Решение № 7256 от 28.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7256 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100506990 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5853 от 02.04.2024 г., постановено по гр. дело № 40898/2023 г. по описа на СРС, ГО, 66-ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Й. Д. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4374,80 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в офис-магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.****, аб.

№ 375505 /инсталация 4000121232, за периода от м.05.2019г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13200/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав – 14.03.2022г. до плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 852,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г., както и сумата от 19,12 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13200/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав – 14.03.2022г., като е отхвърлен предявения иск за сумата от 4,03 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1430,00 л в . , представляваща направените разноски по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 105,00 лева, 1 представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 13200/2022 г. по описа на СРС, съразмерно е уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Й. Д., чрез назначения му особен представител – адв. В.Ж.в, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че незаконосъобразно СРС е приел, че ищецът е доказал реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, поддържайки че вещото лице не е установил механизма на разпределение на топлинната енергия в ЕС и между обекта на абоната и останалите обекти в етажната собственост, а и вещото лице обосновало заключението само на частни документи. Сочи още, че по делото не били представени ОУ на ищеца, действащи през процесния период. Изтъква, че не е бил в забава доколкото липсва покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявения иск.

Въззиваемият - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият - „Техем сървисис“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба на ответника и не взема становище по същата.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,03 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на 2 първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приетакомплексна СТЕ се установява реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника. От представения на лист 109 по делото на СРС Протокол за извършен отчет, се установява, че за отчетния период – м.05.2019 г. – 30.04.2020 г. не е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, поради което следва да намери правилото на чл. 70, ал.4 от Наредба № 16344/2007г. за топлоснабдяването предпоставки за начисляване на топлинна енергия за процесния период при неосигурен достъп. Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки. Ето защо са неоснователни оплакванията в жалбата, тъй като изчисленията са извършени не въз основа на представените от ищеца частни документи /фактури/, а въз основа на установените на реалната стойност в измервателните устройства и при съобразяване на действащата нормативна база. С оглед изложеното и доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и относно размера на уважения главен, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК в тази му обжалвана част решението следва да се потвърди.

По отношение на оплакването, касаещо липсата на доказателства за изпадане в забава за заплащане на мораторва лихва следва да се отбележи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които са неразделна част от съдържанието на облигационните отношения между страните по Договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 18.12.2015 г., плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. В настоящия случай ищецът не е представил доказателства, че е издавал, 3 респективно че ответникът е получил издадените от „Топлофикация София” ЕАД данъчни фактури за процесните периоди, поради което по делото не е установено обстоятелството, че ответникът е бил поставен в забава. Ето защо и същият не дължи мораторна лихва.

Предвид изложеното, решението следва да се отмени в частта, с която са уважени акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 852,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г., и сумата от 19,12 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г., както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски над сумата от 1126,32 лв. до присъдените такива от 1430,00 лв. в исковото производство и над сумата от 72,15 лв. до присъдените такива от 105,00 лв. в заповедното производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5853 от 02.04.2024 г., постановено по гр. дело № 40898/2023 г. по описа на СРС, ГО, 66-ти състав, в частта, са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046 срещу Д. Й. Д., ЕГН **** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която е признато за установено, че Д. Й. Д., ЕГН **** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046, сумата от 852,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г., както и сумата от 19,12 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13200/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав – 14.03.2022г., както и в частта, с която в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, са присъдени разноски над сумата от 1126,32 лв. до присъдените такива от 1430,00 лв. в исковото производство и над сумата от 72,15 лв. до присъдените такива от 105,00 лв. в заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046 срещу Д. Й. Д., ЕГН **** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която е признато за установено, че Д. Й. Д., ЕГН **** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046, сумата от 852,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г., както и сумата от 19,12 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5853 от 02.04.2024 г., постановено по гр. дело № 40898/2023 г. по описа на СРС, ГО, 66-ти състав, в останалата обжалваната част, с която е признато за установено, че Д. Й. Д., ЕГН **** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 4

8164609046, основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ сумата от 4374,80 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в офис-магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.****, аб. № 375505 /инсталация 4000121232, за периода от м.05.2019г. до м.11.2021.

РЕШЕНИЕТО № 5853 от 02.04.2024 г., постановено по гр. дело № 40898/2023 г. по описа на СРС, І ГО, 66-ти състав в необжалваната част, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5