Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 29.06.2026, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 102/2024
Вид
Решение № 74
Подписан
29.06.2026
Състав
Янко Венциславов Чавеев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104б, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, предл. трето · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Самоков, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Я. В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Я. В. Чавеев Административно наказателно дело № 20241870200102 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. И. П. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 23-0338-0012.., издадено на 10.01.2024 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Христо Белстойнев, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване пред РС – Самоков, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 11005.. на 19.10.2023 г. от свидетеля Я. И.

Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ – Самоков за това, че на 19.10.2023 г. в 21,28 ч. в гр. Самоков на ул. „Ц.Б. ІІІ“ на входа за ресторант „Б.......“ жалбоподателят 1 управлява моторно превозно средство – собствения си лек автомобил „Б.. 330 Д“ с рег.

№ С. 3..8 Р., като използва пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначение, привеждайки автомобила в умишлено нарушаване на сцеплението с пътната настилка, дрифт. Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, квалифицирал е деянието като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и за него е наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му.

За така описаното в АУАН нарушение против жалбоподателя в законоустановения срок е издадено НП от Е.П.Ф., за когото на съда е служебно известно, че към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 3.9 от представената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган. То не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава.

По същество съдът приема за установено от събраните по делото доказателства, че на 19.10.2023 г. в 21,28 ч. в гр. Самоков на ул. „Ц.Б. ІІІ” на паркинг при отбивката към входа за ресторант „Б.......“ жалбоподателят А. И. П., като е управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „Б.. 330 Д” с рег. № С. 3..8 Р., е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено е привел автомобила в нарушаване на сцеплението с пътната настилка.

Тези обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетеля Я. Д. – актосъставител, на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков и АУАН серия GA № 11005.., съставен на 19.10.2023 г.

2

Актът за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя е редовно съставен, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила за посочените в него фактически обстоятелства.

Следва да се отбележи, че в АУАН е налице достатъчна яснота относно установеното от актосъставителя фактическо поведение на жалбоподателя, съставляващо използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари - посочено е, че жалбоподателят привежда автомобила в умишлено нарушаване на сцеплението с пътната настилка, с което в словесна форма е подчертан умисълът на жалбоподателя да привежда автомобила в състояние, при което се нарушава сцеплението му с пътната настилка, като това описание е придружено с житейски употребимото определение на този начин на управление на автомобила - „дрифт“. Също така е посочено в АУАН, че това фактическо поведение на жалбоподателя е конкретна проявна форма на използване на посочения отворен за обществено ползване път за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, поради което жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В НП описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, е идентично.

Следователно в АУАН е налице не само необходимото от процесуално-правна гледна точка, с оглед гарантиране на правото на защита на жалбоподателя, единство между описание на конкретно негово фактическо поведение при управление на МПС на път, отворен за обществено ползване – от една страна и от друга – извод, че с това си поведение жалбоподателят използва този път за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари в нарушение на забраната по чл.

104б, ал. 2 от ЗДвП. Също толкова съществено е, че фактите относно това поведение са описани в АУАН достатъчно ясно, което позволява така съставеният акт да се ползва с презумптивна доказателствена сила за тези факти в съответствие с чл. 189, ал.

2 от ЗДвП, т. е. тези факти да се считат доказани със съставянето на АУАН.

Наред с това, описаното в АУАН фактическо поведение на жалбоподателя се потвърждава от показанията на св. Д., които не са бланкетни и формално пресъздаващи констатациите му в акта, а в тях той възпроизвежда свои конкретни лични възприятия за начина на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил по ул. „Ц.Б. ІІІ“ в гр. Самоков в участъка на уширение на пътя за паркинг, което поставя началото на отбивка към входа за ресторант „Б.......“. Свидетелят Д. сочи, че се е движел със служебен автомобил по ул. „Ц.Б. ІІІ“ заедно с колегата си П.М. и тогава от около 30 метра видял срещу себе си, че на паркинга на суха пътна настилка жалбоподателят придвижвал управлявания от него автомобил по широчината на паркинга, която била около 8-10 метра, като го придвижил напред, спрял, пак го придвижил напред, отново спрял и след това го придвижил назад и всички тези маневри били извършени с превъртане на задвижващите колела на задния мост на 3 автомобила, от което се нарушавало сцеплението им с пътната настилка и колелата буксували. Ноторно известно е, че автомобил от марката и модела на управляваното от жалбоподателя МПС е със задно предаване, т. е. двигателят задвижва задните му колела.

Тези показания на св. Д. детайлно, логично, последователно и безпротиворечиво възпроизвеждат личните му зрителни възприятия за конкретното поведение на жалбоподателя при управление на лекия автомобил по пътя, отворен за обществено ползване, поради което съдът изцяло ги кредитира. Кредитираните показания на св. Д. се отнасят за такива конкретни факти, които потвърждават посочването в АУАН, че жалбоподателят привежда автомобила в умишлено нарушаване на сцеплението с пътната настилка, тоест, казано юридически по-коректно – че жалбоподателят умишлено е предизвиквал нарушение на сцеплението между автомобила и пътната настилка. Действително, в показанията си пред съда св. Д. конкретизира, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел само напред и назад с превъртане на задвижващите му колела, без изнасяне на задната част на автомобила встрани, но това обстоятелство само потвърждава достоверността на тези показания, които възпроизвеждат ясните и конкретни негови лични възприятия при напълно запазен спомен за случая, а това, че задната част на автомобила не се е изнасяла настрани в резултат на загубата на сцепление на задните колела на автомобила с пътната настилка при тяхното превъртане, не е от естество да лиши деянието на жалбоподателя от съставомерност като нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, административнонаказуемо съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.

Понятието „дрифт“ няма легално определение, няма и еднозначно техническо възприемане на определена норма на отклонение на предната или задната част на автомобила от надлъжната му ос при движение в „дрифт“. Това понятие е придобило популярност и обществена употреба като е използвано в АУАН и в НП единствено ориентировъчно именно в тази му популярна употреба – с цел да онагледи преднамереното привеждане на задвижващите колела на МПС в състояние на пълна или частична загуба на сцепление с пътната настилка, без това да е обусловено от обективна необходимост, породена от конкретна пътна ситуация или от състоянието на автомобила или на пътната настилка. Именно такива действия на жалбоподателя със системите за управление на МПС се установяват от показанията на св. Д., защото лично възприетото от него неколкократно придвижване на управлявания от жалбоподателя автомобил на къси разстояния на паркинга, който е част от пътя, с превъртане на задвижващите задни колела, е обективен външен израз на нарушаването на сцеплението на тези колела с пътната настилка. Установеното от показанията на св.

Д. трикратно придвижване на автомобила на жалбоподателя по посочения начин (два пъти последователно в посока напред и един път след това в посока назад) еднозначно сочи от житейска и техническа гледна точка, че то е резултат от преднамерено 4 въздействие върху системите за управление на автомобила, така че на задвижващите колела на автомобила да се придаде високооборотно въртеливо движение, преодоляващо обичайното им сцепление с пътя. Наред с това, съвкупността от установените от показанията на св. Д. външни признаци на начина, по който жалбоподателят е управлявал автомобила и тяхното проявление, изключва възможен извод за друга конкретна причина за нарушение на сцеплението между автомобила и пътната настилка, освен преднамереното й предизвикване от жалбоподателя. Такъв един начин на управление на моторно превозно средство е житейски известен като „дрифт“, поради което това определение, чиято употреба в АУАН и в НП е единствено акцесорна и пояснителна, в никакъв степен не води до неопределеност на вмененото на жалбоподателя деяние, нито е от естество да ограничи правото му на защита в административно-наказателното производство, в частност да разбере за какво административно нарушение е обвинен и наказан.

Изводите на съда за фактите, характеризиращи поведението на жалбоподателя при управление на лекия автомобил „Б.. 330 Д“ с рег. № С. 3..8 Р. на посочените в АУАН и в НП дата, час и място, основани на съдържанието на АУАН и на кредитираните показания на св. Д., не могат да се опровергаят от показанията на свидетеля В.А.Д.. Този свидетел сочи, че е приятел с жалбоподателя и че е бил заедно с него на паркинга на ул. „Ц.Б. ІІІ“, от който започва отбивката към ресторант „Б.......“, когато жалбоподателят извършвал маневри, движейки се напред-назад, за да се нареди управлявания от него автомобил до останалите автомобили така, че да може да разговаря с останалите свои приятели от компанията през спуснатите стъкла на автомобилите, но не превъртал гумите на автомобила и не правил „дрифт“, защото пътната настилка била мокра и по нея имало пясък, като това не било „дрифт“. Съдът не кредитира показанията на св. Д. като източник на доказателства, опровергаващ показанията на св. Д. и презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Ако св. Д., макар и изцяло декларативно, е считал действията на жалбоподателя за напълно правомерни като израз на желанието му да паркира управлявания от него автомобил по определен начин на ограничено място като паркинга край пътя с маневри, изразяващи се движения напред и назад, е напълно необяснимо защо той е предупредил жалбоподателя, че идва полиция, както сочи пред съда. Очевидно е, че св. Д. е отправил това предупреждение до жалбоподателя именно защото той е възприел неправомерно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в това, че преднамерено и без обективна причина чрез въздействие върху системите за управление на автомобила видимо и за полицейските служители, той е превъртал задвижващите колела на автомобила, за да го доведе до състояние на нарушаване на сцеплението между тези колела и пътната настилка. Неголямата площ на паркинга, където жалбоподателят е извършвал това, изключва обективна необходимост или дори предпоставки за такова превъртане на задвижващите колела на автомобила с цел 5 паркиране дори и на мокра и/или опесъчена пътна настилка – ограниченото пространство на паркинга предполага такива маневри да се извършват с изключително ниска скорост и с изключително внимание. В обобщение, показанията на св. Д. за сочените от него обстоятелства относно поведението на жалбоподателя, са в сериозна степен декларативни, а освен това са нелогични и вътрешно противоречиви, поради което съдът не ги възприема, нито кредитира като надежден доказателствен източник за опровергаване на доказателствената съвкупност относно деянието на жалбоподателя, формирана от съдържанието на показанията на св. Д. и на АУАН.