Решение № 15 от 31.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. ХАСКОВО, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. Т. като разгледа докладваното от М. Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600522 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 9 от 08.06.2023 г., постановена по НЧХД № 26/2023 г., Районен съд – Ивайловград е признал подсъдимия В. М. И., живущ в село Б., община И., ул. Ч. № *, за виновен в това, че 16.11.2022 г. на горски път край село Б., община И., Х. област е причинил на М. Ю. А. телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: три на брой контузни рани на главата, кръвонасядания по дясната ръка и по двата крака – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, но тъй като деецът е извършил деянието в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, за да защити личността си от непосредствено нападение, дължаща се на уплаха и смущение, на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК не му е наложил наказание.

С присъдата районният съд е осъдил подсъдимия В. М. И. да заплати на частния тъжител М. Ю. А. от Б., община И., Х. област с ЕГН: ********** сумата от 200 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане на здравето му, за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 16.11.2022 г. до окончателното им изплащане, като до пълния предявен размер от 10 000 лв. за неимуществени вреди, както и за пълния предявен размер от 6 279.35 лв. за имуществени вреди претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Подсъдимият В. И. е осъден и да заплати на частния тъжител 1 направените от него разноски в производството в общ размер от 1112 лв., както и сума в размер на 50 лв., представляваща дължима държавна такса.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с наведени доводи за нарушение на материалния закон. Съдът неправилно приел, че са събрани доказателства за наличието на уплаха или смущение, при които са превишени пределите на неизбежната отбрана. С оглед на фактите по случай било обективно невъзможно да се установи дали частният тъжител или обвиняемия е инициирал сбиването, тъй като липсвали доказателства в тази насока. Показанията на свидетеля Д. противоречали в значителна степен на останалите доказателства. Посочват се несъответствия в неговите показания относно времето на деянието, с което влизали в противоречие с показанията на свидетеля П. Друго несъответствие касаело показанията на свидетеля Д. относно възприетото от него нанасяне на множество удари от подсъдимия върху частния тъжител, като аргументи за това се извеждат от констатациите в съдебно-медицинската документация по случая. От показанията на полицейските служители относно пияното състояние на тъжителя можело да се направи извод, че именно той е вероятният инициатор на конфликта, което било достатъчно за оправдаване на подсъдимия. Изводите на районния съд относно превишаване пределите на неизбежната отбрана са преценени като плод на субективна преценка, тъй като констатираните травматични увреждания и при двете лица били реципрочни. В тази насока следвало да се отчита, че подсъдимият бил физически по-слаб, по-възрастен и по-немощен.

Нанасянето на удари с пръчка били съразмерни и необходими за отблъскване на нападението. В заключителната пледоария защитникът адв. Ц. поддържа подадената жалба и настоява за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият И. в своя защита и в последната си дума изразява съгласие с тезата на неговия защитник, като настоява, че няма вина и че е бил нападнат от частния тъжител.

В заключителната си пледоария повереникът на частния тъжител, адв. Р., посочва, че не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон, като районният съд е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Споделя изводите на районния съд за превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваната присъда.

Частният тъжител М. А., редовно призован, не се явява лично и взема становище по жалбата.

В хода на въззивното производство пред Окръжен съд – Хасково не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства.

Хасковският Окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа страна следното:

М. А. и В. И. живеят в една и съща махала на село Б., община И. До 2 нея се стигало по черен път, който представлявал отбивка от главния път и в близост до гориста местност. Още в началото на черния път подсъдимият В.

И. монтирал импровизирана дървена преграда, състояща се от две дървени греди или дървени „валки“. За да се премине по черния път, се налагало първо гредите да бъдат свалени, след което отново да се поставят на местата си. Отместването на гредите се извършвало лесно, тъй като дървената преграда не била масивна. На 16.11.2022 г. в късния следобед, около 16.30 – 17.00 часа, частният тъжител М. А. поискал да премине по черния път с притежавания от него лек автомобил, но се натъкнал на дървената преграда.

Към този момент частният тъжител се намирал под въздействието на известно количество алкохол и енергийни напитки. Когато видял дървената преграда, той се подразнил. Още не бил отместил преградата, когато на мястото се появил подсъдимият И. с управлявания от него лек автомобил. Подсъдимият слязъл от колата си и се приближил. Частният тъжител запитал подсъдимият дали той е поставил дървените греди, на което получил утвърдителен отговор. Словестният спор прераснал във физическа саморазправа чрез нанасяне на удари с ръце – частният тъжител М. А. ударил подсъдимия И. в областта на лицето, след което хванал блузата му, издърпал я нагоре към областта на главата, навел тялото му и нанесъл няколко удара в областта на гърба. На свой ред подсъдимият И. също нанесъл удари с ръце, а след това вдигнал дървена пръчка от земята, с която продължил да нанася удари върху тялото на пострадалия и в областта на лицето. Частният тъжител М. А. загубил равновесие и паднал на земята. В момента на нанасяне на тези удари се появил свидетелят К. Д., приятел на частния тъжител, който имал уговорка с него да се видят в село Б. При идването на свидетеля подсъдимият И. се отдалечил от мястото на инцидента в посока към село Б. Когато видял, че неговият приятел М. А. се намира на земята, свидетелят Д. спрял лекия си автомобил тип „пикап“, слязъл, приближил се до тъжителя, помогнал му да се изправи и да се обади на тел. 112. След получаване на сигнала на мястото бил изпратен медицински екип на „Спешна медицинска помощ“ – И. Свидетелят Д. останал до пристигането на екипа с участието на свидетелите Д. У. и А. П.

У. констатирала, че пострадалият следва да бъде отведен до И. Докато го качвали на линейката, на У. й направило впечатление, че частният тъжител миришел на алкохол. Малко след пристигането на медицинския екип, на мястото се появили свидетелите М. М. и В. П. Двамата познавали подсъдимия В. И. и още от сутринта на същия ден имали с него уговорка да минат през дома му, за да им продаде теле за лична консумация. Свидетелите се занимавали с частна строителна дейност и след като си свършили работата в И., тръгнали оттам към село Б. около 16.00 часа. Първоначално пристигнали в дома на подсъдимия И., но не го намерили, почакали малко и решили да отидат до пасището, където били животните на И.. Тръгнали и точно на излизане от разклона за село Б. видели спрялата линейка, която току-що била пристигнала. Отбили встрани, на разстояние около 100 – 200 метра, след което слезли от автомобила, с който пътували, и се насочили към пасището на 3 подсъдимия И., което се намирало наблизо и го видели да седи на земята с кръв по лицето. Подсъдимият ги помолил да отидат да колата му и да донесат една тениска, с която да се преоблече, защото не искал жена му да го вижда в този вид. Свидетелят М. М. изпълнил молбата му и донесъл тениска, с която подсъдимият се преоблякъл. След това М. М. и В. П. постояли около 10 минути с подсъдимия и си тръгнали, като го оставили до пасището.

Когато медицинският екип вече бил готов да потегли, на място пристигнали и полицейските служители Д. Д. и Н. Р. Те разбрали от медицинския екип, че се налага пострадалият да бъде отведен до И. и затова решили, че ще го разпитат по-късно относно инцидента. На свидетеля Д. също му направила впечатление леката миризма на алкохол, носеща се от частния тъжител М. А.. Свидетелят Д. решил да придружи пострадалия М. А. до И. и потеглил след линейката със своята кола. Тогава свидетелите Д. и Р. посетили подсъдимия И. в дома му, който междувременно вече се бил прибрал, за да изяснят какво се е случило. Подсъдимият им обяснил, че спорът е възникнал по повод на поставената дървена преграда. Докато провеждали разговора, свидетелят Д. забелязал, че подсъдимият също има наранявания по себе си – зачервявания и драскотини по лицето и охлузвания по гърба. Д. и Р. поканили подсъдимия да се върнат отново на мястото на инцидента, където се намирали двата автомобила. Автомобилът на В. И. бил със затворени врати, със спуснат ляв прозорец, без да е заключен.

Подсъдимият отворил автомобила, защото в него се намирало якето му с лични документи. Автомобилът на пострадалия М. А. също бил затворен и тъй като нямало кой да го отвори, свидетелят Д. разгледал вътрешността отвън. Успял да види на една от седалките пазарска чанта с бутилка уиски, която очевидно била отворена, а на пода до предна дясна седалка имало смачкана кутийка „Ред Бул“ и употребявани салфетки с тъмни зацапвания.

Освен това свидетелите Д. и Р. разгледали дървената преграда, заради която възникнал спора и установили, че същата лесно може да се отмести, за да се премине по черния път, след което да бъде върната обратно на мястото си.

След като извършили тези действия свидетелите Д. и Р. се върнали обратно в полицейското управление в И. Към този момент нараняванията на частния тъжител М. А. вече били обработени от лекарския екип, нямало нужда да бъде хоспитализиран и в полицейското управление заедно със свидетеля Д. им били снети писмени сведения по случая. Както на подсъдимия И., така и на пострадалия А. били съставени протоколи по чл. 65 ЗМВР.

След инцидента пострадалият М. А. се свързал със своя брат – свидетелят Н. А., който по това време се намирал в Република Турция.

Пострадалият изпратил снимки на брат си, за да види уврежданията му. След няколко дни Н. А. се прибрал в България и видял на място какви травматични увреждания е понесъл пострадалият. Първо го завел в град Х. за изследване, а след това го взел със себе си в Турция и там продължили лечението, като лекарите преценили, че е необходимо да се направи пластична операция на главата. Описва проблемите с преминаването по черния път и поставената 4 дървена преграда, като е неучил тези подробности от пострадалия М. А..

Съгласно приетото заключение по назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Х. Е., пострадалият М. А. е получил три на брой разкъсно – контузни рани на главата и кръвонасядания по дясната ръка и по двата крака. По този начин е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

Уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат при побой с дървен прът по начина, времето и при обстоятелствата, описани от пострадалия, а срокът за възстановяване е до 20 дни. По отношение на твърденията, че частният тъжител страда от диабет, според вещото лице същите се явяват недоказани. Допълва, че за целта е необходимо да се изследва кръвно-захарен профил, нивото на гликирания хемоглобин и да се проведе тест за глюкозен толеранс.

По отношение на травматичните увреждания, получени от подсъдимия В. И., вещото лице е констатирало разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по лицето, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка, кръвонасядания по лявата предмишница. По този начин е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

Разпечатката съдържа 31 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6b1a036-08a3-42ec-9e44-dd05515e4170