Определение № 326 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500003 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата в първата инстанция Н. К.

К. чрез пълномощника й адв.Е. А. против Определение № 592 от 07.11.2024 г., постановено по т.д. № 191/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което съдът е прекратил производството и върнал исковата молба на нейния подател поради недопустимост на предявените искове.

Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че съдът неправилно е игнорирал изложените в ИМ твърдения, че издадения запис на заповед е за обезпечение на процесния договор за кредит с №175125/ 05.07.2007г. за отпускане на сумата от 60 675,00лв, и не е издаден като самостоятелно основание за задължение на кредитополучателя. Затова в случай, че съдът установи, че вземането по договора за кредит е недължимо, поради погасяването му по давност, то недължими биха били и всички дадени по същия обезпечения.

Твърди, че в случая е налице първата хипотеза на специалната защита на длъжника по чл.424 от ГПК, тъй като длъжника - Н. К. е представила новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са били известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението и с които не е могла да се снабди в този срок. Новооткритото обстоятелство, посочено в ИМ е, че договорът за кредит е бил приключен 1 счетоводно от Райфайзенбанк ЕАД като погасен на 27.12.2019г. след продажбата на вземането на банката с Договор за цесия от 15.11.2016г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради което след приключването на договора за кредит от страна на банката-кредитор е недопустимо да бъдат събирани суми по обезпечението, дадено като гаранция по договора за кредит.

Затова ищцата твърди, че са настъпили нови факти след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславящи извод за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение, което може да обоснове извод, че за ищцата е налице правен интерес да претендира да бъде установено по исков ред несъществуването на вземането по договора за кредит по реда на чл.439 ГПК, както и записа на заповед като обезпечение по него.

Не било обсъдено и оплакването за нищожност на Записа на заповед, предвид, че след приключване на договора за кредит през 2019г., който самата банка е приключила, е отпаднало и основанието за обезпечение на кредита, с издадения запис на заповед. Изложеното представлявало злоупотреба с права от страна на банката.

Обжалваното определение било в противоречие и с най-новата съдебна практика на СЕС /подробно цитирана в ЧЖ/, във връзка с приложението на чл.7, §1 от Директива 93/13, както и на ВКС.

Твърди, че в исковата молба Н. К. е оспорила и като нищожен Записа на заповед от 05.07.2007г на основание чл.535, т.3, във вр. чл.486, ал.2 ТЗ, тъй като падежът в записа на заповед е определен по начин, който е различен от изрично предвидените такива в чл.486, ал. 1 ТЗ. Освен това, в оспорения запис на заповед е определен срок за предявяване за плащане не по- късно от 25.07.2012г, но в този срок същият не е бил предявен на ищцата, което от своя страна води до неговата нищожност по смисъла на чл.486 ал.2 ТЗ.

Твърди, че след като вземането по договора за кредит е продадено с договора за цесия, то е отпаднала и необходимостта за неговото обезпечение с издадения запис за заповед, авалиран от ищцата като обезпечение по чл.4 от договора за кредит. На практика банката се възползва от обезпечението, дадено със записа на заповед, въпреки че е продала вземането си по кредита, т.е. главното задължение е продадено, но взискателят продължава да събира суми по акцесорното вземане, каквото представлява обезпечението, дадено със записа на заповед.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Редовно уведомен, насрещната страна – ответникът в производството – „ОББ“-АД чрез юрк.Е. Н. е оспорил частната жалба като 2 неоснователна. Счита, че не са налице новооткрити обстоятелства по чл.424 ГПК, нито твърдяната нищожност на записа на заповед. Моли за потвърждаване на определението.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, девети състав, като съобрази доводите на жалбоподателя във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Видно от данните по делото, Софийски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Н. К. К. против „ОББ“-АД като правопремник на „Райфайзенбанк България“- ЕАД, с която са предявени три обективно съединени иска както следва:

- за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 60 675 лв„ ведно с 13.9 % годишна лихва, или 23 844,45лв., представляваща лихва за периода от 25.07.2007г. до 25.06.2012г. по Договор за кредит № 175125/ 05.07.2007г. поради погасяване на задължението по давност към 26.06.2017г„ както и поради нищожност на договора, предвид наличието на неравноправни клаузи в него.

- за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 60 675 лв„ ведно с 13 % годишна лихва, считано от 26.06.2017г. по Запис на заповед от 05.07.2007г. , издаден като обезпечение на договора за кредит, поради недължимост на главното задължение по договора за кредит.

- за установяване по отношение на ответника, че събраната по изпълнително дело № 481/ 2011 г. на ЧСИ Н. Д. сума в размер на 14 640 лв., за периода от 01.08.2019г до 31.08.2024г, е събрана без основание.

Претендира се и обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения изпълнителен лист по ЧГД №1414/2010г. на РС - Самоков, поради недължимостта на главното задължение по договора за кредит от 05.07.2007г.

В исковата си молба ищцата твърди, че между ответника „ОББ“-АД като правоприемник на „Райфайзенбанк - България” ЕАД и „Стивън Джордан” ЕООД бил сключен Договор за кредит от 05.07.2007г., за обезпечение на вземанията по който в полза на банката е издаден от кредитополучателя Запис на заповед от същата дата за сумата 60 675 лв., ведно с 13 % годишна лихва върху 3 тази сума,считано от издаването му.

Записът на заповед следвало да се предяви за плащане не по- късно от 25.07.2012г. Издаденият от „Стивън Джордан” ЕООД запис на заповед бил авалиран от ищцата Н. К. и още три физически лица - Й. С., К. С. и К. Н..

Твърди, че за вземането по записа на заповед ответникът подал срещу ищцата и К. Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1414/2010 г. на РССамоков. На 30.12.2010 г. била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК солидарно срещу посочените длъжници за сумата 60 675 лв., представляваща парично задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 22.12.2010г. до окончателното й изплащане, за сумата 5 611,90 лв., представляваща лихва в размер на 13 % годишно върху главницата, считано от датата на издаване на записа на заповед до настъпване на падежа с неговото предявяване на 22.12.2009 г., и сумата 2 438,61 лв. разноски. На 21.01.2011 г. бил издаден изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който по молба на банката срещу ищцата и К. Н. било образувано изп. дело № 481/ 2011 г. по описа на ЧСИ Н. Д. с p e r. № ***. По образуваното изп. дело били предприети изпълнителни действия за принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист.

Длъжникът К. Н. подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като по-късно изпълнителното производство срещу него било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и същото продължило само срещу ищцата.

Ищцата твърди, че към датата на подаване на заявлението до РССамоков не била дължима цялата сума по договора за кредит от 60 675 лв., обезпечен с издадения запис на заповед, поради погасяване на част от сумата от кредитополучателя „Стивън Джордан” ЕООД, а погасените суми не били изискуеми към тази дата.

Сочи, че с Договор за цесия от 15.11.2016г. банката прехвърлила вземането си по договора за кредит на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Според ищцата, след като вземането по договора е продадено, отпаднала и необходимостта от неговото обезпечаване с издадения запис на заповед, авалиран от нея. Твърди, че същият договор за кредит бил приключен счетоводно от „Райфайзенбанк” ЕАД като погасен на 27.12.2019 г. след продажбата на „ЕОС Матрикс” ЕООД, поради което продължаване на принудителното събиране на суми за задължения по записа на заповед след приключването на договора за кредит от страна на банката - кредитор представлявало недобросъвестно поведение и злоупотреба с права.

Ищцата излага и твърдение, че Записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията на банката на стойност 60 675 лв., ведно с 13% лихва годишно от датата на издаването му по Договора за кредит с краен срок на погасяване 25.06.2012г., но към датата на предявяване на записа на 4 кредотополучателя „Стивън Джордан” ЕООД не били доказани непогасени задължения с настъпил падеж от страна на банката, нито предоставянето на кредита на кредитополучателя.

Ищцата счита, че с оглед липсата на изискуемо вземане по каузалното правоотношение по договора кредит, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по цената книга към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи също, че липсва задължение на авалиста, основано на записа на заповед, поради недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на „Райфайзенбанк” ЕАД - няма данни банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем на кредитополучателя „Стивън Джордан” ЕООД, нито срещу последния да са били предприети мерки за погасяване на задълженията му по договора за кредит от 05.07.2007 г.

С оглед на горното, ищцата счита, че сумите по записа на заповед не са изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу нея, поради което не дължи тези суми. Сочи, че като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по нищожен запис на заповед, а алтернативно по несъществуващо задължение, съдът е издал нищожен съдебен акт - заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1414/2010 г., които следва да бъдат обезсилени.

Алтернативно ищцата твърди, че Договорът за кредит е нищожен, поради наличието на неравноправни клаузи в него, както и поради преобезпечение по съшия. Сочи още като неравноправна клауза т.3 от Общите условия към договора, с която се давало право на банката едностранно да променя лихвения процент по договора.

Ищцата се позовава на изтеклата обща 5 - годишна погасителна давност за вземането по договора за кредит от 05.07.2007, която започвала да тече от датата на изискуемост на последната вноска 25.06.2012г., и изтичала на 25.06.2017г., до която дата банката не била предявила вземането си, т.е. същото било погасено по давност към 26.06.2017г. Относно лихвите /вкл. и наказателните/ давността била 3 годишна и същата изтекла към 26.06.2015г.

В исковата си молба ищцата се позовава и на решение от 17.05.2022 г. по дело С- 600/19 г. на СЕС, в което последният е приел, че чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя - след изтичането на срока за подаване на възражение - да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато в съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за 5 извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6b1635f-f985-475e-9e1d-ea20131f64f6