Решение № 335 от 24.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Благоевград, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101451 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1451/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба вх.№12625/31.05.2024г., подадена от „А, със седалище и адрес: гр.С, представлявано от управителите П чрез юрк. Е. Ц., против Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Бс която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. В. В. дължи на ищеца „АЕООД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №173/19.02.2024г. по ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва:

- 500 лв. – главница по Договор за паричен заем Кг., сключен между „С и Н. В. В., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С на „А по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането; - 75.84 лв. – договорна лихва за периода от 22.10.2018г. до 22.04.2019г.; - 88.78 лв. - законна лихва за забава за периода от 22.04.2019г. до 15.02.2024г.

В исковата молба се твърди, че във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград и е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми.

Твърди се, че на 21.10.2018г. ответникът Н. В. В., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит №223673 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила в заем сумата от 500 лв., срещу което се е съгласила да върне 6 броя вноски по 153 лв. в срок до 22.04.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Сочи се, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Навежда се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се, че договорът за кредит е 1 реален, поради което се счита сключен от получаване на заемната сума. Твърди се, че ответникът Н. В. В. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г.

„С като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А, като вземането срещу ответника е индидуализирано в Приложение към договора за цесия. Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Евентуално се иска иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението за цесията, извършено с исковата молба.

Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед на горното, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника Н. В. В., ЕГН **********, че дължи на „А, сумата в общ размер от 664.62 лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 75.84 лв. за периода от 22.10.2018г. до 22.04.2019г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.78 лв. за период от 22.04.2019г. до 15.02.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на валидно сключен Договор за паричен заем №223673 от 21.10.2018г., поради неспазване на изискванията на чл.8, чл.10 и чл.11 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Оспорват се и представените към исковата молба Общи условия с твърдението, че от една страна от същите не става ясно дали са били валидни към датата на сключване на процесния договор за кредит и ответникът се е съгласил с тези конкретни общи условия, а от друга - липсвал подпис на утвърдилото ги лице. Оспорва се истинността на представения към исковата молба лог файл по договор за паричен заем №223673 с твърдението, че същият не съответства на действителното правно и фактическо положение и от него не може да бъдат установени по никакъв начин фактите и обстоятелствата, касаещи процесния договор за заем, в това число неговото съдържание, приемане от ответника, съдържанието и приемането на твърдените общи условия, изплащането и действителното получаване на заемната сума от ответника.

Оспорва се наличието на надлежно извършено прехвърляне на процесното вземане по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. и приложение към него. Липсвали доказателства договорът за цесия да е сключен от надлежни представители на ищцовото дружество. Оспорва се верността на съдържанието на представеното към исковата молба извадка от приложение към този договор. Сочи се, че от същите не може да бъде направен еднозначен извод, че процесното вземане е предмет на твърдяната цесия, доколкото не е представено в цялост (липсват записи) и на практика не представлява препис от оригиналния документ. Оспорва се, че е налице надлежно извършено уведомяване на длъжника за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.4 от ЗПК, както и че последният действително е получил твърдяното от ищеца уведомление.

Оспорва се, че ответницата действително е получила заемната сума, респективно, че заемодателят „С е изпълнил задължението си да предостави в собственост на ответника сумата по договора за паричен заем. В тази връзка се оспорва истинността на представената към исковата молба разписка от системата за електронни плащания ePay.

Прави се възражение за нищожност на клаузите от договора за заем, уреждащи размера на годишния лихвен процент (ГЛП) и годишния процент на разходите (ГПР) с твърдението, че същите се явяват прекомерни и противоречат на установените в ЗПК правила за тяхното формиране.

Прави се възражение за изтекла петгодишна, съответно тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми за главница съгласно чл.110 от ЗЗД и за лихви съгласно чл.111, б „в“ от ЗЗД.

С оглед на всичко гореизложено, се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание представя писмено становище по съществото на делото.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначен особен представител адв.В.

2

С., която оспорва иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между Н. В. В. в качеството й на кредитополучател и „С в качеството на кредитор е сключен Договор за паричен заем К. при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно чл.3 от Договора: размер на кредита – 500 лв.; размер на погасителна вноска – 2х16.70 лв. и 4х135.61 лв.; ден на плащане – 21-во число; вид вноска – месечна; ГПР – 49.93%; брой вноски – 17; фиксиран лихвен процент – 47.81%; дата на първо плащане – 21.11.2018г.; дата на последно плащане –22.04.2019г.; обща сума за плащане – 575.84 лв.

Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит във вр. с чл.33 от Общите условия, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви; 2.поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3.да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора;

2.4. да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.6.2 от договора при неизпълнение на задължението по т.6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 342.16 лв.

Видно от погасителния план, към месечната вноска е включена неустойка по чл.6.2, като така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 153 лв.

На 21.07.2022г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „С /цедент/ и „А /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в Приложение №1, включващо и вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответницата Н. В. В., произтичащо от Договор за потребителски кредит №№223673/22.10.2018г. По делото е приложено Уведомително писмо от „дресирано до ответника Н. В. В., с което я уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „Авсички свои вземания срещу нея, произтичащи от Договор за потребителски кредит №223673/22.10.2018г., като няма данни уведомлението да е изпратено и получено преди подаване на заявлението/исковата молба.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът от 500 лв. е усвоен от кредитополучателя на дата 22.10.2018г., видно от Разписка № сумата е преведена от „Сити кеш“ ООД с основание на превода „договор за заем №223673“. По процесния договор за кредит кредитополучателят Н. В. не е извършвала никакви плащания за погасяването му.

Вещото лице е дало заключение, че посоченият в договора за кредит ГПР от 47.81% е изчислен с включване в разходите по кредита единствено на договорната лихва от 75.84 лв.

При включване в разходите по кредита и на сумата от 342.16 лв. за неустойка, ГПР възлиза на 570.75%, който надвишава с 11.52 пъти петкратния размер на законната лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответницата Н. В. В. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №173/19.02.2024г. по ч.гр.д.№353/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград, за претендираните с исковата молба парични вземания за главница, договорна лихва, мораторна и законна лихва, произтичащи от Договор за паричен заем №223673 от 21.10.2018г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Н. В. В.. От заключението на вещото лице 3 по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя и доколкото договорът за заем е реален, то между страните е възникнали валидно заемно облигационно правоотношение.