Определение № 1360 от 23.05.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 711/2025
- Вид
- Определение № 1360
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 23.05.2025
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1360 гр. Бургас, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500711 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.5, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Банка ДСК ” – ЕАД – гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт В., против Разпореждане №511/10.04.2025г., постановено от Районен съд Царево по ч.гр.д.№170/2025г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист срещу Ж. Х. Д., за сумата от 66,61лв. – обезщетение за забава за периода от 15.04.2024г. до 13.03.2025г. по Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2022г., съгласно представеното счетоводно извлечение на банката.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Царево на 09.04.25г. е постъпило заявление за издаване за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Ж. Х. Д., за следните суми: 17064,67лв. - главница, 1585,24лв. – дължима договорна лихва за периода от 15.04.2024г. до 13.03.2025г., 66,61лв. – обезщетение за забава за периода от 15.04.2024г. до 13.03.2025г., 153,47лв. законна лихва за периода от 14.03.2025г. до 07.04.2025г., законна лихва за забава за периода от 08.04.2025г. до изплащане на вземането, които вземания се основават на извлечение от счетоводните книги на банката към 08.04.2025г., по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 25.02.2022г. и обявен за предсрочно изискуем на 14.03.2025г., поради забава в плащанията на дължими вноски. Претендират се и разноски – 377,40лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Към 1 заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги за размера на дълга по договора за кредит от 08.04.2025г., Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2022г., погасителен план общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, уведомление за предсрочна изискуемост, констативен протокол от ЧСИ.
С постановеното разпореждане в необжалваната част, съдът е уважил заявлението, с изключение на претенцията за 66,61лв. – обезщетение за забава за периода от 15.04.2024г. до 13.03.2025г. Според ЦРС, чл. 18, т. 1 от Раздел „Отговорности и санкции“ на Общите условия към договор за кредит за текущо потребление, вземането за лихвена надбавка е за забава е в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 %. Според съда това вземане съставлява неустойка за неизпълнение, като определеният начин за формиране противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, която регламентира, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Според съда в конкретния случай обезщетението за забава кумулира договорения лихвен процент с надбавка от 10%, което на практика води до по-висок от законната лихва размер и е в противоречие с цитираните норми от ЗПК. С позоваване на практика на СЕС, съдът е констатирал нищожността на неравноправна клауза в потребителски договор, приел се, че договорът трябва да продължи да действа без тази клауза, без да я замества от повелителните норми на закона и е отхвърлил заявлението за тази сума.
В частната жалба са изложени съображения, че заявителят претендира обезщетение за забава само в размер на 10 %, а не в размер на договорната лихва, увеличена с 10%.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а съображенията на първоинстанционния съд – споделени на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК. В допълнение, във връзка с изложението в частната жалба, следва да се каже: при прочита на клаузата на чл. 18, т. 1 от Раздел „Отговорности и санкции“ на Общите условия към договор за кредит за текущо потребление, въззивната инстанция я тълкува по начина, по който я е възприел ЦРС – че обезщетението за забава е в размер на договорната лихва, с надбавка от 10 пункта.
Предложеното от заявителя тълкувание – че обезщетението за забава е само в размер на 10% сочи, че клаузата е неясна, след като поражда съмнения при тълкуването й.
Съобразно нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът следва да е ясен и разбираем, като нарушението на тази норма води като последица до недействителност на клаузата на осн. чл.22 ЗПК. Чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на договорите, предлагани на потребителите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Според ал.2, при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид съдържанието на чл.18, т.1 от ОУ на банката и цитираните разпоредби намира, че клаузата за обезщетение за забава е неясна и двусмислена, поради което следва да бъде призната за нищожна. Като такава не следва да бъде заменена от повелителните норми на закона. Искането за присъждане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлено. Първоинстанционното разпореждане, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.418, ал.5, вр. чл. чл.278, ГПК съдът 2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №511/10.04.2025г., постановено от Районен съд Царево по ч.гр.д.№170/2025г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК ” – ЕАД – гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист срещу Ж. Х. Д., за сумата от 66,61лв. – обезщетение за забава за периода от 15.04.2024г. до 13.03.2025г. по Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2022г., съгласно представеното счетоводно извлечение на банката.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3