Определение № 2380 от 14.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2380 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №31403/01.09.2026 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от В. Д. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Т. Ц., срещу определение №2891/16.07.2026 г., постановено по гр.д. №778/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Счита, че съдът е направил необоснован извод за наличие на средства за заплащане на държавната такса, като не се е произнесъл по искането за разноските. Сочи, че е ищца и по други дела, по които дължи държавна такса. Акцентира се на качеството потребител на Н.. Иска се отмяна на атакуваното определение и освобождаване на ищцата от задължение за внасяне на държавна такса.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество е основателна.

С исковата молба по гр.д. №778/2026 г. жалбоподателката е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски, тъй като не разполага с достатъчно средства да ги заплати. Приложена е декларация за материално и гражданско състояние.

С обжалваното определение съдът е приел, че в представената 1 декларация за СИС ищцата е посочила, че не получава месечни доходи, живее на семейни начала, съжителят получава месечен доход в размер на 1000 евро, двамата не притежават недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове, имат дете, на което осигуряват издръжка. Поради това и с оглед посочените месечни доходи на съжителя на ищеца съдът намира, че е напълно във възможностите да заплати дължимата ДТ от 62.56 евро.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Практиката на ВКС е категорична, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В последователната казуална практика на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е възприето разрешението, че посочената разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, т.е. дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл.

83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има подчертано социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. За да бъде гарантиран този действителен достъп до правосъдие, е необходимо на лицето да бъде осигурена реална възможност за попълване на делото с всички необходими за изясняването на спора доказателства, които съдът приеме за относими и допустими (определение №60267/14.06.2021 г. по т.д. №1164/21 г. на ВКС, II т.о.).

Съобразявайки с трайната и еднопосочна съдебна практика, настоящият състав намира изводите на първостепенния съд за неправилни и незаконосъобразни.

Жалбоподателката не е декларирала собствен доход, а само такъв на лицето, с което съжителства в размер на 1000 евро месечно, който безспорно е изключително нисък за издръжка на тричленното семейство. Не е установено 2 налично имущество – движимо и недвижимо. Не се твърди да има доходи.

Същевременно се твърди, че има и други образувани производства. Всичко това ще я затрудни съществено при заплащане както на държавна такса, така и на разноски и би я лишило от достъп до правосъдие.

Искането за освобождаване от държавна такса и разноски е основателно. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил неправилен акт, който следва да се отмени и да се постанови нов, с който искането да се уважи.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2891/16.07.2026 г., постановено по гр.д.

№778/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА В. Д. Н., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса и разноски по гражданско дело №778/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3