Определение № 1404 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501095 по описа за 2026 година Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Обжалва се Определение № 3240/13.03.2026г. по гр.д.№ 15373/ 2025г. по описа на ПРС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и върната исковата молба на жалбоподателя М. Й. Д., чрез адв.Й.

С. Б. против М. М. Щ., Ж. М. Щ. и М. Ж. Щ..

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Инициираното производство по предявен от жалбоподателя иск по чл.440 ГПК се основава на безспорното обстоятелство, че с Постановление за вписване на възбрана от 2012г. за обезпечаване изпълнението по задълженията на длъжника М. Щ. по издадения изпълнителен лист спрямо взискателите децата му М. и Ж. Щ. е наложена възбрана върху процесния по исковата молба недвижим имот. Ноторно известно следва да се приеме за ищцовата страна, че правното действие на възбраната съгласно изричната разпоредба на чл.452, ал.2 ГПК ограничава разпоредителната власт с имота, предмет на възбраната под страх от недействителност за извършените разпореждания след вписване й. В настоящия случай разпореждане с имота е извършено от взискателя чрез възмездна сделка през 2025г. в качеството на наследник на бившия собственик на имота – майка му Ж.С. Щ., починала на 08.02.2025г, 1 съответно далеч след вписването на възбраната през 2012. Приобретателят на възбранения имот - настоящият жалбоподател М. Д., се явява трето лице по изпълнителното дело, придобил права на собственост върху процесния възбранен имот след налагане на възбраната.

Така са отчетени фактите и от първоинстанционния съд, като исковата молба е оставяна без движение с цел изясняване на наличието на правен интерес за воденето на иска. С оглед поддържаните твърдения от ищеца в исковата молба в подкрепа на предявения иск, районният съд е отчел становищата в доктрината по този правен спор, както за това, че правният интерес за установяването на несъществуването на едно право може да съществува само по изключение, а правната норма на уредения по чл.

440 от ГПК следва да се тълкува стриктно и не разширително, доколкото този иска е за защита на третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, спрямо което се предприема принудително изпълнение от съдебния изпълнител, които самостоятелни права принципно изключват правата на длъжника и взискателя по изпълнителното дело, но и принципно не изключва относителното действие на разпоредителната власт с този имот спрямо трети лица, извършено след налагане на възбраната. В този смисъл отчетено е също така, че чрез твърденията си ищецът М. Д. не само не отрича правата на длъжника М. Щ. върху имуществото, обект на принудителното изпълнение, но и обуславя произтичането на тези свои права върху обекта на изпълнението от самия длъжник – по договор за продажба на наследство, сключен с това лице в качеството му на наследник на ж. Щ., както и че е придобил имота не чист, а с тежест – вписана порано възбрана по изп. дело № 1407/2012 г. по описа на ЧСИ *** с рег. № на КЧСИ 758. Тези твърдения и фактически обстоятелства по делото не обуславят правен интерес от водене на делото, доколкото правилно е посочено, че възбраната пази правото на кредитора да се удовлетвори от цената на възбранения имот, въпреки разпоредителните действия на длъжника, извършени след нейното налагане (чл. 452 и чл. 453 от ГПК). За това е прието, че твърденията на ищеца изключват наличие на отричане правата на длъжника, напротив релевираните от него вещни права, които са извън предмета на спора, са обосновани с притежаваните такива от длъжника, те произтичат от тях. Затова и същите не могат да обосноват правен интерес от предявяването на иска, тъй като засягането им от предприетите изпълнителни действия е в резултат на правните последици на вписаните възбрани в хода на изпълнителния процес /на 2.07.2012 г. и 3.07.2012 г./, изразяващи се в признатата от закона недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза на трето лице - чл. 452, ал. 2 ГПК и непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове - чл. 453, т. 1 ГПК . Затова и са дадени указанията от първоинстанционния съд в насока наличието на съответните способи за защита на правата си.

В подкрепа на обоснованото изложение на обжалвания първоинстанционен акт въззивният съд намира, че в настоящия случай единствено правно релевантен е правният факт за наличие на основание за непротивопоставимост 2 на разпоредителната сделка спрямо взискателите в изпълнението, извършена от длъжника в полза на трето за изпълнението лице по време на изпълнителното производство и спрямо които изначално процесната сделка не е годна да осуети изпълняемото право върху имущество, което е било възбранено, съответно разпоредителната власт е ограничена спрямо този имот с цел обезпечаване събираемостта на вземанията, обект на удовлетворяване.

Легитимиран с наличен правен интерес от възражение по отношение наложената възбрана е била евентуално наследодателката на длъжника, какъвто правен интерес не може да се признае на настоящия приобретател на имота, придобил правата си на собственост от патримониума на длъжника, наред с наличните вещни тежести върху част от него. С оглед на това доводите на жалбоподателя, които в значителна си част са в противоречие с юридическите факти на придобивната сделка, от които същият черпи правата си, не могат да обуславят установяване на правен интерес за така предявения иск с правно основание чл.440 ГПК, така както правилно е прието и от районния съд.

По гореизложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3240/13.03.2026г. по гр.д.№ 15373/ 2025г. по описа на ПРС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и върната исковата молба на М. Й. Д., ЕГН **********, против М. М. Щ., ЕГН **********, Ж. М. Щ., ЕГН **********, и М. Ж. Щ., ЕГН 7403294636, с вх. № 109780/23.10.2025 г. по регистъра на Районен съд – гр.

Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4