Акт от 14.05.2019, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. Русе, 14.05.2019 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Ивайло Йосифов като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 76 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на оспорващия – областния управител на Област Русе, с която се иска да бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение № 16/16.04.2019 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя на юрисконсултско възнаграждение. В молбата се развиват подробни съображения, според които юрисконсултско възнаграждение се присъжда и в случаите, когато страната е била представлявана в производството по делото не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът по жалбата – Общински съвет – Сливо поле, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който подробно обосновава становище за недопустимост, респ. неоснователност на молбата като моли тя да бъде оставена без уважение.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК

(т.14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

В чл.248, ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му за разноските, всяка от които има самостоятелно приложно поле. При втората хипотеза се касае до искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им (вж. мотивите към т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Следователно, противно на поддържаното от ответника по жалбата, приложното поле на изменението на решението в частта за разноските не се ограничава единствено до погрешното изчисляване на техния размер, а може да включва и пререшаването на въпроса за тяхната дължимост, като изключение от принципа, въведен с чл.246 от ГПК. Макар и допустима, по същество депозираната молба се явява неоснователна.

Съгласно чл.32, т.3 от ГПК вр. чл.17, ал.3 от АПК процесуален представител по пълномощие на страната може да бъде както юрисконсулт, така и друг служител с юридическо образование. Принцип в съдебното производство е да се присъждат само реално направените разноски, размерът и заплащането на които с установява със списък по чл.80 от ГПК.

Единственото изключение от това принципно приложение е предвидено в чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсултското възнаграждение. Нормата е пределно ясна: в полза на страната се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, само ако тя е била защитавана от юрисконсулт. Други лица с юридическо образование не са посочени в чл.78, ал.8 от ГПК, поради което, доколкото тази разпоредба представлява изключение от общото правило, е недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия (в този смисъл и решение № 1736/17.02.2016 г., постановено по адм.д. № 14713/2015 г. по описа на ВАС, IV о.).

В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. е отбелязано, че е без значение дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие, както е при адвокатите, или по силата на служебно/трудово правоотношение, както е при юрисконсулта, като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета. По тези съображения е направен извод, че правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски.

Не е така обаче при другите служители с юридическо образование, които не са назначени на длъжността юрисконсулт. При тях основното съдържание на трудовата или служебната им функция, за която получават и възнаграждение, не е свързано с процесуалното представителство, за тях то има случаен, епизодичен характер. По тази причина и законодателят, в чл.78, ал.8 от ГПК, третира по различен начин случаите, при които страната е била представлявана по пълномощие от друг служител с юридическо образование и от юрисконсулт като само в последния случай урежда правото на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Чрез тяхното присъждане страната се възмездява именно за разходите по поддържането на щат за служител (юрисконсулт), на когото е поверено изключително процесуалното представителство. По изложените съображения молбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1687/30.04.2019 г. на областния управител на Област Русе, с която се иска изменение на решение № 16/16.04.2019 г., постановено по адм.д. №

76/2019 г. по описа на Административен съд – Русе в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: