Решение № 37 от 06.02.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Русе, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета А. при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500019 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. Т. от гр.Р. против решение №1345/31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4970/2021 г. на Русенския районен съд, с което е осъден да заплати на И. Г. Г. сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 г. до окончателното плащане, както и направените разноски за производството. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът се отхвърли като неоснователен. Иска се и присъждане на направените разноски за производството.

Ответницата по жалбата И. Г. Г. не е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява 1 становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявен от И. Г. Г. от гр.Р. против жалбоподателя иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено по безспорен начин, че на 27.07.2021г. жалбоподателят участвал в публична дискусия с *** П. П., която, към датата на завеждане на иска била достъпна на адрес :https: //www.facebook.com/ paskov.plamen/ videos/ 346364383620565. Въз основа на извършен оглед на веществено доказателство – електронен носител, съдържащ видеозапис на публичната дискусия с твърдяните от ищцовата страна изявления първоинстанционният съд е констатирал, че *** Г. Т. излагал становището си по повод пункт на ГКПП „Д.“, създаден за антигенни тестове във връзка с Covid-19. В становище си същият сочел, че пунктът бил създаден без търг, без конкурс, без обществена поръчка …, под благовидния предлог, че помага на РЗИ“. В изказването си характеризирал *** И. Г., в качеството й на и.ф. Директор на РЗИ-Р. като „изключително одиозна личност в гр.Р.“, която сключила договор за съвместна дейност с лабораторията на „олигарха К.П.“. Изказано било предположение, че действията на И. Г. покривали състава на чл.282 НК. *** Т. нарекъл И. Г. „самозабравила се пенсионерка“, „която през целия си живот е правила само проблеми на колегите си“, включително и на него, като отказала преди 17 години да регистрира лабораторията му. На по-късен етап в дискусията се навеждали съмнения, че И. Г. „създала бизнес за един и е оругала всички останали“; „задала критерии на българската държава какви да ги върши на контролнопропусквателните си пунктове“.

По повод сигнал на Г. Т., който съобщил, че *** И. Г., в качеството на 2 длъжностно лице –*****- Р., предприела действия за създаване пункт за вземане проби от влизащите в Република България лица и изследването им за Ковид-19, в ОП-Русе била образувана преписка №3446/2021 г. Според твърденията на жалбоподателя, изложени в сигнала, пунктът на ГКПП „Д.“, обслужван от Д., бил създаден без проведена процедура по откриване на обществена поръчка, не бил спазен реда на ЗОП и не отговарял на изискванията за манипулационна, съгласно Закона за лечебните заведения.

*** Т. счел, че *** И. Г. превишила властта или правата си с цел да набави облага за Д.. В преписката се съдържат данни, от които може да се направи извод, че *** Г. е отправила запитване до различни лаборатории в гр.Р. за участието им в изнесена лаборатория на граничния пункт. Предлагала да се изготви график с дежурства от всички лаборатории в града и да се извършва дейност по здравния контрол. След извършена проверка, преписката била приключена с отказ да се образува досъдебно производство. По сходен сигнал на Р.П. е била образувана преписка №3114/2021г. по описа на РОП, също прекратена.

С показанията на св.К. И. С.и св.И. Ц. В. е установено, че *** Г. била засегната от изказването на *** Т.. Същите сочат, че в деня след публичната дискусия била много възбудена, помрачена, нервна, със силно главоболие и повишено кръвно налягане, чувствала се засегната и обидена. Вследствие преживяната обида била тревожна, сънят й бил нарушен, наложило се да приема медикаменти за високо кръвно, диабетът й се обострил и се наложило да замени лекарствата си с по-силни. Нямала желание да обсъжда публичната дискусия. В рамките на десетина дни на няколко пъти споделила, че имала здравословни проблеми. Обидата й не преминала през следващите няколко месеца. Всички нейни колеги знаели и били потресени от „лъжите, които били използвани, от квалификацията спрямо ищцата“. Св.В. възприела съдържанието на публикацията като лъжливо и възмутително, приемала като много силна квалификацията „одиозна личност“. Същата сочи още, че дискусията станала достояние на широк кръг лица – колеги, общи познати, хора, извън сферата на здравеопазването. Изнася данни за предприетите от ищцата действия и усилията, които положила за създаване пункт за вземане на проби от влизащите в Република България лица и изследването им за Ковид- 19.

3

При така установените факти, районният съд е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като били установени елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Прието е, че в конкретния казус, използваните от жалбоподателя изразни средства по отношение насрещната страна, а именно:

„одиозна личност“, „една самозабравила се пенсионерка“, „*** Г. е видимата ръка на … огромен лобизъм“, „*** Г. осребри …, създала бизнес за едни и поругала всички останали“ били от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като преценката се основавала на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Тези изрази не само накърнявали честта и достойнството на И. Г., но и внушавали извършено от нея престъпление във връзка с изпълняваната длъжност.

Обществено неприемливо било негативното отношение към нея да бъде изразено по този начин. Използваните изразни средства са били възприети от ответницата по жалбата като унизителни за честта и достойнството й.

Районният съд е приел, че с процесните изявления е надхвърлено конституционно гарантираното право по чл.39, ал.1 от КРБ свободно да се изразява мнение, тъй като е засегната противоправно честта и достойнството на ищцата в нарушение забраната на чл.39, ал.2 от КРБ.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за успешно провеждане на искововата защита, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: вреда, причинена от виновно и противоправно поведение.

4

По делото е установено, че от изявленията на жалбоподателя, направени в публичната дискусия, *** И. Г. преживяла негативни емоции- била обидена, унизена, засегната, което се отразило на душевното й състояние и на здравето й. Негативните преживявания от страна на ответницата по жалбата съставляват неимуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези негативни преживявания са в резултат на виновното и противоправно поведение на жалбоподателя.

С разпоредбите н а чл. 39 - 41 на КРБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможна е обаче колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, и правната уредба се съдържа в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от КРБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности- каквито са правата и доброто име на гражданите.

Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.

Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 от НК - в този смисъл и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на ВКС), респ. - за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно 5 обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му. Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. - че именно той е противоправно увреден. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а именно - че съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат.

Върховният касационен съд е имал възможността в свои решения изрично да подчертае именно това – че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност- те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие – така Решение 204/12.06.2015 г. по гр. д.