Решение № 7 от 16.01.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. ХАСКОВО, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600630 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 19 от 1.09.2022 год. по нохд № 310/2022 год. РС– Свиленград в производство по реда на глава ХХVII от НПК при условията на чл.371 т.2 от същия е признал подсъдимия М. Р. Н., роден в гр.К., живущ в с.В. п., област Х. за виновен в това, че на 8.08.2021 год. в центъра на с.В. п., област Х. причинил на Х. П. П. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета междинна кост на лявата длан, причинило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник, поради което и на основание чл.129 ал. 2 вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му наложил наказание „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1/една/ година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок също от 1 /една/ година.В съответствие с така постановеното е поставил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, произнесъл се е също и по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда, и то само в частта относно наложеното наказание, е останал единствено пострадалият – частен обвинител по делото, който чрез своя повереник в законния срок я обжалва. Излага две групи оплаквания – за непълноценно 1 изясняване на фактическата обстановка поради това, че съдът отказал да назначи съдебномедицинска експертиза, която да изясни в пълнота продължителността на периода и степента на възстановяване, а така също и причинените от престъплението имуществени вреди във връзка с неговото лечение, както и за липсата на законови предпоставки наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК, в каквато насока бил необоснован извода на първостепенния съд за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.

Убягнали от вниманието на съда и останали необсъдени релевантни според жалбоподателя факти, а именно, че подсъдимият не оказал помощ на пострадалия след деянието, а в периода на възстановяване не се интересувал от неговото състояние, сиреч проявил нежелание да поправи причинените вреди, били извършени значителни материални разходи във връзка с лечението, което завишавало степента на обществена опасност и на деянието, и на дееца. Отправя алтернативни искания – да се отмени обжалваната присъда и се върне делото за ново разглеждане с указания да допусне исканата експертиза, или да се измени същата в частта досежно наложеното наказание, което да се определи при условията на чл.54 от НК.

В законния срок против жалбата не са постъпили възражения.

По въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред настоящия съд.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател и частен обвинител не се явява, а неговият повереник поддържа жалбата по изложените съображения, но вече с искане само за изменение на присъдата и определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК.

Подсъдимият също не се явява, неговият защитник намира присъдата правилна и законосъобразна, а жалбата и изтъкнатите по нея доводи и аргументи неоснователни. Моли да бъде потвърдена.

Прокурор от ОП – Хасково също намира жалбата неоснователна, а първоинстанционната присъда – правилна, в частност наложеното наказание – справедливо и адекватно, поради което дава заключение същата да се потвърди.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима. Преценена по същество обаче е неоснователна.

Пред първостепенния съд по искане на подсъдимия се е провело съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ - чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като същият е признал всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт, признал се е за виновен и е декларирал съгласие за същите факти да не се събират доказателства, да се ползват събраните на ДП такива, а при постановяване на присъдата - и 2 направеното самопризнание.

РС – Свиленград е преценил, че самопризнанието на подсъдимия намира подкрепа в събраните на ДП доказателства, тази негова преценка се споделя напълно и от настоящата инстанция. При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била възприета съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.

По фактическата обстановка:

Подсъдимият М. Р. Н. е на ** навършени години към момента на извършване на деянието, роден в гр.К., живущ в с.В. п., област Х., ***** гражданин, *******, но живее във фактическо съжителство на семейни начала, от което има невръстно дете, с ******* образование. ******* за престъпление по чл.346 ал.2 от НК на наказание пробация.

********, препитава се с непостоянна, случайна работа. С ******** лични характеристични данни.

Пострадалият Х. П. П. е на ** год. също от с.В. п., област Х., *******, също ****** и *******.

Подсъдимият и пострадалият се познавали и били в добри отношения. Често сядали заедно да се почерпят и да пийнат.

На 8.08.2021 год. подс.Н. рано сутринта ходил на помага на свой приятел при разтоварването на камъни в с.М. в. Свършил работа и се върнал още преди обед. Заедно със свид.С. К., с която живее на семейни начала и малолетното им дете отишли до магазина в центъра на селото, който функционирал и като питейно заведение. Там бил вече и пострадалият. Подсъдимият седнал на неговата маса и до обед изпил три бири в компанията му.

На обед магазинът затварял между 12 и 16 часа и поради това двамата се преместили в дома, в който подс.Н. и свид.К. живеели заедно с нейните родители, за да продължат да пият в компанията и на други мъже от селото. Преди това пострадалият – свид.П. донесъл от дома си бутилка бира от 2 л, бутилка ракия от 200г и мезе, а подсъдимият на свой ред купил две бутилки бира от по 2л. Там пострадалият и бащата на свид.К. пили ракия, а подсъдимият продължил да пие бира. Около 15:30 часа част от присъстващите, между които и пострадалият, си тръгнали.

Към 16 часа алкохолът на масата свършил, но на подсъдимия му се пиело още. Той предложил на свид.С. К. и нейната майка да отидат до магазина, който отварял в този час, и да купят още пиене. Последните се съгласили и тръгнали с него, вземайки и детето. На маса пред магазина обаче вече седял пострадалият и те седнали при него. За времето до около 20:30 часа подсъдимият изпил още три бири, а пострадалият – още две. Двамата били във видимо нетрезво състояние. Пострадалият влязъл в магазина, за да купи още бира,а подсъдимият и семейството му станали да си тръгват. При това подс.Н. неволно съборил детето си на земята и то се разплакало. Свид.К. му се скарала и му ударила шамар.

Връщайки се към масата, пострадалият възприел случващото се и му се сторило, че подсъдимият нарочно блъска детето си на земята. Направил му забележка. Подсъдимият 3 отвърнал, че детето си е негово. Тогава пострадалият го бутнал с ръце и го ударил в областта на носа с глава. На подсъдимия му потекла кръв. Той взел най-близкия до него стол, който бил метален, вдигнал го над глава и замахнал към главата на пострадалия.

Последният вдигнал ръце, за да се предпази и поел удара с лявата си длан. Въпреки това понесъл удар между шията и лявото си рамо /“левият пагон“/, който му причинил охлузване с големина 5 см. Подсъдимият подгонил пострадалия, за да продължи да му нанася удари, при което двамата съборили и счупили два пластмасови стола. Тогава се намесил съдържателят на заведението, свид.Д., който ги разтървал и приканил да напуснат. На следващия ден подсъдимият се извинил на съдържателите за поведението си и закупил два пластмасови стола, които им предал.

Макар пострадалият да нямал видими наранявания по себе си, на другия ден изпитвал силна болка в лявата си длан, поради което отишъл на преглед при съдебен лекар в МБАЛ„Хасково“АД. Бил освидетелстван и му било издадено СМУ №289/9.08.2021 год. Бил насочен към ортопед, където му била поставена диагноза „счупване на пета междинна кост на лявата длан“. Направена му била и операция на стойност 200 лв.

Със заключение на назначена на ДП съдено-медицинска експертиза е установено, че на пострадалия е било причинено счупване на пета междинна кост на лявата длан и охлузване по „левия „пагон“. Първото нараняване води до затруднение движението на лявата ръка за повече от 30 дни, докато охлузването е причинило страдание, без разстройство на здравето. Според вещото лице-съдебен лекар, уврежданията могат да се получат от удар с метален стол по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения, а травмата има характер на защитно нараняване.

Гореописаната фактическа обстановка като цяло е била приета за установена и от районния съд. Против така възприемането на тези факти не са изложени оплаквания по настоящата жалба.

По правната квалификация на деянието:

Няма оплаквания против присъдата в тази част, няма и основания затова. Очевидно счупването на пета междинна кост на дланта на лява ръка на пострадалия следва да се квалифицира като средна телесна повреда, тъй като е причинило трайно затруднение на движението на крайник.

По вида и размера на наложеното наказание:

В тази насока е единственото оплакване по въззивната жалба.

Преди да обсъди въпроса с наказанието обаче, настоящият съд намира за уместно да изложи съображения по оплакванията по жалбата за непълноценно изяснена фактическа обстановка.

Същите са изначално неоснователни и необосновани, тъй като не държат сметка за особения процесуален ред, по който е протекло производството пред първата инстанция, а именно – съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от НПК. При това производство изявлението на подсъдимия, че признава 4 всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт не подлежи на одобрение от страна на останалите страни в процеса, за провеждането му не се иска тяхното съгласие.

Отнася се за право на подсъдимия. В този случай, ако съдът прецени, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП, за което по делото са налице основания, съдебно следствие не се провежда, а се приема за установена именно фактическата обстановка по обвинителния акт. Няма място за нови доказателствени искания, респ. назначаване на нова експертиза, каквато не е била назначена на ДП, защото няма процесуална възможност за приемане на нови факти, извън описаните по обвинителния акт, в което всъщност се изразява искането на повереника на пострадалия. Освен неоснователно, това искане е и процесуално недопустимо. Отделен е въпросът, че пострадалият е поискал да участва в производството само като частен обвинител, не и като граждански ищец. С отхвърленото доказателствено искане се цели установяване на ирелевантен факт – колко е продължил периодът на възстановяване и какви други вредни последици са настъпили за пострадалия, които биха имали значение за делото именно за преценка на размера на обезщетение по един граждански иск. Това с пълна сила важи и за причинените от деянието имуществени вреди във връзка с проведеното лечение.

Що се отнася да отмерването на наказанието – първостепенният съд е преценил това да стане при условията на чл.55 от НК и тази негова преценка не е необоснована. Оценена е ****** възраст на извършителя, едва **-годишен, липсата все още на житейски опит и зрялост, проявеното младежко лекомислие. Обърнато е внимание върху неблагоприятната семейна среда и житейска съдба на подсъдимия, израснал без баща, без обществена подкрепа. Изразено е разкаяние и съжаление за стореното, оказано е съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Пострадалият също е бил в нетрезво състояние и пръв е пристъпил към саморазправа с подсъдимия, като е предизвикал сбиването между тях.