Акт от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3989 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20211110217467 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № К-0043381 от 31.01.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „България Травъл“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма (ЗТ).

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Претендира се и приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

Претендира присъждането на разноски.

1

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. Съдът намира за неоснователни възраженията на АНО, че НП е влязло в сила, в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Видно от представените доказателства (л. 19 от делото), на жалбоподателя е било изпратено процесното НП с писмо с обратна разписка, като същата се е върнала с отбелязване „непознат на адреса“. Въз основа на това, АНО е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира, че неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и НП не е влязло в сила. На първо място, следва да се отбележи, че отбелязването непознат на адреса, така както това е станало в случая не е достатъчно за да се стартира процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Така например по делото липсват доказателства да са били извършени действията по чл. 180, ал. 2 от НПК, без които не би могло да се приеме, че лицето е непознато на адреса. На следващо място, никъде в НП, приложено по делото не е било извършено отбелязване, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което и тази втора формална предпоставка в случая не е налице. При това положение, съдът намира, че АНО незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и наказателното постановление не е влязло в сила. По делото липсват доказателства на коя дата същото е било връчено на жалбоподателя, поради което съдът прие, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване и следва да бъде разгледана по същество.

На 06.12.2019 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че в качеството си на регистриран туроператор, при извършена проверка на 22.11.2019 г. и на допълнително определената дата 06.12.2019 г. не е предоставил на контролните органи изисканите му документи и информация, във връзка с осъществяван от тях контрол – нарушение на чл. 221 от ЗТ.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 221, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

2

Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че по време на първоначалната проверка на 22.11.2019 г. на срещу дружеството-жалбоподател е бил съставен констативен протокол, с който са му били изискани подробно описани в него документи (л. 22-24 от делото), който е бил връчен вероятно на В.Ч. (поради нечетливостта на почерка фамилията на лицето не може да се установи), с който е предоставен срок до 10 часа на 28.11.2019 г. да представи документите. Впоследствие е била изпратена повторна покана (л. 20 от делото) до управителя на дружеството да представи до 10:30 часа на 06.12.2019 г. същите документи. По делото липсват доказателства, че тази покана е достигнала до адресата.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, както и приетите за установени от съда нови фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Доказателствените източници, касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.

Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на чл. 221 от ЗТ, като не е представил на контролните органи поискани му документи. От доказателствата по делото така и не се установи това искане да е достигнало до знанието на управителя или на упълномощено от него лице, поради което и от обективна страна не е доказано повдигнатото обвинение, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено (в същия смисъл е и Решение № 6445/03.11.2022 г., по адм. дело № 7724/2022 г. по описа на АССГ, 22-ри кас. състав).

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното 3 постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като констатираните пороци не могат да бъдат компенсирани на настоящия етап от производството.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № К-0043381 от 31.01.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „България Травъл“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Комисия за защита на потребителите, ДА ЗАПЛАТИ на „България Травъл“ ЕООД, с ЕИК:

*********, сума в размер на 400 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4