Решение № 167 от 18.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. гр.Несебър, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Административно наказателно дело № 20242150200067 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. П. с ЕГН **********, с адрес: град Л., улица Т. № *****, срещу Наказателно постановление № 23-0304-000958 от 07.092023г., издадено от Началника на РУ-Несебър, към ОДМВР-Бургас, с което: 1) на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и 2) на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. Изразява позиция, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, доколкото свидетелят по акта не е свидетел на нарушението, респ. не е съставен в присъствието на двама свидетели. Не е ясно посочена датата, на която е извършено нарушението, не са описани и материални щети от нарушението, както и лицата, които са ги претърпели. Твърди и за несъответствие между описание на нарушенията и правната им квалификация. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не 1 изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

След 03:00 часа на 12.08.2023г. в РУ Несебър е получено съобщение за допуснато ПТП в град Свети Влас, комплекс „Вега Вилидж“. На място бил изпратен полицейски екип, единият от които е свидетелят Д. К. Д. – младши автоконтрольор. Там в близост до посочения комплекс, на изхода от пристанището на първото кръстовище, установили, че е имало съборен електрически стълб, както е била повредена и оградата на комплекса. На място не е имало автомобил, но е имало пластмаси от автомобил и следи от изтекла течност.

Чрез нея, след като проследили теча, установили увредения автомобил на паркинга пред кметството на град Свети Влас и че това е бил бял на цвят Мерцедес. Повечето повреди по автомобила били в предната му лява част, от което служителите стигнали до извода, че докато е правил ляв завой автомобилът се е ударил в стълба и в оградата на комплекса.

Предната табела с регистрационните номера на автомобила също липсвала, но от другата табела установили неговия регистрационен номер и подали сигнал до ОДЧ за да се установи собственика му, а оттам и какво точно се е случило. Тъй като не е могло по това време на денонощието да бъде осъществена връзка със собственика, полицейският екип се е върнал на мястото на настъпилото ПТП. Този път там установили спрян друг автомобил, в който е имало три лица, а именно: Г.И.Р., А.М.Н.В. и жалбоподателят С. С. П.. Служителите предприели проверка освен на тези лица, така и на автомобила, в багажника на който открили табелата с регистрационните номера на повредения автомобил „Мерцедес“.

Проверяваните лица заявили, включително и в дадените от тях писмени сведения, според които около 03:15 часа тримата слезли на паркинга пред кметството на град Свети Влас да пушат цигари, когато видели паднала регистрационна табела на автомобил, която са прибрали в автомобила, с който се придвижват.

На 15.08.2023г. в сградата на Районното управление – Несебър се е явил Кристиян Мирославов Иванов, който е управител на „Крис Солюшън“ ЕООД, което дружество пък е собственик на автомобила „Мерцедес“, и в попълнена от него писмена декларация по чл.188 от ЗДвП посочил, че на 12.08.2023г. около 03:00 часа лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** се е управлявал от С. С. П. с ЕГН **********. С сградата на управлението се е явил и С. С.

П., който в попълнена и от него декларация по чл.188 от ЗДвП е заявил, че лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** е бил управляван от него на 12.08.2023г. около 03:00 часа.

Свид. Д. Д. е съставил АУАН Серия АД бл.№ 446063 от 15.08.2023г., за това, че на 12.08.2023г. около 03:00 часа в град Свети Влас, до комплекс „Вега Вилидж“, С. С. П. управлявал лек автомобил „Мерцедес – А.М.Г“ с рег.№ ****, собственост на „Крис Солюшън“ ЕООД град Враца, като: 1) в ляв завой по суха пътна настилка управлява МПС с несъобразена скорост и губи управлението и се удря в ограда на комплекса и в електрически стълб; допуска МПС с материални щети, и 2) не остава на място и не изчаква органите на МВР. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията съответно по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

2

Административно наказващият орган е приел, че двете нарушения са доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта, и е наложил санкциите.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 18.01.2024г., а жалбата е подадена на 29.01.2024г.

По отношение на първото описано в НП нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което е санкциониран по нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП:

Категорично бе доказано настъпването на ПТП, че по автомобила, управляван от жалбоподателя, са настъпили материални щети, както и че то е настъпило в резултат на изгубване контрола върху управлението на автомобила, тъй като жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост.

Наказващият орган е приел в обжалваното наказателно постановление следните обстоятелства относно настъпилото ПТП: при ляв завой, по суха пътна настилка С. С. П. управлява МПС с несъобразена скорост, губи управление над МПС и се удря в ограда на комплекса и в електрически стълб, допуска ПТП с материални щети.

Спорен е въпросът коя от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е нарушил жалбоподателя. В наказателното постановление такава хипотеза не е предложена. Очевидно не се касае за несъобразяване на скоростта с атмосферните условия, доколкото настилката е била суха. Не е обсъдено и дали левия завой, извършен от жалбоподателя като водач на МПС, е свързан по някакъв начин с видимостта като условие за съобразяване на скоростта.

Така наказващият орган не е изложил съображения и не е посочил обстоятелства относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между тези добри атмосферни условия и изгубването на контрола върху управлението на автомобила от страна на водача, нито пък левия завой, предприет от жалбоподателя, да се е отразила на видимостта на водача, която намалена видимост от своя страна също да се е намирала в пряка причинно-следствена връзка с изгубването на контрола върху управлението на автомобила. Така жалбоподателят е бил лишен от възможността да узнае съображенията на актосъставителя при съставянето на АУАН за да може да прецени срещу кои конкретни факти да възрази.

Като не е изложил обстоятелства, при които е настъпило ПТП и относно причините, поради които водачът на МПС е изгубил управление, както и връзката му с несъобразената с атмосферните условия и с левия завой, предприет от водача, скорост на движение, избрана от водача, административно наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал.5 от ЗАНН.

Ето защо в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

3

Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да се има предвид следното:

Един от основните реквизити на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН, е посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е. деянието с неговите фактически белези, под онази административно наказателна норма, която е нарушена. Това включва задължително да се даде административно наказателна квалификация на нарушението, т.е. да бъде посочено точно коя административно наказателна норма е нарушена, с оглед фактите, приети за установени.

В настоящия случай с НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре за да установи какви са последиците от произшествието. В акта обаче му е приписано друго, различно поведение, а именно, че не остава на място и не изчаква органите на МВР, което навежда на друг вид нарушение – чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, което задължение обаче е вменено на съответния водач тогава, когато при произшествието има пострадали хора. В акта не му е вменено, че не е спрял за да установи последиците от произшествието.

Непосочването на нарушена законова разпоредба в АУАН означава, че при съставянето му е нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН и това нарушение е съществено, като то не може да бъде санирано нито с издаването на обжалваното наказателно постановление, нито в съдебното производство. Непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба, респ. неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение, защото е лишило жалбоподателя от възможността да узнае какви правила той е нарушил като водач на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт – дали срещу това, че не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи или за това, че не е спрял да установи какви са последиците от произшествието, като двете не могат да се отъждествяват, заради което законът ги е регламентирал отделно.

При проверката на наказателното постановление по отношение на неговата законосъобразност, касаещо нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, се установява, че същото страда от съществени пороци, тъй като в обстоятелствата по нарушението, изложени в него, са внесени допълнителни обстоятелства по нов фактически състав, които не са били констатирани с акта, съответно вменено му е за първи път административно нарушение, за което не е издаван АУАН и не е провеждано административно наказателно производство. По същество в наказателното постановление са описани две отделни административни нарушения: това, описано в акта, което отговаря като квалификация по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, каквато квалификация обаче липсва в акта, и такова действително отговарящо 4 на квалификацията по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, но каквото нарушение, отговарящо на тази разпоредба, не е описано в акта. Наказващият орган за първи път е добавил като е описал в постановлението, че водачът на МПС „не спира и не установява последиците от ПТП“.

Затова в случая не би могло да се приеме, че наказателното постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при допусната нередовност в акта, независимо, че това не е отбелязано в него. Така посочените обстоятелства в атакуваното наказателно постановление, явяващи се нов фактически състав на съвсем друго нарушение, различно от установеното от актосъставителя, макар и отговаряща на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, са въведени едва от наказващия орган, но се явяват неустановени от актосъставителя.

Така се създава неяснота и противоречие относно съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, за когото е неясно какво нарушение и при какви обстоятелства е установено. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му, задължителното му съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице. То е негодно да ангажира административно наказателната отговорност на нарушителя, защото не е спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретно нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти (Решение № 1606/16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2016г. на Административен съд - Бургас; Решение № 1046/29.05.2018г. по КНАХД № 831/2018г. на Административен съд – Бургас). По тези съображения административно наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт – наказателното постановление, който подлежи единствено на отмяна, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6b17417-b894-4808-80d1-8510e73e5d73