Определение № 2180 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2180 гр. Пловдив, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502449 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 , във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Е. Т., в качеството си на процесуален представител на Н. П., ЕГН ********** срещу определение № 260235 от 28.07.2023г., постановено по гр. д. № 5862/2020г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 262854 от 17.05.2023 г., подадена от адв.Е. Т., процесуален представител на Н. П., за изменение на постановеното решение № 260072 от 27.04.2022г. по гр. дело № 5862/2020г. на ПРС, в частта за разноските, където да бъде осъден „Лукойл-България“ ЕООД, ЕИК 12699202, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ 42 да заплати направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.

В жалбата се твърди, че въпреки присъждането на суми, представляващи обезщетение за положен извънреден труд, съдът необосновано и немотивирано не е присъдил разноски в тази част. Сочи се, че по делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., което да бъде съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С молба от 17.05.2023г. е поискано изменение 1 на решението в частта, в която се допълва решението и с което се присъждат суми на доверителя на жалбоподателя. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, което въззивникът счита за неправилно. Моли да се отмени определение № 260235 от 28.07.2023г., постановено по гр. д. № 5862/2020г. на Районен съд Пловдив.

Не е постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е основателна.

С определение № 260235 от 28.07.2023г., постановено по гр. д. № 5862/2020г. на Районен съд Пловдив, съдът оставя без уважение молба с вх.

№ 262854 от 17.05.2023 г., подадена от адв.Е. Т., процесуален представител на Н. П., за изменение на постановеното решение № 260072 от 27.04.2022г. по гр. дело № 5862/2020г. на ПРС, в частта за разноските, където да бъде осъден „Лукойл-България“ ЕООД да заплати направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция. Мотивите на съда са, че същият не намира основание да отстъпи от становището си, тъй като вече в решението е изложил подробно мотиви, които касаят съдебния акт в частта за разноските.

Производството по гр.д. № 5862 по описа за 2020г. на ПРС е образувано по искова молба от Н. П., представляван от адв.Е. Т., като в същата е направено искане за присъждане на разноски. Предявени са кумулативно обективно съединени искове срещу „Лукойл България“ ЕООД, както следва: 1) за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ; 2) за възстановяване на предишната, заемана преди уволнението длъжност „управител на бензиностанция“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ; 3) за заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищецът е полагал труд по друго трудово правоотношение след дисциплинарното уволнение за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г. в размер на разликата между получаваното при ответника трудово възнграждение и това, което получава по настоящото трудово правоотношение, в размер на 600 лева, 2 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ; 4) за заплащане на суми, представляващи възнаграждение за извънреден труд, положен в почивни дни, обезщетение за забава върху главниците, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. По делото са приложени пълномощно от 28.05.2020г. и договор за правна защита и съдействие между Н. К. П. и адв.Е. Т., както и списък с разноски по чл.80 от ГПК в общ размер 1650 лева. С Решение № 260393 от 05.07.2021г., допълнено с Решение №260072 от 27.04.2023г., е уважен искът с правно основание чл.150, вр. с чл.262 от КТ, предявен от Н. П. срещу „Лукойл България“ ЕООД, като са отхвърлени исковите претенции в останалата част. Въпреки това, настоящата инстанция констатира, че в решението липсва диспозитив за присъждане на разноски, съобразно така уважената искова претенция. По повод депозирана в законоустановения срок молба с вх. № 262854 от 17.05.2023 г., подадена от адв.Е. Т. за изменение на постановеното решение № 260072 от 27.04.2022г. по гр. дело № 5862/2020г. на ПРС, в частта за разноските е постановено атакуваното определение. С него съдът е приел, че не намира основание да отстъпи от становището си, тъй като вече в решението е изложил подробно мотиви, които касаят съдебния акт в частта за разноските. Настоящата инстанция счита определението за неправилно.

В процесния случай е предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно ал.3 на същия член, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Като взе предвид изхода на делото, настоящата инстанция счита, че се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. Т..

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260235 от 28.07.2023г., постановено по гр.

3 д. № 5862/2020г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 262854 от 17.05.2023 г., подадена от адв.Е. Т., процесуален представител на Н. П., за изменение на постановеното решение № 260072 от 27.04.2022г. по гр. дело № 5862/2020г. на ПРС, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 260393 от

05.07.2021г., допълнено с Решение №260072 от 27.04.2023г., като:

ОСЪЖДА „Лукойл-България“ ЕООД, ЕИК 12699202, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ 42 да заплати на адв.Е. Т., със служебен адрес гр.Пловдив, бул.“Марица“ 93, в качеството си на процесуален представител на Н. П., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 300 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4