Протокол № 155 от 25.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Благоевград, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева

Сложи за разглеждане докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500026 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За жалбоподателя „М.К. ЕООД, редовно призован, се явява адв. К., с пълномощно по делото.

Жалбоподателят М. С. П. , редовно призован, се явява лично и с адв. П., с пълномощно по делото.

АДВ. П.: Представям пълномощно за настоящата инстанция.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА въззивните жалби и отговорите по същите като препраща към доклада, обективиран в Разпореждане рег. № 89/27.01.2026г., 1 връчен на страните с призовките за днешното с.з.

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам въззивната жалба на М. П..

Нямаме доказателствени искания.

АДВ. П.: Поддържам отговора на въззивната жалба и поддържам възивната жалба на доверителя ми.

Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. К.: Моля да уважите въззивната жалба и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер.

Видно от първоинстанционното решение искът е счетен за основателен, но намален наполовина с доводи, че съпругът на В.К. е починал, поради което тя е имала половината право на ползване, което е в противоречие с постоянната и категорична практика още от 1991 г. на Върховния съд. Аз съм приложила няколко решения и съм цитирала множество такИ., че когата две лица си запазят заедно и поотделно правото на ползване, тъй като то е неделимо, когато един от двамата почине, в случая съпругът на В.К. - същата остава собственик на цялото право на ползване, поради което има право на цялостно обезщетение. В тази връзка Ви моля да присъдите не както първоинстанционният съд е намалил наполовина, а да присъдите цялостно обезщетение и да се съобразите с постоянната практика, както на Върховния съд от 1991 г., така и на ВКС, като съм представила практика и от 2025 г.

Моля да оставите без уважение въззивната жалба на М. П. като неоснователна. Считам, че всички негови доводи в първоинстанционното производство останаха недоказани, както и твърдението му, че не е знаел, че В.К. има право на ползване. Това се обори категорично от писмените нотариални покани, които лично е получавал и от гласните доказателства.

Моля да присъдите на доверителя ми разноски в размер на заплатената 2 държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, за което представям списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.

АДВ. П.: Жалбата на дружеството е неоснователна, защото не може да се направи основателно предположение извод, че по някакъв начин са били нарушени, каквито и да било правата на В.К.. Не става ясно - за да има нарушено право на ползване, за което да се дължи обезщетение - не става ясно по какъв начин моят доверител се е обогатил за сметка на В.К. и по какъв начин тя е ощетена. По какъв начин се е увеличил неговия икономически патримониум и по какъв начин се е намалил нейния икономически патримониум, той не е ползвал нейното помещение.

Считам, че Окръжният съд следва да отмени изцяло Решение № 667/26.07.2025 г., постановено по гр. дело № 1316/2023 г. по описа на РС – Благоевград като неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на морала и добрите нрави.

Искам друго да кажа като встъпление - правото на ползване на В.К. на онази идеална част съвпада със съседния имот, а не с имота на М. П. и затова има извършена делба съгласно Договор за делба от 2011 г., където са обособени два отделни обекта и той през 2016 г. е закупил другия имот с идентификатор ***.

Понеже съм се позовал на морала и на добрите нрави и пред районния съд ще кажа защо:

Първо – нейното право на ползване на ½ идеална част съвпада със със съседното помещение и съм се позовавам на морала и добрите нрави, защото тя никога не е претендирала това право на ползване. Никога през тези години не е заявявала, че е нарушено това право на ползване и дори бих казал, че В.К. не подозира за това дело, че се води.

Дружеството „М.К.“ ЕООД е фиктивно, то е създанено с цел за делото чрез цесия. Той е станал цесионер на нейното вземане, за да може делото да се води и след смъртта й. Това е точката за морала и добрите нрави.

Тук става въпрос за един междуличностен конфликт, който трае от години за дело, което се води на лична основа, а не с реални основания и считам, че съдът би трябвало да вникне по-добре в детайлите.

3

Колежката цитира практика – това е нормално, но всеки казус е индивидуален и считам, че съдът следва да подходи с поглед за специфичността на този казус. Става въпрос за междуличностен конфликт, който прераства в това дело, като делото е с цел тормоз над моя доверител, който е на преклонна възраст и който много се тормози и ядосва във връзка с това. Както виждате той стой до мен и още час преди да почне делото не може да се успокои, те го правят с цел тормоз и той се тормози.

С оглед събрания доказателствен материал в хода на процеса не се установи по какъв начин ответникът М. П. е нарушил правото на ползване на В.К.. Периода, в който ответникът е ползвал процесния имот, когато наемател е съпругата му и като собственик никога в нито един момент не се установи и разбра, че В.К. е претендирала за право на ползване и в нито един момент същата не е заявила на ответника в настоящия процес, че процесното право е било нарушено.

С оглед представеното в хода на предишно дело от 2017 г., в което има предявена претенция към отвеника за неоснователно обогатяване следва да се заяви, че това касае претенция от предходен период от 2017 г., който период е отминал, като тогава делото е прекратено от РС – Благоевград след като В.К. си оттегля иска.

Следва да отбележа, че исканият паричен размер на претендираното неоснователно обогатяване не следва да е посочената сума, тъй като съдебнооценителните експертизи изготвени от вещото лице М.Р. ясно се установи, че реалната площ на имота не е 44 кв.м., както е в документите за собственост, а след извършени замервания на място възлизат на 31,50 кв.м. Процесният имот е закупен по надлежен ред от наследниците на собственика на имота - Д.А.С., нотариален акт за покупко-продажба № 115, том 5, рег. № 11593, дело № 808/2016 г.

По тези съображения, които са пространно изложени във въззивната жалба моля да постановите своя съдебен акт.

Искам да обърна внимание, че в договора за доброволна делба през 2011 г. ясно е записано, че съделителите няма да имат претенции един към друг за в бъдеще. Преди извършването на делбата между съсобствениците на идеални части е изградена стена, което ясно доказва липсата на каквито и да било претенции за право на ползване спрямо закупения от ответника имот с 4 идентификатор *** от страна на В.К., т.е. няма никакви претенции спрямо това помещение, което е закупено от доверителя ми.

Правото на ползване на В.К. след договора от 1993 г. е върху ½ идеална част и тази ½ идеална част се простира върху съседния имот, който е с идентификатор 1.2. Ние твърдим, че В.К. няма никаква собственост върху обекта, ползван от М. П. предвид договора за доброволна делба.

РЕПЛИКА АДВ. К.: В настоящия случай ответникът М. П. самоволно казва без никакви доказателства, че върху тази половина няма, при положение, че правото на ползване следва вещта. Естествено, че като се раздели на две тази вещ, тя никъде не се отказва от правото си на ползване в договора за делба. Вещта се разделя, съответно тя има и от двете обособени части. Няма никакво правно основание да се каже, че върху едната няма, това е правно нелогично.

РЕПЛИКА АДВ. П.: Аз мисля, че изградената стена сочи, че нейното право на ползване е само върху единия обект, а не върху другия.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.: Вече 10 години влачим това дело и никой не ме е питал досег. Започвам с поправка – помещението не е разделено през 2011 г., тогава само се сключва договор, за да оформи документация.

Помещението е разделено през 1993 г., аз съм свидетел, през 1994 г. аз поемам едната половина от това приземно помещение и го обособявам като аптета.

Другата половина става магазин за ел. материали на сина на В.К..

В продължение на 23 години помещението го позваме като аптека и няма никакви претенции през това време. Когато почина съпругата ми и защото няма фармацевт-магистрат трябваше да затворя аптеката, в същото време обаче купувам помещението и го давам под наем като става зеленчуков магазин. Тогава започна големия проблем, защото те не можаха да го купят, а го дадоха хората на мен, тук вече има други причини.

През тези 33 години вече техния магазин обособен като магазин за ел. материали не е спирал за една минута работа, защото никой не му е пречил.

Значи Веса може да ползва половината от това помещение без притеснение, а 5 в същото време има искания и към другата половина.

Моля Ви се мисля, че това не е справедливо.

АДВ. П.: Претендирам разноски за адвокатски хонорар.

АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще се произнесе с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Съдебното заседание приключи в 09:35 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6