Решение № 518 от 25.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510025 по описа за 2021 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с вх. № 7131/08.07.2021 г. длъжникът по образуваното изпълнително дело № 20148500401243 по описа на ЧСИ А.Б. с peг. № 859 на КЧСИ и район на действие СГС обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.

В срок ответникът е подал възражение, с което счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство по дело № 20148500401243 по описа на ЧСИ А.Б. с peг. № 859 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано срещу длъжника Р. Н. Г. - ЕТ „Р. – Р.Г.“ по подадена от В.В.В. молба с вх. № 5762 от 23.06.2014 г., възоснова на изпълнителен лист издаден на 06.06.2014 г. от по гр.дело № 36/2014 г. по описа на САС и има за предмет принудително удовлетворяване на парично вземане.

В хода на производството са предприети изпълнителни действия, в т.ч. продан на недвижим имот - кафе-сладкарница (обявена за нестанала с протокол от 05.05.2016 г.) и за запор на вземане за трудово възнаграждение (вж.уведомително писмо от трето задължено лице с вх. № 4069/28.03.2016 г. и са присъединени взискатели. Взискателят В. е подал заявление от 17.05.2016 г. за насрочване на нова публична продан на същия имот, каквато е 1 била насрочена с разпореждане от 14.06.2016 и обявена за нестанала с протокол от 02.08.2016 г. Нова публична продан е била насрочена с разпореждане от 05.09.2016 г. Със свое разпореждане, на основание чл.454 ГПК, ЧСИ е постановил спиране на изпълнението и обявената публична продан. С молба с вх. № 3748 от 06.03.2017 г. от адв. Т., като пълномощник на взискателя В. е поискано възобновяване на публична продан на КАФЕ СЛАДКАРНИЦА с площ от 116, 64 кв.м., собственост на длъжника и ЧСИ е насрочил такава за 25.04.2017 г. – 25.05.2017 г. След провеждането на проданта имотът е възложен на купувач с постановление от 01.06.2017 г., а след влизането му в сила (с вл. в сила на съдебния акт по обжалването му от длъжника) е извършен и въвод на купавача. ЧСИ е наложил запор върху вземане по банкови сметки със съобщение от 20.10.2017 г. С молба с вх. № 13312 от 18.09.2019 г, тъй като вземането не е било удовлетворено от проведените до момента изпълнителни способи, взискателят В. е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо недвижим имот на длъжника – апартамент №13, находящ се в гр.София, ул.“****“. С молба с вх. № 53 от 03.01.2020 г. взискателят отново е поискал извършването на опис и оценка на недвижим имот собственост на длъжника – апартамент №13 и е бил насрочен опис за 09.04.2020 г., отсрочен за 04.11.2020 г. и в последствие - за 21.04.2021 г. Насрочването на описа и оценката на недвижимия имот е и последното валидно извършено изпълнително действие. След извършена справка, по изпълнително дело е установено, че същият недвижим имот е продаден от длъжника на 23.08.2016 г. с нот. акт № 154 , том VII рег. № 16353 дело № 1112/2016 г. от 23.08.2016 г. на трето лице.

С молба с вх.№ 6136 от 10.06.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по която ЧСИ е постановил обжалвания отказ. Длъжникът е уведомен за отказа на 05.07.2021 г.

При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното:Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл.435, ал.1, т.6 ГПК. По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжник да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. За да поиска прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал н а това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

2

Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок в случая е осъществил основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. По несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят е поискал извършването на опис и оценка на недвижим имот и такива изпълнителни действия са предприети по делото, описът е насрочен и страните са били уведомени.

Съобразно формиралата се съдебната практика по приложение на института на „перемцията“, двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение. В случая такива искания са били направени от длъжника иса предприемани съответните изпълнителни способи.

Обстоятелството, че след образуване на изпълнителното производството длъжникът е отчуждил недвижим имот, спрямо който се насочва изпълнението, е без правно значение за прекъсването на двугодишния срок. Със свои решения ВКС приема, че перемция не настъпва дори тогава, когато след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, но през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о .

Затова от значение за приложението на института за перемцията, е искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а не дали способът е бил реализиран и дали в резултат на провеждането е получено изпълнение. Само когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни 3 действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК и съдебната практика относно правното значение на искането на взискателя за провеждане на определен изпълнителен способ и на предприемането на действия по осъществяването му, намира, че в случая не е изтекъл двугодишния срок и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния законосъобразни и следва подадената жалба да се остави без уважение. изпълнител са

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата вх. № 7131/08.07.2021 г. от Р.Н. Г., чрез адв.Б.Й. съдебен адрес гр.София, бул.“**** против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело № 20148500401243 по описа на ЧСИ А.Б. с peг. № 859 на КЧСИ и район на действие СГС, на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се уведоми ЧСИ с връчване на препис от влезлия в сила съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4