Решение № 451 от 26.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Г. К. при участието на секретаря М. В. В. като разгледа докладваното от Д. Г. К. Административно наказателно дело № 20221110209794 по описа за 2022 година за да постанови решението си, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 11-01-785, издадено на 17.03.2022г от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 256а, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и Заповед № 3МФ30 от 19.01.2022 г. на министъра на финансите, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 185, т. 3, във вр. с чл. 36, ал. 1, т. 5 от ЗОП /ред. ДВ бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021г./, извършено на 12.01.2021г.

Обжалваното НП е връчено на наказаното лице на 21.06.2022г., видно от известието за доставяне.

Законоустановеният срок за подаването й е започнал да тече на 22.06.2022г. и е изтекъл на 05.07.2022г. – чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадената директно до СРС жалба е изпратена след изтичане на този срок – на 08.07.2022г. според пощенския щемпел върху плика, с който е станало това.

Самата Жалба е входирана в деловодството на СРС на 19.07.2022г, видно от деловодния щемпел на СРС върху самата Жалба. В самата Жалба наказаното лице не е указало датата на съставянето й.

От значение в случая за преценката на допустимостта на жалбата е срочността на подадената чрез АНО Жалба. След като по повод образуването на настоящото дело, а и за установяване на момента на връчване на атакуваното НП, с Разпореждане от Съдия при СРС е изискал от АНО административнонаказателната преписка, същата е постъпила със Съпроводително писмо от 29.07.2022г, в което с исканите материали се изпраща и идентична на подадената директно до СРС Жалба. Според съпроводителното писмо, тази Жалба е входирана в деловодството на АНО на 26.07.2022г. Самата Жалба обаче, приложена сред материалите на изпратената от АНО административнонаказателна преписка, не е деловодно обработена. Върху нея липсва запис кога е получена от АНО. Не е приложен пощенски плик, в случай на подаване по пощата, откъдето да бъде направен извод за датата на подаването й. Не е изключена хипотезата жалбата да е подадена в срок, т.е. до 05.07.2022г включително. Затова съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Като подадена в срок и изхождаща от активно легитимирано за подаването й лице (наказаното лице), 1 съдът приема жалбата за процесуално допустима и дължи произнасяне по същата.

В самата Жалба наказаното лице излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, основано на неправилно и незаконосъобразно издаден АУАН – и двата административни акта се твърди да не съдържат законово изискуем реквизит – датата на извършване на твърдяното нарушение, т.к. неправилно и объркващо за нарушителя било нарушението да се посочва нарушението като период от време, а от друга страна – като конкретна дата. Твърди се липса на надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му.В Жалбата се настоява, че АНО е следвало да събира доказателства за това, че в периода за изпълнение на задължението за оповестяване административаната от него електронна система - ЦАИС, е работила коректно. Настоява се, че дори и да се приеме, че има извършено нарушение, то случаят е маловажен. Иска се отмяна на атакуваното НП.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят не се яви – не е открит на посочения в жалбата адрес и делото се разгледа в негово отсъствие.

Въззиваемата страна се представлява в откритото съдебно заседание от юрк. М. М., която пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на атакуваното НП.

Претендира осъждане на жалбоподателя да заплати на АНО направените по делото разноски – за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събрания до момента доказателствен материал – съдържащ се в изпратената от АНО административнонаказателна преписка, подробно описан в цитираното погоре Съпроводително писмо, намира за установена от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитации“ (ИА БСА). В това си качество според чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП тя е публичен възложител на обществени поръчки. На 22.06.2020г тя, представлявайки ИА БСА като възложител, е сключила с „Техно одит експерт“ ИООД Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги (приложен към материалите) със срок за изпъленние 60 календарни дни, считано от получаване на Възлагателно писмо от възложителя. Договорът е на стойност 120 000 лева с ДДС. Видно от изпратена до АНО Справка за сключените договори и изплатените суми (на 27 позиция от справката), на 22.06.2020г. ИА БСА е изплатило на изпълнителя по договора сумата от 120 000 лева. Авансово е изплатена сумата от 48 000 лева с ДДС с платежно нареждане на 11.12.2020г, а окончателното плащане по фактура 12/01.09.2020, на стойност 72 000 лева с ДДС е извършено на 11.12.2020г. с бюджетно платежно нареждане (цитираните документи са приложени към преписката).

Предвид извършеното на 11.12.2020г. последно плащане, това е датата, на която договорът е изпълнен – всяка от страните е изпълнила задълженията си по този договор. От този момент за възложителя в лицето на жалбоподателя е възникнало задължението по чл.185, ал.3, вр.чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП да изпрати до Регистъра на обществените поръчки обявление по образец за изпълнението на договора. Срокът, започнал да тече на 12.12.2020г. (започва да тече на следващия събитието ден, съгласно чл.183, ал.2 от НПК) и е изтекъл на 11.01.2021г. (предвид разпоредбата на чл.183, ал.4 от НПК), работен ден понеделник, когато е била последната възможна дата за срочно изпълнение на задължението. Това означава, че изпълнителното деяние на нарушението, извършено чрез бездействие, е довършено на 12.01.2021г. и моментът на извършване на нарушението коректно е посочен както в АУАН, така и в атакуваното НП.

Съдът не споделя схващането на жалбоподателя, че посочването на времевия период от 12.12.2020 до 11.01.2021г, в който жалбоподателят е бил в състояние валидно да изпълни задължението си, внася неяснота в описанието на нарушението, до степен да се провижда намерение у АНО да прилага разпоредбата на чл.26 от НК за продължавано престъпление (а действително, в административнонаказателното право институтът на продължаваното престъпление е неприложим за административните нарушения). Така, както е посочил този времеви период, АНО коректно е посочил, че именно в този период е следвало да се изпълни задължението си за предоставяне на информация. Именно посочвайки времевия период, през който задължението е можело да бъде срочно изпълнено, АНО е дал описание на изпълнителното деяние, осъществено чрез бездействие – точно в този срок дължимата информация не е представена.

Деянието е извършено виновно – при небрежност: жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди - цитираните разпоредби на 2

ЗОП изрично го задължават към определено поведение. Съдът приема, че на практика жалбоподателят просто е забравил да изпрати на АДФИ дължимата информация.

Относно претенцията на жалбоподателя АНО да привежда доказателства, че през периода за депозиране на информацията електронният му регистър е работел коректно и поради неокомплектоването на преписката с такива доказателства да бъде оневинен, а обжалваното НП – отменено, съдът не споделя това схващане за стандартите на доказване в административнонаказателното производство. Липсва каквото и да е основание, че този електронен регистър не е работил коректно през периода за срочно изпълнение на задължението. В случай, че жалбоподателят твърди противното, е следвало да представи доказателства в тази насока – напр. че е правил опит да предостави в срок информацията, но системата не го допуска, отказва да я приеме и т.н. – действия, които винаги оставят следи в изпращащата медия и могат да бъдат разпечатани, за да се докаже опита. Това не е сторено, никакви доказателства в тази насока не се представят, поради което тази претенция на жалбоподателя остава недоказана, тя е само декларативна, но неподкрепена с доказателства и се отхвърля като неоснователна.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че нарушението, предмет на атакуваното НП е извършено от жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна.

На жалбоподателя е наложена предвидената в санкционната норма на чл.185, ал.3 от ЗОП глоба в минималния размер от 200 лева, поради което обстоятелството, че АНО не излага мотиви в тази насока не е порок на атакуваното НП.

Съдът обаче не споделя становището на АНО, отразено в атакуваното НП, че „предвид обществената значимост на отношенията, които регламентира ЗОП и осъществената от нарушителя дейност, нарушението не се явява маловажно…“. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, чийто адресат е АНО, както и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН с адресат съда, е обща. Всеки един от тези органи (АНО на основание чл.28 ЗАНН и съда на своето основание чл.63, ал.4 от ЗАНН) разполага с възможността да я прилага към всички административни нарушения, които попадат в обхвата на понятието маловажен случай на нарушение по смисъла на §1, ал.1, т.4 на ДР на ЗАНН, освен изрично изключените от приложното й поле, при това със закон.

Именно значимостта на обществените отношения, свързани с обществените поръчки, са мотивирали законодателя да ги уреди в специален закон, да възложи отчетност на възложителите, а контрола по спазване на задълженията, произтичащи от този закон – на АДФИ. Всяко от възможните констатирани нарушения обаче, следва да се преценява и с оглед приложението на института на маловажния случай на нарушение. Това произтича от общоприложимостта на този институт.

Според легалното определение (§.1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН) на понятието „маловажен случай“ извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Съдът, като взе предвид, че както е констатирал АНО в обжалваното НП, това нарушение е извършено за пръв път, както и обстоятелството, че обществената поръчка, за изпълнението на която жалбоподателят поради небрежност (по-лека форма за вината, не става въпрос за умисъл) не е подал в законоустановения срок информация, е на сравнително ниска стойност – 120 000 лева с ДДС, както и че не са констатирани други нарушения на този закон, свързани с тази поръчка, намира, че конкретния случай се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Затова бездействието на жалбоподателя следва да се приеме именно за маловажен случай на нарушение по чл.185, ал.3, вр.чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП и като такова да бъде санкционирано: на жалбоподателя не следва да се налага наказанието глоба, а да бъде предупреден, че в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Извод в тази насока съдът прави с оглед личността на дееца – лице, което до момента не е извършвало такова нарушение, при това за поръчка със сравнително ниска стойност. Това са „други смекчаващи обстоятелства“ по смисъла §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, които законодателят е допуснал да се вземат предвид при формиране на извода, че деянието за представлява по-ниска 3 степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Тази по-ниска степен на обществена опасност обаче в случая не се приравнява до пълна липса на такава – все пак е нарушен реда на отчетността, регистърът е останал непопълнен, а задължението за изпращане на отчетна информация за приключила, макар и законосъобразно, обществена поръчка – неизпълнено. Накратко: изпълнително деяние е налице; извършено е виновно (небрежност), налице е и обществена опасност на това деяние. Доколкото тази обществена опасност обаче се характеризира с по-ниска степен от характерната за обичайно извършваните нарушения от този вид, това виновно извършено деяние се приема от съда за маловажен случай на нарушение. Понижаващи степента на обществена опасност обстоятелства не са изрично указаните в §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН – наличието или степента на вредните последици, а други смекчаващи обстоятелства: личността на дееца и обществената опасност на конкретното деяние.