Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 25.06.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 224/2020
Вид
Решение № 26
Подписан
25.06.2021
Състав
Пламен Ангелов Синков, Светла Миткова Цолова, Галина Тодорова Канакиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Анг. Синков

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202000600224 по описа за 2020 година С присъда №148 от 18.06.2020г. по НОХД №220/2020г. Бургаският окръжен съд признал подс. СВ. ЕН. ЕН. за виновен в това, че на 15.07.2019г. в гр. Бургас, ж. к. „Л.“, ул. „П.“ №*, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества амфетамин с нето тегло 420,01 грама на стойност 12599,79 лева и коноп с нето тегло 8,718 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 14,30 % на стойност 52,31 /петдесет и два лева и тридесет и една ст./, като общата стойност па наркотичните вещества е 12652,61 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и глоба в размер на 12 000 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.354а, ал.6 вр. чл.53, ал.2 от НК отнел в полза на държавата наркотичните вещества – амфетамин и коноп, предмет на престъплението, 1 които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК отнел в полза на държавата сива електронна везна.

Осъдил подс. С.Е. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, както следва: 626,44 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас и 90 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил предметите, принадлежащи на подс. С.Е., да му бъдат върнати, а тези, представляващи вещи без стойност, да бъдат унищожени.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощеният защитник на подс.

С.Е. с оплаквания за несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и глоба. Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи срещу присъдата. Въпреки изпратеното от първостепенният съд уведомление за изготвянето на мотивите към присъдата и въпреки изпратеното от въззивният съд съобщение да се изложат аргументи, обосноваващи възраженията срещу атакувания съдебен акт, допълнителни съображения срещу осъдителната присъда, не бяха направени.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната жалба на защитника. Като изтъква, че съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл.371, т.2 от НПК с цялостно признаване на фактите по обвинителния акт от подсъдимия и с изрично изразено негово съгласие да не се събират доказателства за тях, а окръжният съд е направил правилна преценка за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства, преценява определеното по чл.54 от НК наказание лишаване от свобода в средния размер, предвиден в приложимата норма, за справедливо. За законосъобразно и справедливо намира и редуцираното с една трета наказание лишаване от свобода, възлизащо на три години и четири месеца.

Заявява, че при безспорно установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно, защото от обективна и субективна страна е осъществен съставът на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК. Счита за несъмнено установено по делото, че подсъдимият с действията си е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по цитирания законов текст. Намира наложените наказания – три години и четири месеца лишаване 2 от свобода и глоба в размер на 12 000 лева за напълно справедливи, защото са определени в съгласие с разпоредбите на чл.354а, ал.1, чл.54 и чл.58а от НК.

Акцентира на обремененото съдебно минало на подсъдимия, чието предходно осъждане също е за престъпление с предмет високорисково наркотично вещество, като обръща внимание на липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от условното осъждане у подсъдимия.

Упълномощеният защитник на подс. СВ. ЕН. ЕН. поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея.

Твърди, че в хода на първоинстанционното производство подсъдимият е искал делото да бъде решено със споразумение, с което да му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, но тъй като прокурорът не бил съгласен с това наказание, защитникът направил искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка изтъква, че подсъдимият признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и очаквал да бъде осъден със значително по-ниски от наложените му с присъдата наказания. Претендира въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, като не навежда изрично основания за това, включително допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на подсъдимия.

Подс. С.Е. лично заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията на своя защитник.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е частично основателна.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания 3 съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.

Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. С.Е. е роден на **.**.****г. в гр. Стара Загора. Той е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подс. Е. е осъждан два пъти като непълнолетен, съответно за престъпления по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК и по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за които са му били наложени идентични наказания – лишаване от свобода в размер на една година, чиито изпълнения на основание чл.69, ал.1 от НК са били отложени за изпитателен срок от три години. За тези осъждания подсъдимият е реабилитиран по право съгласно чл.86, ал.1, т.4 от НК.

Със споразумение от 29.11.2000г. по НОХД №*1/2000г. на Районен съд – Раднево подс. Е. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. “б“ от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 200 лева. За това осъждане подсъдимият е реабилитиран по право съгласно чл.86, ал.1, т.3 от НК.

С присъда от 08.06.2005г., влязла в сила на 23.06.2005г., по НОХД №286/2005г. на Окръжен съд – Сливен, подс. Е. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е било отложено за изпитателен срок от пет години.

С присъда от 19.11.2013г., влязла в сила на 05.12.2013г., по НОХД №275/2013г. на Районен съд – Раднево подс. Е. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 100 лева, която е платена на 18.12.2013г.

За последните две посочени осъждания подс. Е. не е реабилитиран.

Съгласно чл.88а от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено 4 престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават. Според чл.88а, ал.3 от НК при условно осъждане срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

С влязла в сила на 23.06.2005г. по НОХД №286/2005г. на Окръжен съд – Сливен присъда подс. Е. е бил осъден условно на три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, изтекъл на 23.06.2010г. С оглед вида и размера на наложеното наказание срокът по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1 от НК е десет години. В случая този десетгодишен срок е започнал да тече на 23.06.2010г., когато е изтекъл изпитателният срок на условното осъждане, и щеше да изтече на 23.06.2020г., защото за извършеното от подс. Е. в този срок умишлено престъпление от общ характер по чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК не се предвижда наказание лишаване от свобода.

На 15.07.2019 год. в Пето РУ на МВР - Бургас е получена информация от свид. Л. А., живееща на семейни начала с подс. С.Е., че същият държи наркотично вещество амфетамин, което съхранява в обитаваната от тях двамата квартира, и което възнамерява да изнесе и да укрие на неизвестно място. По този повод свидетелите И., П. Д. и М. Л. - служители в сектор „Криминална полиция“ при Пето РУ на МВР - Бургас, посетили посочения от свид. А. адрес, находящ се в гр. Бургас, ж. к. ”Л.”, ул. „П.” №*. Полицейските служители почукали на вратата. Подс. Е. отворил и свидетелите му обяснили, че ще бъде извършено претърсване в жилището. Помолили подсъдимия да седне в първата стая, обзаведена като всекидневна. След пристигането на дежурна оперативна група от Пето РУ на МВР - Бургас с разследващ полицай и две поемни лица, на подс. Е. била предоставена възможност да се свърже с адвокат по телефона, след което бил запитан дали държи в себе си забранени от закона вещества. На този въпрос подсъдимият отговорил отрицателно.

При извършеното в хипотезата на неотложност претърсване и изземване в жилището, обитавано от подс. Е., са намерени, фиксирани и иззети следните вещи:

От втори жилищен етаж, от спалнята, разположена срещу санитарния възел, от рафт на секция, поставени върху оранжева дъска с клипборд, са намерени, фиксирани и иззети 6 броя бучки, бели на цвят, с различна големина и форма, както и две пластики. При направен полеви тест бучките реагирали на наркотичното вещество амфетамин. На същия рафт, в чекмедже, 5 са намерени електронна везна, сива на цвят, както и сиво-синя кутия с надпис „STR8“, съдържаща прозрачен полиетиленов плик с множество бели бучки, които при направен полеви тест реагирали на наркотичното вещество амфетамин. В цилиндър за пура, черен на цвят, с надпис „Partagas“, е намерена суха, зелена тревиста маса. При направен полеви тест, същата реагирала на наркотичното вещество коноп /марихуана/. В същата секция, на втория рафт, в десния ъгъл, в прозрачен полиетиленов плик е намерено бяло натрошено вещество. На долния рафт, в бяла торбичка с надпис „Titta“, е намерен прозрачен полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество. От гардероб, находящ се до секцията, от лявото му крило, на трети рафт е намерена черна кожена калъфка за възглавница, съдържаща два полиетиленови плика. Единият полиетиленов плик съдържал два полиетиленови плика, във всеки от тях имало бели на цвят буци с неправилна форма. Вторият полиетиленов плик в калъфката съдържал бяла буца с квадратна форма. При направен полеви тест буците реагирали на наркотично вещество амфетамин.