Решение № 234 от 05.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500310 по описа за 2023 година

С решение № 119/06.04.2023 г. по гр. д. № 296/2022 г., поправено с решение № 196/31.05.2023 г. по същото дело, Русенският окръжен съд осъдил на основание чл. 432 ал. 1 КЗ ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК 831830482 да заплати на С. Н. С. с посочено ЕГН, в качеството му на родител и законен представител на малолетното дете Н. С. С. с посочени ЕГН и адрес в гр. Русе сумата от 30 000 лв. /частичен иск от иск за 50 000 лв./ , представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди и сумата от 60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.07.2021 г. ПТП в гр.

Русе, причинено от М. Т. Ц. при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № СВ 33****, ведно със законната лихва върху сумата на всяко от обезщетенията, считано от 17.05.2022 г. до окончателното му изплащане.

Със същото решение Русенският окръжен съд е осъдил ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК 831830482 да заплати на С. Н. С., в качеството му на родител и законен представител на малолетното дете Н. С. С. сумата от 5 390 лв. за направени по делото разноски.

1

Недоволно от постановеното решение, в частта в която предявеният частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата н а д 25 000 лв. е останало въззивно т о ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК 831830482, което чрез пълномощника си адвокат М. Г. от САК го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, излагайки подробни доводи в тази насока. Според въззивника неправилно Русенският ОС е определил както размера на обезщетението за причинените на малолетното дете неимуществени вреди, така и процента на съпричиняване на увреждането, които обстоятелства в съвкупност са допринесли за неправилно уважаване на иска изцяло. Според въззивника съдът не е съобразил, че от събраните по делото доказателства е доказано, че пострадалото детето е било придружавано от своята майка, която управлявала и детска количка с по-малко дете и заедно са изчаквали на тротоара преустановяване на движението по пътното платно за да предприемат пресичане, при което детето е предприело пресичане само на пътното платно без да бъде контролирано от родителя си. Посочва се, че пресичането на пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека съставлява нарушение на правилата за движение, като на мястото на пресичане няма продължение на тротоар или светофарна уредба и се е доказало, че пешеходната пътека се намира на 300 метра от мястото на пресичане.

Поддържа се, че както детето, така и майката с поведението си са станали причина за осъществяване на ПТП, поставили са живота и здравето си в опасност и са довели до съпричиняване на вредоносния резултат, като според въззивника степента на съпричиняване е 50 %. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е възприел механизма на осъщественото ПТП, тъй като не е съобразил скоростта на движение на детето като пешеходец, възприемайки единствено свидетелските показанията на майката на детето, които се намират в противоречие със събраните в досъдебното производство доказателства, заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и логиката като цяло. Според въззивника логичното поведение на всеки пешеходец при приближаващ го лек автомобил е да забърза темпото си на движение, поради което възможността на реакция на водача на лекия автомобил е била ограничена и рискът за ПТП многократно увеличен. Счита, че при преценка на съпричиняването следва се съобрази заключението на САТЕ, което констатира два вида ход, реализирани от пешеходеца – бърз ход 2 и спокойно бягане. Въззивника счита също, че приетият от съда размер на обезщетението е в пълно несъответствие с установените от съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ увреждания на детето ищец – счупване на диафизата на дясна раменна кост и гнойно възпаление на кожата на главата, като определеното от съда обезщетение е прекомерно завишено, неподкрепено от доказателствата по делото и постановено в противоречие с материалния закон, застрахователната и съдебна практика. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Русенския ОС в обжалваната част като приеме, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 25 000 лв. и да отхвърли предявения иск за разликата над 25 000 лв., респ. присъди в полза на въззивника направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от жалбата.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Н. С., в качеството му на родител и законен представител на малолетното дете Н. С. С. чрез пълномощника му адвокат Г. Х. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че приносът на детето довел до съпричиняване на вредоносния резултат е правилно определен в размер на 10 % поради това, че детето е пресякло пътното платно на необозначено за това място. Възразява по делото да са събрани доказателства детето да е пресякло платното с бърз ход, като се позовава на заключението на приетата САТЕ, съгласно което водачът на автомобила е имал възможност да предотврати ПТП независимо с какъв ход се е движел пешеходеца, като подробно се обсъждат данните в експертизата относно времето за изминаване на разстоянието от пешеходеца при двата вида ход, опасната зона за спиране на автомобила и се прави извод, че и в двата варианта водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП.

Позовава се на обстоятелството, че ПТП е осъществено в светлата част на денонощието, в населено място, в близост до хранителни магазини, на оживено място, при липса на ограничения на видимостта и водачът на автомобила е следвало да съобрази скоростта на движение на автомобила с пътната обстановка, още повече, че детето се е движило с майка си и брат си, който е бил в детска количка, като вкл. детската количка е била на пътното платно. Възразява поведението на детето дори и противоправно да е равнозначно като принос на поведението на водача на автомобила, който има 3 задължения по чл. 5 ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и особено децата. По отношение на размера на обезщетението се възразява, че същото е правилно определено предвид доказаните увреждания на детето – подкожна колекция на кръв на главата, охлузвания по лицето, главата, гърба и дясно коляно, кръвонасядания по гърба и левия лакът, счупване на диафизата на дясната раменна кост, гнойно възпаление на кожата на главата, наложило оперативни интервенции. Счита, че при детето са налице трайни последици за здравословното му състояние, тъй като от заключението на СМЕ се установява, че зарастването на дясната раменна кост е неправилно с изкривяване към тялото около 20 градуса, като е останал и раневи белег на главата с размери 4 см. на 1 см. и не се очаква белегът да се възстанови, при което ще остане до края на живота на детето с възможност в областта му да персистира нарушена чувствителност. Позовава се на установеното с ЕЕГ изследване оплакване на детето от главоболие при физически натоварвания и промяна на атмосферните условия, както и на доказаните според него със свидетелските показания емоционални преживявания на детето, което трудно преживяло това да стои затворено в къщи, невъзможността да играе свободно с другите деца в училище, изпитваното чувство на срам от раната и превръзката на главата и носенето на шапка за да ги прикрива, необходимостта да посещава училищен педагог, страх да пресича само улицата. В заключение се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на Русенския ОС в обжалваната част като му присъди направените по делото разноски.

В о.с.з. въззивното дружество не се представлява. В постъпилото от пълномощника му адвокат Г. от САК писмено становище се установява, че подържа въззивната жалба по изложените доводи в същата, които не следва да бъдат преповтаряни. Представят се договор за правна помощ за въззивната инстанция, удостоверение за регистрация по ДДС, издадено от НАП и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

В о.с.з. въззиваемата страна не се явява и не представлява. В постъпилото от пълномощника му адвокат Х. от САК писмено становище се поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Представят се договор за правна помощ за въззивната инстанция, платежно нареждане и списък на 4 разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивната страна.

Решението на Русенският ОС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на ищеца сумата 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.07.2021 г. ПТП в гр. Русе, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 17.05.2022 г. до окончателното им изплащане.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 02.05.2023 г. в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази влязлата в сила част на решението, въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на Русенският ОС в обжалваната част, като с оглед оплакванията в жалбата при условията на чл. 269 от ГПК следва да обсъди основателността на иска за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2022 г. до окончателното й заплащане.

Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения:

С исковата молба /ИМ/ ищецът С. Н. С., в качеството на родител и законен представител на малолетното дете Н. С. С., родено на 13.07.2012 г. е предявил иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника ЗД "Бул Инс" АД, гр. София да му заплати сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на ПТП, осъществено на 23.07.2021 г. в гр. Русе, съставляващи болки и страдания от мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, счупване на диафизата на дясната раменна кост /диафизарна фрактура в средна трета на десен хумерус/, охлузвания по главата, тялото и и десния долен крайник, кръвонасядания по гърба и левия лакът, абсцес на кожата и 5 карбункул с други локализации, което наложило оперативни интервенции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 09.09.2021 г. до окончателното й заплащане. Искът е предявен като частичен от иск за сумата от 50 0000 лв..

С отговора на ИМ ответникът ЗД "Бул Инс" АД, гр. София е оспорил размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като е изложил възражения за причиняване изцяло или съпричиняване на вредоносният резултат от страна на детето, както и като цяло за размера на обезщетението, определено при условията на чл. 52 от ЗЗД. Възразява, че искът е недопустим и алтернативно неоснователен, както и че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като на ищеца е изпратено уведомление за представяне на влязъл в сила акт относно определяне на виновен за настъпилото ПТП и същият не е изпълнил това си задължение, с което е поставил дружеството в невъзможност да се произнесе по искането за заплащане на обезщетение в законоустановения 3 - месечен срок.