Решение № 366 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100502536 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10157 от 16.09.2022г., постановено по гр.дело №53726/2021г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, е отхвърлен предявеният от ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, срещу А. Г. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за заплащане на сумата от 457.20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" по щета №1810027086, включващо 25.00 лв., ликвидационни разходи за вреди от застрахователно събитие - ПТП, причинено от ответника на 02.09.2018г. в гр.Монтана, на бул."Прага", на паркинга на магазин "Т-маркет", при което ответникът при управление на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№******* не се убеждава, че пътят зад него е свободен и блъска паркиралия лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег. № *******, след което е напуснал ПТП.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - З Д "Б.И." АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник адв.М.Г., с която се обжалва изцяло решение №10157 от 16.09.2022г., постановено по гр.дело №53726/2021г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Поддържа се, че в случая са ангажирани доказателства за възникналото в полза на застрахователното 1 дружество-ищец право на регрес срещу ответника, който е виновен за реализирането на процесното ПТП, като получи платеното застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, тъй като виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Твърди се още, че по делото е доказан факта, че ответникът е напуснал мястото, на което на настъпило процесното ПТП, като за противоправното му поведение е съставено влязло в сила наказателно постановление.

В този смисъл се твърди, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмено становище, депозирано на 03.08.2023г.. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В представеното писмено становище, депозирано в съда на 03.08.2023г., е обективиран списък по чл.80 от ГПК за претендирани разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - А. Г. Г., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.

Предявен е от ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, срещу А. Г. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за заплащане на сумата от 457.20 лв., с включени ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по заведена преписка-щета №1810027086, з а имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег. №*******, от ПТП, станало на 02.09.2018г. в гр.Монтана, на бул."Прага", на паркинга на магазин "Т-маркет", в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№*******, който е напуснал мястото на настъпило ПТП.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:

В съставения протокол за ПТП №1404010 от 02.09.2018г., от мл. автоконтрольор при ОД-МВР-гр.Монтана, е посочено, че на 02.09.2018г. около 13.30ч. в град Монтана, на паркинга на магазин "Т-маркет", в района на ул."Парта", водачът на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№*******, предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на която реализира ПТП с паркирал лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег. №*******. В уведомление за щета по застраховка "Гражданска отговорност", подадено от собственика на увредения лек автомобил

- марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег. №*******, до дружеството – ищец - ЗД "Б.И." АД, по което е заведена преписка-щета №1810027086, 2 е посочено в графа "данни за застрахователно събитие" – настъпило ПТП на 02.09.2018г. около 13.30ч. в град Монтана на паркинга на магазин "Т-маркет", в района на ул."Парта", при което са описани причинените щети на лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег. №*******, като е посочено, че виновният водач на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№*******, е напуснал мястото на настъпилото произшествие. Във връзка с образувана препискащета дружеството – ищец - З Д "Б.И." АД, който е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента – водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№*******, е изплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 432.20 лв., към която сума следва да се включат и ликвидационни разноски в размер на 25 лв..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението по същество е правилно, тъй като обоснованият окончателен извод за неоснователност на предявения от ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, срещу А. Г. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ съответства на събраните по делото доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на закона. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на цитираната правна норма и по конкретно в случая не се установява, че при процесното ПТП посещението на контролните органи на място е било задължително, като хипотезите, при които органите на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично и изчерпателно уредени в чл.125 от ЗДвП, като в конкретния случай не е доказана нито една от тях. Отделно от изложеното първостепенният съд е приел още, че в хода на делото е останал недоказан факта, че ответникът е напуснал мястото на ПТП. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните 3 по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е необходимо ищецът да установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице, нарушаване на правилата за движение по пътищата и виновно предизвикано ПТП, след настъпване на което виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

В конкретния случай от анализа на събраните доказателства по делото безспорно се установява, че на 02.09.2018г. около 13.30ч. в град Монтана на паркинга на магазин "Т-маркет", в района на ул."Парта", е настъпило процесното ПТП, при което са причинени имуществени щети на лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег.№*******. В протокола за ПТП №1404010 от 02.09.2018г., съставен от мл.автоконтрольор при ОД-МВР-гр.Монтана, е посочен следния механизъм на настъпилото ПТП – при движение назад лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№*******, с водач –А. Г. Г., не се убеждава, че пътят за МПС е свободен и блъска паркиралия лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег. №*******, при което реализира ПТП, със следните материални щети на удареното МПС - лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Спейс стар", с рег.

№*******: деформирани заден капак, задна броня, заден ляв калник, заден ляв осветителен комплект, който механизъм е възприет и в приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От установения по делото механизъм на процесното ПТП се налага извода, че същото е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача н а ле к автомобил марка "Алфа Ромео", модел "Алфа 156", с рег.№******* – А. Г. Г., който с поведението си е нарушава правилата за движение назад, регламентирани в ЗДвП. На следващо място въззивният съд приема, че по делото не се доказа по безспорен начин ответникът да е напуснал мястото на ПТП, а напротив - съставен е протокол за ПТП №1404010 от 02.09.2018г., от мл.автоконтрольор при ОД-МВРгр.Монтана, в който са описани обстоятелствата около реализираното ПТП, който е подписан от ответника - А. Г. Г.. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че след като на ответника е съставено наказателно постановление за това, че е напуснал мястото на настъпилото ПТП, това е достатъчно основание да се приеме за доказан този факт. В случая действително на ответника е съставено наказателно постановление 4