Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 655 от 30.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 419/2026
Вид
Определение № 655
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 7 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Велико Търново, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500419 по описа за 2026 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Ф. Т. Й.

Панц въззивна частна жалба против протоколно определение от 23.03.2026г. по гр.д. № 9/2026г. на Районен съд- Елена, с което е отхвърлено възражението на ответника Ф. Т. Й. Л., направено чрез пълномощника му адв. Б. С. Т. от АК – Враца за неподсъдност на гр. д. № 9/2026 г. по описа на РС – Елена на Районен съд – Елена, като неоснователно.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното определение, както следва :

Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя относно местната компетентност за разглеждане на делото.Не са взети предвид удостоверенията за постоянен и настоящ адрес на молителката, нито собствените й изявления, които изключват възможността тя да е пребивавала в град Елена към момента на подаване на молбата за защита от домашно насилие.

Отправя се искане към съда да отмени обжалваното определение и да изпрати делото за разглеждане на РС- Белоградчик.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба ответникът по същата е заявил, че живее в град Елена и към момента на подаване на молбата е пребивавал фактически там. Излага доводи относно конкретни факти, установяващи фактическото й местопребиваване на адрес в град Елена и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на ответника по жалба и като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

Производството по гр.д. № 9/2026г. е образувано въз основа на подадена от Г.

Г. К. молба за защита от домашно насилие против Ф. Т. Горан Л. . В молбата си К. твърди, че постоянният й адрес е в град Елена. На този адрес тя е открита от служител на полицията два дни след подаване на молбата, когато й е връчена издадената от съда заповед за незабавна защита. Видно от приложените към делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес на молителката, тя е с постоянен адрес в град Елена, а с настоящ в с. Гюргич.

Тези данни от фактическа страна обосновават следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН к омпетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Меродавен за определяне на местната компетентност на съда е точният момент на подаване на молбата, в случая

12.01.2026г. Фактическото местопребиваване на молителя се установява от твърденията в молбата и не се обвързва от закона с неговия постоянен и настоящ адрес.

Молителката е посочила адрес на пребиваване в град Елена, като според съда това посочване е достатъчно, за да се счете, че тя фактически пребивава на посочения адрес. Този извод не се опровергава от доказателствата по делото, нито противоречи на другите, наведени в молбата за защита от домашно насилие твърдения.

Посоченото от молителката, че след извършване на описания от нея акт на домашно насилие тя е напуснала настоящия си адрес и отишла да работи в град Велико Търново, както и това, че тя пътува до село Гюргич периодично, не обосновава извод, че към момента на подаване на молбата за защита от домашно насилие тя е пребивавала фактически извън град Елена, както смята жалбоподателят. Тя е получавала всички съобщения по делото лично на адреса в град Елена, който е вписан в регистрите на населението и като неин постоянен адрес. Макар и законът да не обвързва фактическото местопребиваване с адресната регистрация на молителя, това, че посоченият в молбата адрес на пребиваване съвпада с постоянния адрес на молителката, също подкрепя извода, че към момента на подаване на молбата тя е пребивавала фактически в град Елена. Последваща промяна на местопребиваването или на постоянния и настоящ адрес не са от значение за местната компетентност на съда по чл. 7 от ЗЗДН. С оглед това местно компетентен да разгледа подадената молба за защита от домашно насилие се явява Районен съд- Елена.

Гореизложените фактически и правни констатации въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, което обосновава извода за правилност на обжалваното първоинстанционно определение. Същото следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2026г. по гр.д. № 9/2026г. на Районен съд- Елена, с което е отхвърлено възражението на ответника Ф. Т. Й. Л., направено чрез пълномощника му адв. Б. С. Т. от АК – Враца за неподсъдност на гр. д. № 9/2026 г. по описа на РС – Елена на Районен съд – Елена, като неоснователно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3