Решение № 17055 от 20.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17055 гр. С., 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110133417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. В., ЕГН ********** срещу Д. С. Л., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищцата М. С. В. е собственик на 1/3 идеална част (съгласно молба уточнение от 14.11.2022 г.) от апартамент № 28, находящ се в гр. С..............., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 71,397 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № 28 с площ от 11,832 кв. м., заедно с 8,59946 % идеални части от общите части на вход „В“ и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, по отношение на ответницата Д. С. Л., както и за осъждането на последната да предаде на ищцата владението на спорната 1/3 идеална част от имота.

Ищцата твърди, че е наследник по закон - съпруга на А.К.В., починал на 14.09.2010 г.

Твърди, че е наследила 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент. Сочи, че след смъртта на наследодателя й имотът е останал във владение на другите двама наследници, притежаващи по 1/3 идеални части от правото на собственост върху имота - Е.А. В. и П.А.В.. Твърди, че имотът е бил продаден на ответницата Д. С. Л. на 17.03.2015 г. от тяхна страна, без знанието на ищцата. СдЕ.та била изповядана като било посочено, че Е.А. В. и П.А.В. са единствени наследници и собственици на имота, тъй като ищцата била извършила отказ от наследството на А.К.В.. Ищцата посочва, че с решение от 1

01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, било признато за установено, че отказът й от наследството на А.К.В., починал на 14.09.2010 г., вписан в книгата за откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014 г., е нищожен поради невъзможен предмет. Поради това счита, че е налице нововъзникнало обстоятелство и че е собственик на 1/3 идеална част от имота и ответницата владее неправомерно тази част от имота. С оглед гореизложеното ищцата моли да бъде призната за собственик на 1/3 идеална част от имота, както и за осъждане на ответницата да й я предаде.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. С. Л., с който оспорва предявения иск. Счита, че е придобила собствеността върху целия имот с договора за покупко - продажба от 17.03.2015 г., евентуално въз основа на добросъвестно владение за периода от 17.03.2015 г. до датата на исковата молба. Оспорва ищцата да е собственик на идеални части от недвижимия имот, доколкото същата е извършила отказ от наследството, оставено от починалия й съпруг - А.В.. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетите писмени доказателства – Удостоверение за наследници изх. № РВТ22-УГ01-5294/03.05.2022 г., издадено от Столична община, район „В.“, че А.К.В., ЕГН **********, съпруг на ищцата М. С. В., е починал на 14.09.2010 г., като е оставил за наследници по закон М. С. В., ЕГН ********** – съпруга, Е.А. В., ЕГН ********** – дъщеря и П.А.В., ЕГН ********** – син; че първоначално в книгата за откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014 г. е вписан отказът на М. С. В. от наследството на А.К.В., както и че с влязло в сила на 01.12.2021 г. съдебно решение № 20217810 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, постановено по реда на чл. 238 ГПК - чл. 239 ГПК, е признато за установено по предявения от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** срещу М. С. В., ЕГН ********** отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 52 ЗН, че отказът на М. С. В. от наследството на А.К.В., ЕГН **********, починал на 14.09.2010 г., вписан в книгата за откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет (предхождащо действие по приемане на наследството преди вписване на отказа от него).

Не се спори, че срещу посоченото решение № 20217810 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав е депозирана молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК от останалите наследници по закон на А.К.В. - Е.А. В. и П.А.В., в хипотезата на чл.

304 ГПК, която молба е оставена без разглеждане с определение № 2338 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 4810/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., потвърдено с определение № 849 от 27.02.2024 г. по ч. гр. д. № 59/2024 г. по описа на ВКС, I г. о. За да оставят без разглеждане молбата за отмяна, двата състава на ВКС са изложили съображения, че между молителите и М. В. – 2 ответник по решението, чиято отмяна се иска, не е налице необходимо другарство, поради което молителите не са легитимирани да претендират за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение за прогласяване за нищожен на направения от М. В. отказ от наследството на А.В.. Прието е, че отказът има рефлексно действие, тъй като предизвиква правни последици както в сферата на отказалия се наследник, така и на други лица – останалите наследници, които следва да бъдат призовани към наследяване, заветници, кредитори и др. Това не означава, че ако трето лице предяви иск за прогласяване нищожността на отказа от наследство, в исковото производство следва да участват като главна страна всички тези лица, които са засегнати от рефлексното действие на отказа.

Между тях и отреклия се не е налице необходимо другарство. Прието е също, че наследниците по закон не са страни в едно и също материално правоотношение с отказалия се от наследството наследник по делото за валидността на този отказ и решението по това дело не трябва да бъде еднакво спрямо всички наследници. Съответно, решението по делото, с което този отказ е признат за нищожен, не обвързва неучаствалите в това дело останали наследници и при всеки възникнал между тях и трети лица съдебен спор за имоти, наследени от А.В., те могат да се позовават на отказа от наследство като действителен спрямо тях.

По делото не е спорно, а и се установява от приетия Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 80, том II, рег. № 2326, дело № 242/2015 г., че на 17.03.2015 г. Е.А. В. и П.А.В., чрез Е.А. В., в качеството й на настойник на последния, назначена с решение № РД-9400-1716/14.10.2010 г. на орган на настойничество и попечителство при СО, район Н.И., са продали на ответницата Д. С. Л. процесния недвижим имот - апартамент № 28, находящ се в гр. С., район „В.“, ж. к. „О.“ I, в жилищна сграда - бл. 4, вх. „В“, ет. 2, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 71,397 кв. м., с прилежащото му избено помещение № 28 с полезна площ от 11,832 кв. м., заедно с 8,59946 % идеални части от общите части на вход „В“ и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, при съседи на жилището: изток – фасада, запад – фасада, север – апартамент № 29 и стълбище, отгоре – апартамент № 31, отдолу – апартамент № 25, при съседи на избено помещение: изток – коридор, запад – фасада, север – мазе № 29, юг – стълбище, който имот съгласно схема № 15-42663/03.02.2015 г. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ от 71,40 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 28, с площ от 11,832 кв. м. и 8,59946 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***.

Видно от посочените документи за изповядване на сдЕ.та, пред нотариуса продавачите са декларирали, че притежават изцяло и в пълен обем правото на собственост върху имота, че 3 имотът е чист от тежести и ипотеки, както и че трети лица нямат каквито и да било права върху имота, като е представено съдебно удостоверение за отказ от наследство вх. № 8005997/2014 г., което не се спори, че касае именно вписания отказ на М. С. В. от наследството на А.К.В., т. е. с оглед вписания отказ от наследство, към датата на покупкопродажбата единствени наследници на А.К.В., и като такива – собственици на процесния имот, са били продавачите по сдЕ.та – Е.А. В. и П.А.В..

Не е спорно между страните, че към датата на покупко-продажбата ответницата не е имала сключен граждански брак.

По делото са представени и преписи от влезли в сила съдебни решения: с решение № 29195 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав, потвърдено изцяло с решение от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 13959/2020 г. по описа на СГС, II-В състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1777 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 4162/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., са отхвърлени като неоснователни както следва: 1. предявените от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** против Е.А. В., ЕГН ********** и П.А.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти по 1/2 идеални части на апартамент № 58, находящ се в гр. С., ж. к. „О.“, бл. 119, вход В, ет. 7, с идентификатор № ***, на основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.; 2. предявените от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** против Е.А. В., ЕГН **********, П.А.В., ЕГН ********** и Д. С. Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти по 1/2 идеални части на процесния апартамент № 28, находящ се в гр. С., ж. к. „О.“ 1, бл. 4, вх. В, ет. 2, с идентификатор № ***, на основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.; 3. предявения от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** против П.А.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на двата апартамента, като ищците са осъдени да заплатят на Е.А. В. и П.А.В. сумата от 2030 лв. – разноски, и на Д. С. Л. – сумата от 610 лв. – разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Между страните не е формиран спор и по обстоятелството, че фактическата власт върху процесния недвижим имот в периода след покупко-продажбата на 17.03.2015 г. насетне, в т. ч. и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, е упражнявана от ответницата Д. С. Л..

По делото е прието и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенция по вписвания, Служба по вписванията, изх. № 5378/26.01.2024 г., видно от което по партидата на процесния имот за периода от 17.03.2015 г. до 25.01.2024 г. са налице следните вписвания, отбелязвания и заличавания, предхождащи вписването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело: вписана искова молба вх. рег. № 57022/02.09.2019 г., том 10, 272/2019 г., канцеларско дело № 1201/02.09.2019 г., дв. вх. рег. № 56027/02.09.2019 г.; вписана искова молба вх. рег. № 88141/20.12.2017 г., том 15, 209/2017 г., нотариално дело № 63911/20.12.2017 г., дв. вх. рег. № 87148/20.12.2017 г.; вписан договор за покупко-продажба 4 на наследство (чл. 212 ЗЗД) рег. № 80204/29.12.2015 г., том 16, 205/2015 г., нотариално дело № 59627/29.12.2015 г., дв. вх. рег. № 79615/29.12.2015 г.; договор за покупко-продажба на недвижим имот, книга прехвърляния вх. рег. № 13752/17.03.2015 г., том 29, 154/2015 г., нотариално дело № 9526/17.03.2015 г., дв. вх. рег. № 13359/17.03.2015 г.; отбелязвания по вписани искови молби – вх. рег. № 64074/09.12.2014 г., том 50, 145/2014 г., канцеларско дело № 1717/09.12.2014 г., дв. вх. рег. № 63498/09.12.2014 г.; вписан договор за наем вх. рег. № 42978/06.10.2011 г., том 12, 101/2011 г., дв. вх. рег. № 42529/06.10.2011 г.; вписана искова молба вх. рег. № 18/04.12.2009 г., том 13, 222/2009 г., дв. вх. рег. № 54782/04.12.2009 г.; продажба на недвижим имот и учредяване право на ползване вх. рег. № 416161/30.12.2005 г., том 231, 152/2005 г., дело № 57394/30.12.2005 г., дв. вх. рег. № 76894/30.12.2015 г.