Решение № 868 от 11.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Русе, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105978 по описа за 2025 година

И. Р. И. заявява, че на *********г. около 15.30 часа се придвижвал с лек автомобил „********“ с рег. №******** по бул.“Христо Ботев“ в посока квартал „Дружба“.

Преминавайки през групов водосток, под първия мост на булеварда, решетката се надигнала, отхвръкнала, ударила автомобила, вследствие което МПС-то се завъртяло към подпорите на моста. Ищецът успял да овладее колата и да предотврати удара в моста.

Подал сигнал на тел.112 и в 15.44 часа служители на полицията посетили местопроизшествието. Тъй като на същото място по-рано през деня имало сходен инцидент, изразили предположение, че решетката не е добре обезопасена.

Твърди, че вследствие ПТП по автомобила били нанесени щети, а именно: усукани греди, скъсан ляв носач, увреден преден мост; пробив в задната част на купето. Счита, че дори да бъдат отстранени, колата не може да се ползва по предназначение.

Поддържа, че в резултат на страхът, който изпитал при инцидента, се обострили заболяванията му – кръвното и захарта му се повишили, не можел да спи нощем, сънувал кошмари, изпитвал физически болки от натъртванията.

Предвид факта, че произшествието е настъпило на място – общинска собственост, счита, че щетите, които е понесъл са последица от неизпълнение задължението от страна на Община Русе да поддържа общинските пътища и да осигурява безопасно движение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да му заплати сумите: 5000 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди и 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от *********г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски по делото.

1

В срока от чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Заявява, че не са ангажирани доказателства, от които е видно, че ищецът е собственик на увреденото МПС. Твърди, че произшествието не би могло да се реализира по описания в исковата молба начин. Оспорва претенциите по размер. Приема, че е налице съпричиняване, тъй като водачът е управлявал МПС с превишена скорост. Намира за недоказан искът за заплащане обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Безспорно е, че ищецът е собственик на лек автомобил „********“ с рег. №******** (свидетелство за регистрация част ІІ – лист 43).

На *********г. в 15.45 часа при дежурен оператор ЕЕН 112 е получено обаждане от И. Р. И., който поискал съдействие от органите на МВР. Съобщил, че е претърпял ПТП.

Обяснил, че се придвижвал с лек автомобил ДК№******** по бул.“Христо Ботев“ в посока Печатни платки и преминавайки през канализационни шахти, една от решетките се надигнала и увредила автомобила.

Произшествието е посетено от мл.а-р Д.С. и М. А., които установили на място лек автомобил „********“ с ДК№********. При огледа на автомобила не забелязали видими щети. Направили снимки, на които се вижда автомобила и надигната решетка на пътното платно.

За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Е. Ю. К. (свидетел на произшествието) и Р. И. Р. – С. (дъщеря на ищеца).

Е. К. заявява, че през м.октомври 2025г. пътувал с дъщеря си в посока „Джъмбо“. На 50 метра пред него се със скорост около 45 – 50 км/час се движил автомобилът, управляван от ищеца. Внезапно колата се изметнала, рязко завила наляво и спряла. Свидетелят видял парче от шахта. Спрял отдясно на пътното платно, за да окаже помощ при нужда и се обадил на тел. 112. Междувременно ищецът излязъл от автомобила си. Бил в шок. Докато Е. К. бил на мястото на инцидента, видял автомобил на „В и К“, изпратена за отстраняване на проблема.

Р. Р. – С. заявява, че инцидентът се отразил негативно върху здравословното състояние на баща й. Последният претърпял травма на коляното; обострила се пъпната му херния (вероятно от удара във волана); преживял силен стрес; рязко се повишили нивата на кръвното му налягане и кръвната захар. Няколко часа след произшествието ищецът все още бил пребледнял, видимо притеснен и тревожен. Благодарение на дългогодишната си работа като професионален шофьор, И. И. успял да запази самообладание, да овладее автомобила и да предотврати фатален изход от произшествието. Свидетелката поддържа, че до настоящия момент автомобилът не е ремонтиран. Предвид квалификацията си излага твърдения, че пораженията по МПС са по цялата ходова част – скъсан преден носач; купето в задната част, където е попаднал удара от решетката било пробито; колата била посукана наляво; предният капак не се затварял; налагало се цялата долна част на автомобила да бъде сменена.

2

В хода на производството е възложена и приета автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира. При оглед на автомобила вещото лице установило следните видими увреждания: деформиран и разкъсан преден мост, деформиран преден ляв долен носач, пробив под купето, деформиран картер с теч на масло, несъосност между болтовете за захват на задната част на предния мост за купето на автомобила, напукана корозия около отвора на шарнира на левия долен носач в левия шенкел, следи от триене по левия долен носач с ляв кормилен накрайник и възможно увреждане на кормилната рейка. Преценява, че сумата, необходима за отстраняване на видимите щети по процесния автомобил е в размер на 1184.95 евро. Счита, че е възможно, при разглобяване на автомобила да се установят и други увредени части по предното окачване, като пояснява, че е налице показател за деформация на купето, но наличието й и размерът могат да се установят на стенд. Твърди, че при наличие на такава деформация, в зависимост от размера й, цените варират в голям диапазон. Заявява, че уврежданията по автомобила по характер и вид могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин.

След представените от ищеца допълнителни справки за сходимост на процесния автомобил, експертът обяснява, че с този тип замерване не може да се определи линейното изместване (деформация) в областта на задния ляв болт на преден мост, поради което не може да посочи, дали надлъжната несъосност между ляв и десен задни болтове на преден мост представлява деформация на пода на купето на автомобила и ако е такава, каква би била стойността на ремонта.

Ищцовата страна представя оферта на „**********“ ООД, от която е видно, че стойността на ремонтните дейности за отстраняване щетите по автомобила е 6185.17 евро (12 097.14 лева). В офертата е уточнено, че същата е изготвена по предварителен оглед, но е необходимо МПС да бъде разглобено, за да се извърши детайлен оглед. Специалистите считат, че е възможно да бъде извършен тенекеджиен ремонт и ремонт на резби по купето на автомобила с оглед нарушената геометрия.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:

Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно протИ.правно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие на лице, на което общината е възложила някаква работа, като в някой случаи се касае до неспазване правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния 3 размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.

С релевираните в хода на производството доказателства бе установено мястото и обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял вреди.

Инцидентът е настъпил на бул.“Христо Ботев“, в пределите на гр.Русе.

Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Според чл.5, ал.2 ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. В § 1, т. 2 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието "земно платно": „част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя“. По смисъла на § 6, т.7 от ЗДвП, "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Според § 6, т. 37 от ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Ответната община е собственик на пътя на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА, а съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Община Русе е следвало да осигури обезопасяването на бул.“Христо Ботев“ в участъка, в който е настъпило произшествието, като осъществи дейности по поддържането му. Такива дейности са проведени, но след произшествието (св.К. твърди, че след инцидента служители на „ВиК“ са отстранили проблема).

Настъпилите вреди в резултат на бездействието й да стабилизира решетките на груповия водоскок, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД.

От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че ремонтните дейности на видимите увреждания по автомобила възлизат на 1184.95 евро. Предвид наличната деформация по купето на МПС вещото лице счита, че е възможно при разглобяване на автомобила да се установят и други увреждания. Сочи, че за отстраняване деформация от този вид, цените варират в голям диапазон. Съобразявайки изложеното от експерта и офертата на „**********“ ООД – специализиран сервиз на „********“, според която цена на ремонта с оригинални авточасти за посочената марка възлиза на 6185 евро, при условие, че след разглобяване на автомобила не са констатирани други щети, съдът намира за основателна претенцията за сумата 2556.46 евро (5000 лева).

По отношение неимуществените вреди:

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на 4 лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в цитираната правна норма – по справедливост от съда.

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустимите по ГПК доказателствени средства, тъй като по същество негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо – емоционален статус, който не би могъл да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, които дават светлина за претърпените от увреденото лице негативни изживявания. Съдът преценява по справедливост размера на дължимото обезщетение, отчитайки понесените болки, страдания и неудобствата (емоционални, физически и психически), които го съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.).