Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 5311 от 07.09.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 4478/2022
Вид
Протокол № 5311
Подписан
07.09.2022
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5311 гр. П., 30.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев

Съдебни

Калин Й. Калинов заседатели: Митка Г. Тодорова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова и прокурора П. Г. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Панайот Р. Велчев Частно наказателно дело № 20225330204478 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК.

За РП – П. – редовно призована, се явява прокурор П. Г..

ОСЪДЕНИЯТ: И. С. Д. редовно призован, се явява лично и с адв.И..

С насрочване на делото съдът е разпоредил да бъде призован адв.И., който е бил назначен за служебен защитник на осъдения И. Д. по НОХД № 2799/2022 г. по описа на РС-П..

АДВ.И.: В състояние съм да поема защитата.

Съдът намира, че адв.И. следва да бъде назначен за служебен защитник на осъдения И. Д. и по ЧНД № 4478/2022 г. доколкото осъденият се явява задържан и участието на защитник е задължително. Ето защо, Съдът ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА адв.И. за служебен защитник на осъдения И. С. Д. по ЧНД №4478/2022 Г. по описа на РС гр. П..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

ОСЪД. Д.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:

И. С. Д. – роден на ***** г. в гр.Г., живущ в гр. П., понастоящем в затвора Т., *****, български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, безработен, ЕГН **********.

ОСЪДЕНИЯ: Знам за какво съм тук.

Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 НПК.

ПРОКУРОР: Нямам отводи и нови искания.

АДВ. И.: Нямам отводи и нови искания.

С оглед липсата на отводи и нови искания,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА СЕ предложението на РП – П. за групиране на наказанията на осъдения И. С. Д..

ПРОЧЕТЕ СЕ същото.

С насрочване на делото съдът е изискал справка за съдимост, справка за търпени и в момента изтърпявани наказания лишаване от свобода, както и когато същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, също така и за търпяно наказание пробация.

ПРОКУРОР: Да се приемат получените справки.

АДВ.И.: Да се приемат.

ОСЪД. Д.: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА справка за съдимост, справка за търпени и в момента изтърпявани наказания лишаване от свобода, както и справка, кога същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под страж“ и справка за търпяно наказание пробация.

2

ПРОКУРОР: Нямаме други искания.

АДВ.И.: Нямаме искания.

ОСЪД.Д.: Да се приключва делото.

С оглед липсата на постъпили отводи и искания от страните, съдът след съвещание намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ще следва след прочитане и приемане на приложените по делото писмени доказателства да бъде даден ход на делото по същество.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР: Считам, че са налице законовите предпоставки да се кумулират наложените на осъдения Д. наказания на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК по отношение на наложените на осъдения наказания по НОХД №1404/2021 г. по описа на РС-В.Т. в размер на 3 години Лишаване от свобода и по НОХД №2799/2022 г. по описа на РС-П. в размер на 4 години Лишаване от свобода, тъй като деянието по НОХД № 2799/2022 г. е извършено на 01.06.2021 г., а именно преди присъдата по НОХД №1404/2021 г. да е влязла в сила на 26.11.2021 г. Ето защо, считам, че следва да бъдат групирани наложените на осъдения наказания, като бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години Лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 буква Б от ЗИНЗС. С оглед данните за съдимостта на осъденото лице считам, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.24 от НК по отношение на така определеното общо най-тежко наказание, мотивите за които считам, че са следните. По делото е безспорно установено, че лицето има постоянна и квалифицирана престъпна дейност осъществена от 2014 г. до 2021 г. включително, като по отношение на него са налагани различни наказания, включително и без лишаване от свобода, които не са дали нужния ефект.

Групираните две осъждания са за тежки престъпления против собствеността при опасен рецидив, които са ескалация на предходната му престъпна дейност. Многобройните осъждания на Д., последователно на деянията от 27.11.2014 г. до 01.06.2021 г. преустановената периодичност на същите и 3 характера на престъпленията сочат на една трайна формирана престъпна нагласа у дееца. Именно с оглед интензитета на престъпната дейност на осъдения и липсата на корекция на поведението му и не повлияването му към момента от налаганите наказания, считам, че е налице обществена опасност на деянията на отделните присъди и осъденото лице. Всички тези обстоятелства считам, че обосновават извода, че целите по чл.36 НК по отношение на осъдения могат да бъдат постигнати единствено чрез увеличение на определеното общо наказание, като поправянето и превъзпитанието изискват продължителна изолация от обществото. Като правилно и необходимо е по-строга наказателна репресия по отношение на лица извършващи многократни еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и неизразено желание да спазват правилата. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК по отношение на лична и генерална превенция. Ето защо предвид ескалиращата престъпна дейност и пристъпната опасност предлагам на основание чл. 24 от НК да бъде увеличено общото най-тежко наказание Лишаване от свобода от 4 години с 1 година и 6 месеца, а именно на 5 години и 6 месеца, като изтърпяването да бъде при строг режим. На основание чл. 25 ал.2 от НК предлагам при изпълнение на така определеното общо най- тежко наказание Лишаване от свобода от 5 години и 6 месеца да се приспадне изтърпяното от осъдения наказание по подлежащите на групиране присъди. Предвид изложеното моля за вашето определение.

АДВ.И.: Това становище в по-голямата част не се различава с това на държавното обвинение. С оглед императивната разпоредба на чл.25 вр. с чл.23 от НК са налице визираните в него предпоставки за групиране на наказанията по следните две осъждания на осъдения. Няма да преповтарям това, което изложи прокурора, становището ни е такова на база събраните по делото доказателства и справката за съдимост. Не може да се съгласим с искането на държавното обвинение за приложението на чл.24 от НК за увеличаване на наложеното общо най- тежко наказание от 4 години с 1 година и 6 месеца. В крайна сметка на практика налице е обремененото съдебно минало на осъдения, но има редица други фактори, с които би следвало да се съобразим. Видно от данните по делото и годините на които е осъденото лице е ясно, че не може да бъде квалифициран като такова, като трайно изградени престъпни навици с оглед младата му възраст. С оглед 4 годините, през които е търпял отделно наказанията са оказали влияние и въздействие, но най- важното от древноримското право е факта и максимата, че същия се е поучил, че от тук нататък няма възможност да избегне съответната наказателна репресия при извършване на дадено престъпление.

Да, това обстоятелство същия с оглед неграмотността е тръгнал по трудния път, но наясно е, с което съм убеден с нарушаване на обществените прояви, правовия ред ще доведе и не за малък период за търпене на наказание Лишаване от свобода. Превъзпитателните цели на наказанието според мен могат да бъдат постигнати с определянето и налагането на най- тежкото от двете присъди по така предложените наказания от 4 години Лишаване от свобода. За един млад човек при условие, че същото наказание следва да бъде изтърпяно при строг режим, неминуемо ще доведе до целите и мерките определени от законодателя, касателно налагането на наказанието. Ето защо ще моля да групирате наложените наказания по следните две осъждания, а именно по НОХД №2799/2022 г. по описа на РС-П., с което е наложено наказание от 4 години Лишаване от свобода и по НОХД № 1404/2021 г. по описа на РС-В.Т., където е наложено наказание Лишаване от свобода от 3 години и определите едно общо най-тежко наказание от 4 години Лишаване от свобода. Налице са предпоставките за изтърпяване на наказанието при строг режим, което също следва да бъде и отчетено и да намери съответното място в съдебния акт. Моля също така да бъде приспаднат периода, през който същия е търпял наказанието и по предходното осъждане.

ОСЪД.Д.: Присъединявам се към казаното от защитника ми. Искам да не ми бъде налагано наказание от 5 години и 6 месеца, а по- малко наказание.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ

ОСЪД. Д.: Нямам какво да добавя. Искам да не ми се увеличава наказанието.

Съдът след съвещание и след като взе предвид доводите и становищат на страните и след анализ на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на осъдения И. С. Д. са налице 16 влезли в сила съдебни акта, като от значение за настоящото производство са осъжданията по НОХД № 1404/2021 г. по описа на РС-В.Т., също така и НОХД № 2799/2022 г. по описа на РС-П.. Това е така, защото деянията по тези осъждания са 5 извършени без помежду им да има влязъл в сила съдебен акт. Видно от справката за съдимост се установява, че съдебният акт по НОХД №1404/2021 г. по описа на РС-В.Т. е влязъл в сила на 26.11.2021 г. за извършено деяние в периода 11.05.2021г. - 16.05.2021 г. Осъждането по НОХД №2799/2022 г. по описа на РС-П. е влязло в сила на 19.07.2022 г. Установява се, че същият е извършил деянието на 01.06.2021 г., т.е. последните две осъждания са за деяния при условията на реална съвкупност. Ето защо, следва да се определи и наложи едно общо най-тежкото по вид и размер наказание, а това се явява 4 години лишаване от свобода, наложено по НОХД №2799/2022 г. Съдът намира за неоснователно искането на РП-П. за приложение на чл.24 от НК за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода. Мотивите за това са следния смисъл. РП-П. подкрепи своето искане с обстоятелството, че по отношение на осъдения са налице множество влезли в сила съдебни акта. Действително това е така и както настоящият съдебен състав преди малко заяви, че по отношение на осъдения Д. има 16 влезли в сила съдебни акта. От друга страна за настоящото производство той разглежда съвкупност от два влезли в сила съдебни акта по НОХД № 1404/2021 г. по описа на РС-В.Т. и НОХД № 2799/2022 г. по описа на РС-П.. Обстоятелството, че е налице обременено съдебно минало на Д. има значение единствено при определяне размера на наказанието при последващо осъждане. В производството, в което се намираме ние не може да ревизираме размера на наказанието по предходните осъждания като увеличим размера на общото най-тежко наказание. Дали да се приложи чл.24 от НК е от значение от това, броя на деянията включени в съвкупността, също така и осъжданията, които подлежат на кумулиране. В случая става въпрос за две осъждания. Ето защо, ако е следвало да се наложи по-високо наказание Лишаване от свобода, то е трябвало да бъде определено по някое от осъжданията, които бяха докладвани, а не с оглед разпоредбата на чл.24 от НК да се определи поголямо наказание.

Предвид изложеното съдът на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 , ал. 1 НК, ОПРЕДЕЛИ:

ГРУПИРА наказанията по НОХД № 1404/2021 г. по описа на РС-В.Т. и по НОХД № 2799/2022 г. по описа на РС-П., наложени на И. С. Д., с ЕГН 6