Решение № 458 от 01.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Варна, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20213110204251 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от ИВК. В. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №03-013918 от 30.06.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.126, т.6 КТ, вр. чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Твърди, че неправилно е определена като субект на твърдяното нарушение, доколкото липсват доказателства да е определена и упълномощена от работодателя за инструктиращо лице. Моли съда, да отмени или измени оспореното НП.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

През м. юни 2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите Р.Б. (ст. инспектор) и Р.П. (гл. инспектор), извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект ресторант „The Beach“ в гр. Варна, плаж Алея първа, стопанисван от „.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ., при което било изискано представяне на документи, включително инструктажни книги по безопасност и здраве при работа. При 1 проверка на представените документи контролните органи направили констатация, че работодателят „.“ ЕООД е определил въззивника И.Н. – управител в обекта, за отговорно длъжностно лице за извършване на инструктаж по безопасност и здраве на работещите, както и че към датата на постъпване на работа - 04.06.2021 г. по трудов договор №18 от 04.06.2021 г., за работника М.М. за длъжност готвач, не е документирано провеждане на начален инструктаж за нея по безопасност и здраве в нарочната книга за начален инструктаж.

При тази констатация спрямо въззивника бил съставен АУАН № 03-013918 от 24.06.2021 г., надлежно предявен и връчен.

На 30.06.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.4131 ал.1 КТ наказание глоба в размер към минималния предвиден – 100.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетелите Р. Б. и Р. П., така и от изцяло съответстващите им документи документи – НП №03-013918 от 30.06.2021 г., АУАН №03-013918 от 24.06.2021 г., Трудов договор №18 от 04.06.2021 г., Констативен протокол от 04.06.2021 г., Заповед от 29.04.2021 г., Заповед №1 от 07.05.2021 г., обяснение от И. Н., удостоверение №4 от 07.05.2021 г., разпечатка от книга за инструктаж на „Сторидж 2019“ ЕООД, Заповед №0280 от 30.08.2010 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неточно и непълно посочване на мястото на извършване и на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение. От направеното описание в двата документа не става ясно, в какво се състои твърдяното недокументиране по надлежния ред на проведения инструктаж – липса на отразяване в съответния документ, неправилно, некоректно или недостоверно отразяване в документа, липса на положен удостоверителен подпис от конкретно лице или в някаква друга форма на недокументиране.

Констатираната непълнота в описанието на твърдяното нарушение, определено нарушава правото на защита за въззивника като го затруднява да узнае съществени елементи от неговия фактическия състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Направената от наказващия орган констатация, че към периода на проверката 2 от контролните органи в представената книга за начален инструктаж не е било документирано провеждане на такъв от 04.06.2021 г. за работника М. М. е правилна и това е видно от приложения към преписката съответен документ, в който проведен начален инструктаж за съответния работник е вписан след удостоверената от свид. Р. М. проверка от 04.06.2021 г., а не преди това.

От друга страна, въпреки че приобщените документи – обяснение от 09.06.2021 г. от въззивника И. Н. и Удостоверение №4 от 07.05.2021 г. от Служба по трудова медицина „Елей 2004“ ЕООД установяват именно въззивника И. Н. да е лицето, провеждащо и документиращо инструктажа за работещите в „.“ ЕООД, по същество приобщените документи не установяват, тя да е била надлежно определена от работодателя като длъжностно лице по провеждане на съответните инструктажи съобразно изискването на чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. Посочената в АУАН и в НП Заповед от 29.04.2021 г. като документ, удостоверяващ определянето на въззивника И. Н. за отговорно длъжностно лице по провеждане на инструктаж, няма такова съдържание. Тази заповед е издадена от управителя на дружеството-работодател и в същата е посочено, че инструктажите в дружеството следва да се провеждат от управителя или от упълномощено от него лице. Но, видно от документа Заповед №1 от 07.05.2021 г., въззивника И. Н. е управител не на дружеството-работодател „.“ ЕООД, а на стопанисвания от работодателя обект – ресторант „T.“ и по делото липсват каквито и да е доказателства, които да сочат именно въззивника И. Н., като лице, определено или оправомощено от работодателя да извършва инструктаж по безопасност и здраве при работа. Наличните данни сочат само устно и неформално възлагане от работодателя към въззивника на съответните функции, с което реално изискването по чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. не може да се счита за изпълнено. Това е така, доколкото с възлагане на съответните функции от работодателя за работника се вменяват твърде съществени и широкообхватни правомощия, задължения, отговорности и служебни взаимоотношения, както спрямо останалите работници, така и спрямо работодателя и съответните контролни органи. В този смисъл, възлагането на дейностите по инструктаж следва да се извърши задължително документално с нарочен акт и да регламентира ясни и конкретно вменени функции, правомощия и отговорности за съответния служител, включително с нарочна длъжностна характеристика.

Липсата на доказателства в тази насока налага извод, че въззивникът И. Н. всъщност няма качеството на длъжностно лице по чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г., при което не може да бъде считана за адресат на задължението по чл.11, ал.5 от същия нормативен акт и неправилно и незаконосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за твърдяното нарушение. Това налага и констатация, че процесното НП се явява и материално-правно неправилно, незаконосъобразно и подлежащо на отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК в полза на въззивника може да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, но искане в такава насока не е отправено и доказателства за сторени разноски за адвокат не са представени.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013918 от 30.06.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение п о чл.126, т.6 КТ, вр. чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на 3

ИВК. В. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4