Решение № 10622 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10622 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110102851 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, с която срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 337,62 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /03.02.2026 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Индустриален пожар“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице (*** ****) имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – стена на сграда № 12 от автоработилница на *** **** и повреда на колона между вратите на цеха и прозореца, дограмата и нейните стъкла, причинени от водача на товарен автомобил *** ****, рег. № *** ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 131,22 евро – мораторна лихва в размер на законната за периода 03.02.2023 г. – 02.02.2026 г.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованото по имуществената застраховка недвижимо имущество на *** **** е било увредено от настъпване на ПТП в резултат от поведението на водача на МПС *** ****, рег. № *** ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, който при теглене на повреден от пожар автобус *** **** *** ****, рег. № *** **** допуснал сблъсък на автобуса с метален сандък пред стената на тенекеджийски цех във вътрешността на ВФ. Твърди този водач да е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20 и чл. 85 ЗДвП, както и на чл. 146, чл. 148, ал. 2 и чл. 150, ал. 2, чл. 153 от ППЗДвП. Сочи, че ПТП е документирано с предварително донесение относно допуснатия инцидент и КП, съставен от ищеца на 09.07.2020 г. Ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 329,95 евро и извършил разноски за определяне и изплащането му в размер на 7,67 евро. Отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, която не била удовлетворена. Позовава се и на 1 разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ и моли за решение, с което искът да бъде уважен.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Изрично заявява, че не оспорва датата и мястото на инцидента, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за *** ****, валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Индустриален пожар“, извършеното плащане на застрахователно обезщетение и че е получена покана по регресната претенция. Оспорва, че отговорност за събитието следва да носи ответникът, съответно поведението на водача на *** **** да е причинило произшествието, както и че вредите по застрахованото имущество са причинени от превозното средство, застраховано при ответника. Заявява, че оспорва описания механизъм на настъпване на произшествието, като счита, че вината за настъпване на инцидента е на водача на автобуса (тегленото МПС), който не е поставил контактния ключ на съответното място и воланът се е заключил при тегленето, докато автобусът е бил в движение, като това е причината да настъпи сблъсъкът с постройката. Заявява, че отговорността е на застрахователя на автобуса, в случая „ЗК Лев Инс“ АД. Оспорва иска и по размер. Моли за отхвърляне на предявените претенции, за присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска по чл. 411, ал.1 КЗ е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредените имущества, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като е останала непогасена сума в размер, възлизащ на претендираната главница.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.

За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са обявени следните обстоятелства: че ищецът е страна по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар“, в изпълнение на задължение по който договор е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащо лице в размер на сумата 329,95 евро, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водача на т.а. „*** ****“, рег. № *** ****, че събитието е настъпило на 07.07.2020 г. на територията на войсковия район; че ищецът извънсъдебно е отправил претенция до ответника за удовлетворяване на регресното вземане, като ответникът не е изплатил обезщетение.

Следователно спорните по делото въпроси са относно механизма на настъпване на произшествието, поведението на кой от водачите е причина за вредите, дали вредите, нанесени по застрахованото имущество са настъпили по описания механизъм, както и какъв е действителният размер на вредата по средни пазарни цени към датата на събитието.

С исковата молба ищецът е представил частни писмени документи, част от ликвидационната преписка по застрахователната щета, които са приети като писмени доказателства по делото. Установява се от същите, че инцидентът е настъпил при 2 теглене на повреден от пожар автобус „*** ****“, рег. № *** **** с водач Р. П., от тежкотоварен автомобил „*** ****“, рег. № *** ****, с водач М. Б., когато тегленият автобус се е блъснал в метален сандък пред стената на тенекеджийски цех, при което е била съборена част от стената на цеха, повредена е била колоната между вратите на сградата и прозореца, дограмата и стъклата са били счупени.

По делегация от РС- В. са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б., водач на теглещото моторно превозно средство при настъпване на инцидента на 07.07.2020 г. Въз основа на същите съдът приема за установено, че двете МПС са били закачени едно за друго с твърда връзка, водачите били готови и по местата си за осъществяване на тегленето. Няколко метра след потеглянето свидетелят чул шум и разбрал, че автобусът се ударил в масичка и закачил стената на сграда в поделението. Шофьорът стоял в автобуса и казал, че воланът не се върти. Б. погледнал и видял, че го няма контактния ключ за палене, тъй като другият водач е забравил да го постави.

В производството пред настоящата инстанция е прието заключението на комплексната САТОЕ, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експертите с оглед притежаваните от тях специални знания от областта на автотехническите и оценителните науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че преди началото на тегленето двата автомобила са били свързани с твърда (тегличова) връзка. Водачът на автобуса е допуснал ключов за настъпване на произшествието пропуск - не е поставил контактния ключ на автобуса. В резултат от това е задействана механичната противокражбена блокировка на кормилната колона и същата е била в неизправно състояние за целите на буксирането, тъй като водачът на тегленото МПС не разполага с възможност за насочване на колелата на автобуса.

Композицията потегля от място, с началната скорост 0 км/ч., с плавно нарастващо ускорение (типично за теглене на повреден тежък автомобил, a ≈ 0,3 ÷ 0,6 m/s²) и изминава кратко разстояние. Поради заключената кормилна колона, автобусът *** **** не може да проследява точно траекторията на теглещото МПС *** ****. Дори при минимални странични отклонения на *** **** или при изначално несъвпадение на надлъжните оси на двата автомобила, автобусът започва да се отклонява от очакваната праволинейна траектория. Този процес вещото лице Н. е пояснил, че е необратим, тъй като колелата на автобуса са в едно фиксирано положение. В резултат на отклонението от траекторията, предно-десният (или предно-страничен — в зависимост от началната ориентация на колелата при заключването) ъгъл/част на автобуса контактува с металния сандък, разположен пред стената на сграда № 12 в поделението. Възниква централен нееластичен удар между автобуса и сандъка.

Сандъкът поглъща част от импулса и в резултат се изтласква към стената на сграда № 12 (която отстои на ≈ 30–60 cm). При вторичния удар сандък - стена, конструкцията на стената (тухлена зидария от 1951 г., с керамични тухли и циментово-варова ма*** ****ка) не издържа на концентрираната динамична сила и се срутва частично — заедно с дървената дограма, стъклата и колоната между вратите и прозореца.

Описаните повреди вещите лица са приели, че са напълно съвместими с така установения механизъм на ПТП. Размерът на средствата, необходими за ремонтиране на установените увреждания на сграда № 12 по средни пазарни цени към 07.07.2020 г., с отчитане на физическата амортизация на сградата (построена 1951 г.), е 335,37 евро, съгласно приетото заключение.

Въз основа на съвкупния анализ на събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения главен иск не е доказана от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Съображенията за това са следните:

3

По делото не са установени твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба, че причина за настъпване на процесния инцидент и на вредите, за които е изплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, се дължат на виновно и противоправно поведение на водача на МПС „*** ****“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Обратно, установено е, че причина за произшествието е поведението на водача на тегленото МПС (автобус „*** ****“), който не е поставил контактния ключ на тегленото МПС с цел „функциониране“ на кормилната уредба за целите на тегленето (в този смисъл са заключението на вещите лица и приетите писмени доказателства). Ето защо и съдът приема, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 83 – чл. 85 ЗДвП и водачът на тегленото МПС не е предприел необходимите действия, за да е в изправност и функционалност кормилната уредба на автобуса по време на извършваното теглене. Именно това е и причината за настъпване на произшествието, тъй като водачът на тегленото превозно средство не е бил в състояние да направлява движението му, последното се е отклонило от траекторията на теглещото МПС и е реализирало удар с намиращия се до сградата сандък, който от своя страна е упражнил механично въздействие върху постройката и нейните елементи, с което и на застрахованото учреждение са причинени процесните имуществени вреди.

В допълнение на изложеното и във връзка с позоваването от страна на ищеца на нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ съдът намира за необходимо да посочи и следното:

Съгласно правилото на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

Съгласно параграф 6, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, към който КЗ препраща, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.