Определение № 1291 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002101620 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Р. К. и С. А. К., дамата от гр А., ул*** да бъдат срещу въззивно решение № 1534 от 17.12.2024 г. по гр.д.№ 2837/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 373/15.07.2024г., постановено по гр.д.№ 1739/2021 г. на Асеновградски РС. С последното са отхвърлени предявените касаторите искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците М. Д. М. и Д. И. М., двамата от гр А. ул ***, да премахнат незаконно изградената си ограда, както и изпълнения незаконен строеж пристройка и надстройка на сграда с КИ ***, с което е намалено изискващото се три метрово отстояние от имотната граница с ПИ ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС и чл. 47, ал.2 ЗУТ, защото не е спазено изискуемото разстояние от три метра от границата със съседния имот и оградата навлиза в имота на ищците.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулирани са три въпроса: 1. Какво е допустимото отклонение от строителните книжа, за да се счита едно строителство за незначително и навлизането с една малка част в чужд имот да не води само по себе си до смущаване на правото на собственост; 2. Може ли да се приеме, че само по себе си издадено разрешение за строеж на плътна ограда, без да е изпълнено задължението по чл. 48 ЗУТ за изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот, е незначително отклонение от строителните книжа и изпълнено в съответствие с административния акт; 3. Самият факт на осъщественото незаконно 1 строителствно в чужд имот и намаленото със строителството изискване за три метрово отстояние от чужд имот, явява ли се пречка за пълноценно използване на съседния имот, без да е необходимо да се доказва ограничаване правото на собственост на този съседен имот?

Ответниците по касация оспорват касационната жалба. Считат решението за правилно, тъй като оградата е изцяло в техния имот и само незначително навлиза към улицата в имота на ищците, незначителното навлизане е в западната част, а жилището на ищците е в източната секция на сградата и не им пречи.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищците са собственици на 1/2 ид ч от ПИ с КИ ***по КК на район ***, [община], ведно с източната секция на построената в имота жилищна сграда с КИ ***. Ответниците М. Д. М. и съпругата му Д. И. М. са придобили на основание доброволна делба от 23,02,1994г. на 1/2 ид ч от парцел ***в кв ***по плана на кв *** гр А., сега ПИ с КИ ***, с площ 424 кв м, ведно с южната калканна жилищна в сграда с КИ ***, състояща се от приземен и жилищен етаж, ведно с южната гаражна клетка и стопанска постройка. На 22,08,2018г Б. М. А. и М. Р. А., собственици на другата 1/2 ид ч. от ПИ с КИ ***са учредили на ответниците М. Д. М. и съпругата му Д. И. М. право на надстрояване и пристрояване да изградят по одобрен инвестиционен проект и скица-виза от 05,12,2017г и да станат изключителни собственици на надстройка с вътрешно стълбище на два етажа, състоящи се от етаж на кота +2,75м детска стая и дрешник, етаж на кота +5,75м предверие, спалня и баня с площ на всеки етаж от 30 кв м., която да се изпълни над съществуващата плоча на едноетажна сграда гараж с КИ ***, като надстройката същевременно се явява и пристройка, която ще се присъедини към съществуващата двуетажна еднофамилна жилищна сграда с КИ ***.

На съсобствениците Д. И. М., М. Д. М., Б. М. А., Г. Р. Ю. и М. Р. А. е издадено разрешение за строеж № 246/18,09,2018г за построяване на плътна ограда с височина 2,20м от по ниско прилежащия терен между ПИ с КИ ***към ПИ с КИ ***, ***и ***по КК на гр А.. Издадено е и Разрешение за строеж № 136/17,05,2018г за построяване на надстройка, пристройка и преустройство на жилищна сграда в УПИ *** кв ***по плана на кв *** А. съгласно инвестиционен проект, одобрен от [община].

Според заключението на СТЕ, изготвено от в л Т., сградата с КИ ***е изпълнена в отклонение на одобрените книжа за пристройка и надстройка и преустройство на жилищна сграда в частта пристройка на балон /тераса/ от юг, защото строеж на тераса към първи жилищен етаж не е включен към допуснатото със строителното разрешение за пристрояване и одобрения проект. Според това вещо лице, в заснемането към 2018 г. не е включена терасата към първия етаж. Според строителните норми, терасата следва да е със ширина 0,90 м. Тези изводи на в.л.Т. са оспорени. Стълбището към втория етаж, като част от съществуващата сграда е изградено едновременно с основната сграда - преди 2018г. Според заключението, изготвено от в.л. Х. от повторната СТЕ, няма доказателства кога е построена първоначално сградата, но терасата е построена едновременно с изграждането й, защото 2 мазилката на терасата съответства с вида на мазилката на къщата - цвета на мазилката е еднакво състарен с този на къщата, а и от снимката на Google Maps от 2012г се вижда че терасата съществува. Този извод на вещото лице е оспорен, но не е оборен, а се подкрепя от показанията на св Р. М. /роднина по сватовство с ответниците/, според когото от 2014г, когато дъщеря му се е омъжила за сина на ответниците, имало тераса и тя била леко пропаднала, и за да я укрепят „пуснали“ четири колони, като според свидетеля обемът на терасата не е променян

От заключението на СТЕ на в л Г. се установява, че местоположението на изградената ограда между ПИ с КИ ***и ПИ с КИ ***не съвпада с границата по КК, като в задната част на имотите оградата попада изцяло в имота на ответниците, а в частта към улицата навлиза с около 23 см в имота на ищците. Между парцели *** на ищците и парцел *** – на ответниците регулационната граница не съвпада с границата по КК, но няма доказателства да е приложена регулацията от ищците, респективно от праводателите им, т.е. парцелната граница да е станала имотна. Кадастралната карта е изготвена така, че границата между двата имота минава по имотната граница. Сега оградата е изградена съобразно трасирането на т. 1 и 2. При този начин на ситуиране на оградата, ищците получават по-голяма площ от предвиденото очертание на имота им по кадастралната карта, а сами посочват в касационната жалба и изложението, че няма доказателства да е приложена регулацията, т.е. да са пратили останалата площ, заключена между регулационната линия /в синьо/ и границата по КК /черната линия/ Така изградената през 2018 г. плътна ограда /зелената линия/ попада изцяло в имота на ответниците по КК с изключение на най-предната й част към улицата, където навлиза с 23 см., но в задната част оградата е с 1,63 м. навътре в имота на ответниците спрямо границата по КК. От най-изпъкналата точка от сградата на ответниците до границата по КК разстоянието е 3,10 м., а до новопостроената ограда /по зелената линия/, която е по-навътре в имота на ответниците – разстоянието е 2,56 м. /виж скиците към заключението на л. 101-103/.

Ищците твърдят, че ответниците са изпълнили разрешеното им пристрояване и надстрояване на сграда с КИ 184,1 извън обема на одобрения проект, като са изградили външно стълбище и тераса откъм имота на ищците и че новата масивна плътна ограда е изцяло в имота на ищците. Поради което са поискали премахването им.

Първата инстанция е приела тези твърдения за недоказани, защото стълбището и оградата са изградени ощще при изграждането първоначално на сградата, поради което иска по чл. 109 ЗС е отхвърлила.

Въззивният съд е приел, че постановеното от първата инстанция решение не е недопустимо, защото РС се е произнесъл по формирания петитум в исковата молба - за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградена ограда между двата имота, както и незаконния строеж – пристройка и надстройка към сграда с идентификатор ***в частта на изградена тераса,с твърдения, че е намалено изискващото се триметрово отстояние. Посочил е, че дори процесната тераса да не е част от пристрояването и надстрояването, извършено през 2018г., а да представлява незаконен строеж към момента на изграждане първоначално на сградата, такова твърдение не е правено в исковата молба, а се прави за първи път във 3 въззивната жалба, поради което не може да бъде разгледано – предмета на иска се очертава в исковата молба и това определя защитата на ответника, предмета на доказване и разпределението на тежестта на доказване. Съобразил е, че при различните твърдения във въззивната жалба от тези в исковата молба следва да се преценяват строителните правила и норми и регулацията на имота към момента на изграждане на строежа, но не са събирани доказателства относно това кога е изградена първоначално сградата и дали относно терасата са спазени строителните правила и норми.

По същество въззивният съд е приел за неоснователен иска за премахване на терасата, предвид установеното, че не е част от пристрояването през 2018 г., а е съществувала още към 2012 г. Съдът е приел, че с извършеното пристрояване и надстрояване не са нарушени изискванията на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ за отстоянията на сградите от страничните гранични линии между имотите предвид установеното, че от най-изпъкналата точка на сградата на ответниците /терасата/ до кадастралната граница разстоянието е 3,10 м. Самата тераса би била незаконна само ако е с ширина над 0,90 м., но за това не са събрани доказателства и е недоказано неспазване на строителните правила и норми към момента на изграждането на терасата.

Относно искането за премахване на оградата, въззивният съд е приел, че навлизането с малка част в имота на ищците откъм уличната регулация не води само по себе си до смущаване на правото на собственост на ищците, като се е позовал на приетото в ТР№4/06.11.2017, т.д.№4/2015, ОСГК, че за уважаване на иска по чл.109 от ЗС е необходимо доказване на неоснователно действие на ответника, с което смущава правото на собственост.

Посочените изключения, когато естеството на нарушението е такова, че не е необходимо да се доказва пречене в случая не е налице, защото по-голяма част от оградата е разположена изцяло в имота на ответниците, вместо по имотната граница в двата имота по равно, а навлизането е в много малка част от имота, само в посока на улицата /с 23 см./ и е от на запад, а собствения на ищците К. самостоятелен обект от сградата е разположен в източната част на ПИ, т.е. навлизането не създава пречки за ищците.да ползват своя имот.

Затова е потвърдено решението на РС, с което са отхвърлени и двата иска.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 ГПК Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Неоснователно се подържа оплакване за недопустимост на решението поради потвърждаване от въззивния съд на недопустимо решение. РС се е произнесъл по иска, с който е сезиран – премахване на незаконна тераса, като част от пристрояването. Установено е, че терасата не е била част от пристрояването, в разрез с твърдението в исковата молба и уточнението към нея. Съдът е посочил, че и при изграждането на основната сграда да е изградена терасата, то не е доказано, че е в нарушение на строителните правила и норми, не е доказано друго разположение на имотната граница по КК, а от терасата до нея разстоянието е 3,10 м. Тъй като не е налице произнасяне по непредявен иск, решението на РС не е било недопустимо, а 4 поради това не е недопустимо и потвърдителното въззивно решение. Предвид изложеното, не са налице и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК.