Решение № 21853 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21853 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110125519 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от Д. М. Ю. срещу Софийски градски съд осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие прекомерното забавяне на гр.д. № 20221100108121 по описа на СГС, ГО I-5 състав, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е пострадал от престъпления, разследвани по досъдебно производство, започнало 1991 г. и бавещото се вече 35 години.

Посоченото го принудило да потърси защита чрез иск по чл. 2б ЗОДОВ пред СГС, но делото, заведено от него било в застой, което му причинявало допълнителни морални вреди. Твърди, че на 01.08.2022 г. е подал искова молба пред СГС за обезщетение за вреди от забавянето на досъдебно производство, въз основа на която било образувано гр. д. № 20221100108121.

На 02.10.2022 г. съдът постановил Определение № 9564 за връчване на исковата молба на ответника (Прокуратурата на Република България), а на 01.11.2022 г. Прокуратурата подала отговор. Твърди, че на 31.01.2023 г. е подал искане за информация за развитието на делото и предприемане на процесуални действия, след което на 13.02.2023 г. съдът издал Разпореждане 1

№ 3315, с което оставил исковата молба без движение за част от исковете и дал едноседмичен срок за уточнения. На 06.03.2023 г. ищецът изпълнил указанията. На 17.02.2025 г. подал нова молба за предприемане на процесуални действия, отбелязвайки липсата на движение по делото. Твърди, че към 06.05.2025 г. съдът не е насрочил първо открито съдебно заседание, не е постановил други актове, нито е предприел каквито и да било процесуални действия, което представлявало забавяне от над 33 месеца само в първа инстанция. Аргументира, че производството пред СГС е от изключително значение за него, тъй като то представлявало единственото национално средство за защита на правото му за разглеждане на делото в разумен срок, нарушено от над 35-годишното забавяне на досъдебното производство, свързано с изтезанията и репресиите, които претърпял по време на „възродителния процес“. Аргументира, че забавянето на гр. д. № 8121/2022 г. му причинява извънредно огорчение и фрустрация, които надхвърляли обичайното разочарование от бавен процес. Твърди, че е обзет от дълбок песимизъм и отчаяние, както и опасение, че няма да доживее приключването и на това дело. Сочи, че е достигнал такова емоционално състояние, в което губи надеждата за правосъдие в рамките на живота си. Излага, че е дълбоко разочарован от това, че делото пред СГС се бави без основателна причина.

Неоснователното забавяне твърди, че го поставя в състояние на безнадеждност и емоционален срив, задълбочавайки страданията му като пострадал от престъпленията, разследвани по досъдебното производство.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива съображения в насока, че производството пред СГС не е съвсем лишено от сложност, доколкото били предявени множество искове, които били нередовни, а след внасяне на уточнение на първоначалната искова молба и частично намерени за недопустими от съда, било постановено Определение № 10677 от 03.06.2025 г., което към момента не било влязло в сила. Оспорва твърдението на ищеца, че гр.д. № 8121/2022 г. е от изключително значение за него, тъй като е единствено национално средство за защита на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 1/1991 г. по описа на ВОП - София, нарушено от над 35 години забавяне. Излага, че за всички пострадали от инкриминираните деяния, за които е образувано 2 досъдебно производство № 1/1991 г. по описа на ВОП - София, е предвиден нормативен път за обезщетяването им - Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Ответникът сочи, че ищецът е имал възможност да упражни правото си по чл. 255 ГПК, но молба за определяне на срок при бавност била подадена едва на 07.05.2025 г., като към момента ищецът не заявил дали поддържа същата. Твърди, че производството е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 15.10.2025 г. с оглед графика на съдебния състав. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Оспорва размера на претенцията. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и правните разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и срока, в който е продължило съдебното производство.

От приетия по делото препис от гр.д. № 20221100108121 по описа на СГС, ГО I-5 състав се установява, че производството е образувано на 01.08.2022 г. с искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за вреди от забавянето на досъдебно производство, започнало през 1991 г. и бавещото се вече 35 години. Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по делото, че гр.д. № 8121/2022 г. по описа на СГС е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2025 г., в което е обявено за решаване.

Съдът намира, че срокът от повече от три години за разглеждане на дело по ЗОДОВ на първа инстанция е прекомерен. СРС взе предвид голямата натовареност на Софийски градски съд, поради множеството, постъпващи дела в същия и голям брой, разпределени дела на всеки съдия, включително на докладчика по гр.д. № 8121/2022 г. Настоящият съдебен състав отчита и обстоятелството, че предявените с исковата молба искове са повече от един на брой, с висока цена на исковете, както и с приложени множество писмени доказателства към исковата молба, което увеличава обема на цялото дело и 3 налага необходимост от повече време за съдията за запознаване с делото и извършване на преценка за редовност и допустимост на исковата молба.

Въпреки това СРС намира, че три годишният срок за насрочване делото в първо открито съдебно заседание е прекомерен, с оглед обстоятелството, че забавата се дължи на забавени процесуални действия в хода на разглеждане на делото. Констатират се забавени процесуални действия от съдията на състав и дълги периоди без извършване на процесуални действия по делото. Не се твърди и не се установява по делото забавата на производството да се дължи на поведение на някоя от страните по делото, обжалване актове на съда или други обективни фактори, забавящи едно съдебно производство. В случая забавата се дължи на забавени процесуални действия на съдебния състав.

Поради изложеното, СРС намира, че следва да се ангажира обективната отговорност на съда. Налице е забава правото на разглеждане на делото в разумен срок– нарушен е чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС, като резултат от организацията в СГС, респективно като орган на съдебната власт и отговорността на Държавата чрез СГС правилно е ангажирана.

Налице е оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрия начин работата.

Съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство

(гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от ищеца, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото, и други подобни. Събраните по делото доказателства не оборват посочената по-горе презумпция. Обратно – свидетелските показания, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, удостоверяват наличието на претърпени 4 неимуществени вреди от ищеца. От свидетелските показание се установява, че ищецът е очаквал развитие на процеса, че се притеснява, че на други лица, с които заедно са били в затвора в Б. делата са решени и приключили, а неговото се бави, че психически не се чувства добре от забавянето на производството.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

При определянето на обезщетението следва да бъдат взети предвид и всички обективни фактори, които имат значение за да бъде присъдено справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД). Установено бе по делото, че ищецът е изпитвал чувство на разочарование, притеснение, безсилие, загуба на доверие в институциите, накърнено чувство за справедливост. С оглед установеното по делото, настоящият съдебен състав намира за справедливи обезщетения, които биха репарирали процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), то на ищеца следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 2590 лв. – по една минимална заплата, актуална към съответната година, за всяка година забавяне. При определянето на този размер, съдът взема предвид икономическото положение в страната, както и факта, че самото осъждане на ответната страна да заплати това обезщетение има основно репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за сумата от 2590 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на 5 исковата молба – 06.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на 10 лева за заплатена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА н а основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Софийски градски съд, адрес: гр. София, бул. Витоша, № 2 да заплати на Д. М. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. М., (АДРЕС), област К., община М. сумата от 2590 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие прекомерното забавяне на гр.д. № 20221100108121 по описа на СГС, ГО I-5 състав, ведно със законната лихва считано от 06.05.2025 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪЛРЯ предявения от Д. М. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. М., (АДРЕС), област К., община М. срещу Софийски градски съд, адрес: гр. София, бул. Витоша, № 2 осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата над 2590 лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие прекомерното забавяне на гр.д. № 20221100108121 по описа на СГС, ГО I-5 състав, ведно със законната лихва считано от 06.05.2025 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.