Определение № 356 от 13.09.2020, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 356

13.09.2020 г.

Районен съд – Враца

Град Враца

I наказателен състав

На 13.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Вероника А. Бозова като разгледа докладваното от Вероника А. Бозова Частно наказателно дело № 20201420200895 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.64 НПК.

Образувано е по искания на ВРП за вземане по ДП №1748/2020 г. по описа на ВрРП по отношение на обвиняемите Г. М. Т. и Г. Я. Ф. , на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

В искането на прокуратурата се сочи, че са налице предпоставките по чл.63, ал.1 НПК за вземане на исканата мярка, тъй като от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъплението, за което са обвинени, че за престъплението се предвижда наказание Лишаване от свобода, както и че съществува реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.

В с.з. представителят на ВрРП поддържа внесеното искане и сочейки, че към настоящия момент са налице всички предвидени в чл.63 НПК предпоставки, моли спрямо обвиняемите да бъде взета постоянна МН „Задържане под стража”.

Защитниците на обвиняемия Ф. – адв. ****. К. - ВрАК и адв. М. М. – САК, формулират искане за оставяне без уважение на искането на държавното обвинение. В тази насока защитата изтъква, че няма опасност обвиняемият да се укрие и че не са налице доказателства за наличието на опасност да извърши престъпление. Изтъкват, че подзащитният им е с безупречно процесуално поведение, съдействал е на разследващите органи, има постоянен адрес, трудова заетост и много добра социална среда. През призмата на всичко заявяват искане за оставяне без уважене на искането на ВрРП и за вземането на по-лека мярка за неотклонение, а именно „Парична гаранция“.

Обвиняемият Ф. се придържа към тезата на защитниците си, изказва съжаление за случилото се и моли за по-лека мярка за неотклонение.

Защитникът на обвиняемия Т. – адв. В. И. - ВрАК, също формулира искане за оставяне без уважение на искането на държавното обвинение и изтъква, че няма опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление. В защита на тезата си заявява, че подзащитния му е с добро процесуално поведение, съдействал е на разследващите органи и е с много добра квалификация и социална среда. При това моли за оставяне без уважене на искането на ВрРП и за вземането на по-лека мярка за процесуална принуда, а именно 1

„Парична гаранция“.

Обвиняемият Т. се придържа към тезата на защитника си, заявява съжаление за случилото се и моли за по-лека мярка за неотклонение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Обвиняемите Г. Я. Ф. , ЕГН:********** и Г. М. Т. , ЕГН:**********, са привлечени към наказателна отговорност по ДП №1748/2020 г. по описа на ВрРП по обвинение за извършено по чл.354в, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК престъпление, а именно за това, че за времето от неустановена по безспорен начин дата през 2020 г. до 09.09.2020 г., в землището на с.

Голямо Пещене, обл. Враца, в съучастие като съизвършители, отглеждали растения от рода на конопа – канабис, без надлежно разрешително и в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите рправила, а именно чл.27, ал.1 ЗКНВП – „Забранява се …отглеждането на територията на Р българия на растения …от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл.29, ал.1 ЗКНВП“, а именно 80 (осемдесет) стръка растения, които при направен полеви наркотест реагират на канабис.

В хода на ДП са извършени редица процесуално-следствени действия, в резултат на които са събрани гласни и писмени доказателства. От съвкупния и поотделен анализ на доказателствената маса, включваща огред на местопрестъпление от 09.09.2020 г., протокол за претърсване и изземване от 09.09.2020 г., протокол за претърсване и изземване от 10.09.2020 г., фотоалбум, протокол за доброволно предаване, разпити на свидетели, справка за съдимост и другите материали по делото, се установяват възприетите в обвинението време, място и начин на извършване на вмененото обвинение и се конкретизира предмета на престъпното посегателство, като и се извежда обосновано предположение за авторството на конкретизираната деятелност в лицето на обвиняемите. Обвинението от своя страна е за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, при което и предвид изложените до момента съображения, съдът приема, че е налице първата

По отношение на втората предвидена в чл.63, ал.1 НПК предпоставка, а именно реална опасност обвиняемите да се укрият, съдът приема, че същата не е налице. И двамата обвиняеми са с добро образование и социална среда и са показали безупречно процесуално поведение. Действително, има данни, че и двете лица многократно са напускали пределите на Р България, като обвиняемият Т. дори е завършил образованието си извън Р България. Но това обстоятелство не обуславя на самостоятелно основание автоматичното наличие на реална опасност от укриване. И двамата обвиняеми имат постоянни адреси на територията на Република България, социално и трудово ангажирани са в страната, като видно от събраните за всеки характеристични данни те се занимават с множество социални дейности, сериозно затрудняващи укриването им от разследващите органи. Абсолютно необсновано е възприемането на становището, че опасността от това едно обвиняемо лице да напусне страната би следвало да презюмира опасността му да се укрие и предполага всякога вземането спрямо него на най-тежката мярка за неотклонение, тъй като възприемането на това становище крие сериозния риск първо да се налагат мерки за неотклонение при липса 2 на съответност на мярката на обществената опасност на деянието и дееца и в следващия момент е в разрез с нормативите на действащото българско законодателство и международните актове, гарантиращи равнопоставеност и справедливост.

Не се установяват данни и за това да съществува реална опасност двете обвиняеми лица да извършат престъпление. И двамата са с чисто съдебно минало и нямат каквито и да е лоши характеристични данни или установени контакти с лица от криминалния контингент.

Изложените в тази насока от прокуратурата доводи, че е възможно обвинението спрямо тях да се промени, тъй като може да се установи, че се касае за органицирана престъпна група или поне за по-усложнена престъпна дейност от повдигнатата им към момента, се крепи единствено на предположение и не се обезпечава доказателствено от материалите по делото. Действително, досъдебното поризводство е все още в своята начална фаза, но изводите за наличието на опасност от извършване на престъпление следва да бъдат реални, а не крепящи се на предположение. На този етап за двамата обвиняеми са събрани данни за престъпление по чл.354в, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, което престъпление е леко по смисъла на чл.93, ал.7 НК. Безспорно е, че в нормата на чл.63, ал.1 НК законодателят е указал, че за вземането на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” е необходимо да е налице обвинение за престъпление, наказуемо с Лишаване от свобода или друго по-тежко и не е поставил изискване престъплението да е тежко по смисъла на закона. Но с оглед чистото съдебно минало на обвиняемите, при събраните по ДП данни, при евентуална осъдителна присъда, приложимите норми на закона ще обосноват не дотолкова висока обществена опасност на деянието и обвиняемите и прилагането спрямо тях на най-тежката мярка за процесуална принуда не би било съответстващо на действително извършеното, а от тук и законосъобразно.

Предвид изложеното, съобразявайки целите на мерките за процесуална принуда, съдът приема, че обезпечаването на целия наказателен процес, включително и съдебната му фаза, би могло да бъде посигнато и с налагането на по-лека мярка за неотклонение, а именно с поисканата от защитниците на обвиняемите „Парична гаранция”. Съобразявайки това и отчитайки критериите по чл.56 НПК, имайки данни за упражняваната от двамата обвиняеми дейност, съдът приема, че МН „Парична гаранция” в размер на 5000 лв. спрямо всеки от тях е най-съответната мярка както на обществената им опасност, така и на вмененото им обвинение и ще постигне целения дисциплиниращ ефект спрямо всеки от тях, позволяващ приключването на наказателното производство.

Водим от горното и на основание на чл.64, ал.5, вр. чл.63 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Врачанска раонна прокуратура за вземане на МН „Задържане под стража” по отношение на обвиняемите по ДП №1748/2020 г. по описа на ВрРП Г. М. Т. , ЕГН:********** и Г. Я. Ф. , ЕГН:**********.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5000 /пет хиляда/ лв., 3 по отношение на Г. М. Т. , ЕГН:**********, която гаранция е вносима в 7-дневен срок, считано от днес.

ВЗЕМА Мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5000 /пет хиляда/ лв., по отношение на Г. Я. Ф. , ЕГН:**********, която е вносима в 7-дневен срок, считано от днес.

Определението подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване или протестиране в 3дневен срок от днес пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4