Решение № 597 от 04.04.2016, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.С.,

….….. 2016 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :

Председател: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 4993 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Ищецът „В.” АД твърди, че на 7.07.2015 г. в Търговския регистър по партидата на дружеството (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК: **** било обявено Определение № 4656/03.07.2015 г. на СГС ТО, VI-4 състав по д.н. № 1352/2007 г., с което е оставено без уважение възражението на „В.”

АД вх. № 70884/14.06.2013 г. срещу включено в

Списъка на приетите от синдика вземания предявено от Национална агенция за приходите (НАП) частно държавно вземане в размер на 45 344 184.76 лв., включващо главници, лихви, наказателни лихви по Договор от 16.12.1994 г. по ЗУНК и разноски, и е утвърден този списък. „В.” АД предявява отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ с който иска да бъде установено, че предявеното от НАП частно държавно вземане в размер на 45 344 184.76 лв., включващо главници, лихви и наказателни лихви по Договор от 16.12.1994 г. по ЗУНК е погасено по давност, поради което било неизискуемо.

С Молба вх. №

51022/29.04.2013 г. НАП предявило в производството по несъстоятелност частно държавно вземане в размер на 45 344 184.76 лв., включващо главници, лихви и наказателни лихви по Договор от 16.12.1994 г. по ЗУНК и разноски в производството по несъстоятелност. Частните държавни вземания, предявени от НАП се основавали на Договор от 16.12.1994 г. между Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и „В.” ЕООД и разноски в производството по несъстоятелност. С посочения Договор „В.” ЕООД се задължило да плаща преоформените съгласно ЗУНК задължения на периодични вноски в размери и с падежи в съответствие с погасителния план, съдържащ се в договора. Всички вземания на държавата, както за главницата, така и за лихвите по тях били задължения за периодични плащания, които съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасявали в тригодишен давностен срок /ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по гьлк.д. №3/2011 г., ОСГК, съгласно което: „Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“.

Всички задължения на „В.” АД били с един правопораждащ факт - Договор между Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и „В.” ЕООД. С посочения Договор, падежите и размерите на плащанията са изначално определени в погасителния план, съдържащ се в Договора, като последната вноска е с падеж 15.12.2007 г.

Предявените вземания се установявали както следва:

С Акт за установяване на частно държавно вземане (АУЧДВ) № 31/26.03.2001 г., с който било констатирано, че към 01.03.2001 г. държавата имала изискуемо вземане срещу „В.” АД в размер на 7 351 189,93 щатски долара, от които 2 484 000 главница, 3 527 361,33 щатски долара лихва и 1 339 828,60 щатски долара наказателна лихва, т.е. включва като последна вноска по погасителния план, тази с падеж 15.12.2000 г. По този акт бил издаден Изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, който според НАП бил за сумата 10 420 170, 23 лв., (с.5 от Молбата на НАП вх.№ 51022от 29.04.2013 на СГС), а всъщност бил за различни суми и в щатски долара и лева, както следва: 2 484 000 щ.д., ведно със законната лихва считано от 10.12.2001 г. до окончателното изплащане, и сумата 3 527 361,33 щ.д. редовна лихва и 1 339 82660 лева представляваща наказателна лихва.

Въз основа на това вземане по Молба вх. № 21304/09.08.2007 г. на АДВ (НАП) било образувано производството по несъстоятелност по д.н. № 1352/2007 г.

С втори АУЧДВ № 14/01.04.2008 г. се установявало частно държавно вземане в размер 19 214 602, 70 лв., от които: главница 8 578 767, 53 лв.; редовна лихва за периода от 01.03.2001 г. до 25.12.2007 г. 1 793 187, 23 лв.; наказателна лихва за периода от 05.03.2001 г. до 05.03.2008 г. 5 671 529, 73 лв. и наказателна лихва върху главницата по АУЧДВ № 31/26.03.2001 г. за периода 01.03.2001 г. до 05.03.2008 г. 3 171 118, 21 лв. (с.5 от Молбата на НАП вх.№ 51022 от 29.04.2013 на СГС), но в самия АУЧДВ № 14/01.04.2008 г. били записани други суми, а именно: 14 250 297,26 лева и 3 286 465,97 щ.д., от които: 8 578 767,53 лв. - главница; 1 187 124,54 щ.д. - редовна лихва; 5 671 529,73 наказателна лихва и 2 099 341,43 щ.д. наказателна лихва, начислената върху установената с Акт №31/26.03.2001 г.

НАП претендирало и сумата

15 593 239,18 лв. - вземания извън описаните по-горе, от които 3 217 599.91 лв. наказателна лихва за 23.03.2003 г. до 22.03.2013 г. върху главница в размер на 2 484 000 000 щ.д.; наказателна лихва 7 356 580, 53 лв. за периода от 05.03.2008 г. до 22.03.2013 г. върху главница в размер на 8 578 767, 53 лв. и законна лихва в размер на 5 019 058, 74 лв. за периода от 26.02.2002 г. до 22.03.2013 г. без да е ясно върху каква главница и при недопустимо кумулиране на наказателна и законна лихва за един и същ период.

НАП претендирало още за периода 22.03.2013 г. до 08.04.2013 г. вземания в размер на 115 472, 65 лв. от които: наказателна лихва 97633, 88 лв. върху непосочена главница и законна лихва 17 838, 77 лв. върху непосочена главница, както и 700 лв. депозити за вещи лица по д.н. № 1352/2007 г.

Вземанията по АУЧДВ №

31/26.03.2001 г., за които бил издаден Изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, който според НАП бил за сумата 10 420 170, 23 лв., (с.5 от Молбата на НАП вх.№ 51022от

29.04.2013 на СГС), а всъщност бил за различни суми и в щатски долара и лева, както следва: 2 484 000 щ.д., ведно със законната лихва считано от 10.12.2001 г., до окончателното изплащане, и сумата 3 527 361,33 щ.д. редовна лихва и 1 339 828.60 лева представляваща наказателна лихва и било образувано производството по несъстоятелността с Молба по чл. 625 ТЗ вх. № 21304 от 09.08.2007 г., били погасени по давност към датата на подаване на Молбата по чл. 625 ТЗ защото:

Самият АУЧДВ №

31/26.03.2001 г. не прекъсвал давността - не бил сред изброените в чл.116 ЗЗД, нито можело да бъде интерпретиран като факт, от онези, които са посочени там.

Въз основа на АУЧДВ по молба на АДВ от Софийски районен съд бил издаден изпълнителен лист от 26.02.2003 г. по г.д. №*** г. по описа на Софийски районен съд . Давността обаче се прекъсвала не с издаването на изпълнителен лист, а с предприемане на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. “в” ЗЗД).

По молба на АДВ изх. № 22-В-7/01 от 22.01.2004 г. вх. № 24/27.01.2004 г. било образувано изп.д. № 28/2004 г., въз основа на посочения изпълнителен лист от 26.02.2003 г. Следователно към датата на молбата за предприемане на действия за принудително изпълнение 27.01.2004 г., давностният срок за всички установени с АУЧДВ № 31/26.03.2001 г. вземания е изтекъл, тъй като падежът на последното вземане бил на 15.12.2000 г. и не можело да бъде прекъснат с тази молба, защото не се прекъсвал, нито спирал, един изтекъл вече давностен срок. Дори да се приемело, че с издаването на изпълнителния лист давността е била прекъсната и с всяко предприето действие по принудителното изпълнение тя се прекъсвала отново, то последното такова предприето действие от АДВ било с дата 02.02.2004 г. - Молба от АДВ, получена от Съдия изпълнителя но 04.02.2004 г., с която се иска насочване на изпълнението върху недвижими имоти, собственост на „В.” АД. След тази молба действия от АДВ по принудително изпълнение не са предприемани, а изпълнителното дело е било прекратено.

На 07.08.2007 г. АДВ подала молба до Софийски градски съд с искане за откриване на производство по несъстоятелност. Към датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност 07.08.2007 г., давностният срок за всички установени с АУЧДВ № 31/26.03.2001 г. вземания е изтекъл /падежът на последното вземане е на 15.12.2000 г./ и не можело да бъде прекъснат с тази молба, защото не се прекъсвал, нито спирал, един изтекъл вече давностен срок. Освен това към момента на подаване на молбата са изминали повече от три години от датата на последното действие по принудително изпълнение /02.02.2003 г./, т.е. тригодишният давностен срок бил изтекъл и не можело да бъде прекъснат с тази молба, защото не се прекъсва, нито спира, един изтекъл вече давностен срок.

Останалите вземания на НАП по Договор от 16.12.1994 г. Договор между Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и „В.” ЕООД също изцяло били погасени по давност, тъй като вземането, на което АДВ основавало молбата си за откриване на производство по несъстоятелност от 07.08.2007 г., било само това по АУЧДВ № 31/26.03.2001 г., за което бил издаден Изпълнителен лист от 22.03.2003 г, по гр.д. № 07608/2001 г. на СРС, защото:

Подаването на молбата не прекъсвало давността по отношение останалите вземания, тъй като съгласно чл.628а, изр.1 ТЗ подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625, от което следвало, че давността за други вземания на същия кредитор не била прекъсната. Тя се прекъсва с предявяване на вземанията - чл. 685а, ал. 1 ТЗ.

Молбата на НАП за предявяване на вземанията била с вх. № 51022/29.04.2013 г., към която дата били погасени по давност всички главници по погасителния план, независимо дали се приема, че давността за вземанията по главници по погасителния план е пет годишна, защото падежът на последвана вноска е 15.12.2007 г. и следователно 5-годишната давност е изтекла към 16.12.2012 г.

С погасяването по давност на главниците се погасявали и лихвите, дори за тях давността да не е изтекла - чл. 119 ЗЗД.

От предявените с

Молбата на НАП за предявяване на вземанията с вх. № 51022 от 29.04.2013 г. частни държавни вземания в общ размер на 45 344 184,76 лв., изискуемо било единствено вземането за разноски по делото в размер на 700 лв.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на НАП, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че „В.” АД (в открито производство по несъстоятелност) няма изискуеми задължения по частни държавни вземания в размер на 45 344 184,76 лв., включени в утвърдения от съда по несъстоятелност с Определение № 4656 от 03.07.2015 г. на СГС ТО VI - 4 с-в по д.н. № 1352/2007 г. списък на приетите от синдика вземания.

Ответникът Националната агенция за приходите оспорва предявените искове. Твърди, че съгласно чл.3, ал.7, т.1 от ЗНАП Агенцията за държавни вземания събирала частните държавни вземания по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 година (ЗУНК). На основание §36, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК (в сила от 01.01.2010 г.) Националната агенция за приходите била правоприемник на Агенцията за държавни вземания.

С договор от

16.12.1994 г. между Министерство на финансите, министерство на промишлеността и „В.“ ЕООД, с. Р.п. било уредено погасяването на задължението на дружеството към търговските банки, преоформено по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г., в задължение към държавата в размер на 7 459 766.00 щатски долара.

Ищецът твърди, че в настоящия случай следвало да бъде отчетена спецификата на частното държавно вземане, което обстоятелство било взето предвид при формиране на константната съдебна практика по дела относно вземания, произтичащи от ЗУНК. Същата възприемала, че главницата по този вид задължения не представлявала периодично плащане и спрямо нея била приложима единствено общата давност по чл. 110 от ЗЗД. (Решение от 18.08.2005 г. по т.д. № 820/2002 г. на Софийски градски съд; решение от 26.07.2006 г. по гр. д. № 2207/2005 г. на Софийски апелативен съд; решение № 314/13.08.2007 г. по т. д. № 1088/2006 г. на ВКС; решение № 66/19.03.2007 г. по т. д. № 817/2006 г. на ВКС). Юридическият факт, от който произтичало частното държавно вземане е ЗУНК, по реда на който било извършено преоформяне на задължението на „В." ЕООД, с. Р.п. към БСИ „М.” АД в дълг към държавата. Задължението на дружеството възниквало като единно, изцяло изискуемо и платимо еднократно. Едва впоследствие, с договор, сключен на основание чл.12 от ЗУНК, било уредено дългът да се изплаща съобразно погасителен план. Със същото се целял облекчен ред за погасяване на задължението в полза на предприятието без да се накърнява производствената му дейност, но това не променяло характера му и не го прави периодично. Тази безпротиворечива съдебна практика била потвърдена и с определение № 605/02.09.2013 г. по т. д. № 1093/2013 г. на ВКС, съгласно което Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към вземания, произтичащи от ЗУНК. Разсрочването от кредитора или по взаимно съгласие на страните с погасителен план на плащане на главницата по дълга, нямало характер на задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. в) от ЗЗД защото не се касаело до отделни самостоятелни престации, които едновременно с това са и елементи от множество дължими престации, възникващи периодично, а до механично сумиране на задължения по един и същи дълг. Затова и уговореното с погасителния план разсрочване във времето на дълга на вноски имало отношение единствено към изискуемостта на задължението за всяка една от тях, но не ги правело периодични.