Решение № 260037 от 01.10.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260037/01.10.2020 г. гр.Варна, 28.09.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 30 юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

СВЕТЛА

ДАСКАЛОВА при участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава

Колева ВНОХД № 168 по описа на

ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Й.Р.Р.,

ЕГН ********** против присъда № 3/22.1.2020г. по НОХД № 216/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Развиват се оплаквания за необоснованост на изводите на ОС Варна за обективна и субективна съставомерност на деянието, за което подс.Р. е бил признат за виновен. Според защитата не били налице убедителни доказателства, че подсъдимият е предал наркотичните вещества или поне да е знаел, че пратката за св.Панко Янев е съдържала наркотично вещество. Иска се постановяване на нова присъда, с която подс.Р. да бъде изцяло оправдан по предявените му обвинения.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършен и условията на реална съвкупност на две деяния:

1. На 29.10.2015 г., в гр. Варна, в сградата на Затвора - Варна, без надлежно разрешително, разпространил на Румен Райчев Михайлов високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 0.46 грама и съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 % - на стойност 41.40 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, предл. 5, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК ВОС му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

2. На 01.12.2017 г., в с. Разделна, обл. Варна - в сградата на Затворническо общежитие от открит тип „Разделна" към Затвора - Варна, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин с нетно тегло 4.35 грама и съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 28.47 %, на стойност 282.75 лв. и амфетамин с нетно тегло 5.03 грама, със съдържание на активно вещество 3.1%, на стойност 150.90 лв., поради което и на основание чл.

354а, ал. 1, изр.1, предл. 4, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК ВОС му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е ОТЛОЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд групирал така определените на подсъдимия Й.Р.Р. наказания и му наложил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал.3 от НК

ВОС присъединил към определеното най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл.59 от НК първостепенният съд зачел предварителното задържане на подс.Р., считано от

01.12.2017 г. до 19.12.2017 г.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а сторените по делото разноски са възложени за заплащане от подсъдимия Р..

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си – адв.Б.Б., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се оплакване за необоснованост на изводите на ВОС за субективна съставомерност на деянието, тъй като липсвали доказателства подс.Р. да е бил наясно, че предава на задържаните лица наркотични вещества. Иска се неговото оправдаване.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи.

В последната си дума подсъдимият Р. заявява желанието си да бъде оправдан.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват като неоснователна.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.Р. ***.

През последните 15 години той бил вписан в АК-Варна и работел като адвокат със специализация предимно в сферата на наказателните дела. В това си качество той се срещал с лица, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода" или с МНО „Задържане под стража”, намиращи се в някое от местата за лишаване от свобода, сред които Затвора - гр.Варна и затворническите общежития към него - в гр.Варна и с.Разделна. Във всяко от посочените места били утвърдени вътрешни правила и ред, по които се осъществявали срещите между адвокати и техните доверители.

На 29.10.2015 год. Р. посетил сградата на Затвора - гр.Варна, находяща се на адрес гр.Варна, ***, за да се срещне със свид. И. М.

Янакиев и Румен Райчев Михайлов, на които бил защитник по водени срещу тях наказателни производства. На първия пост в затвора бил записан според установения ред в книгата за посетители. Там трябвало до остави на съхранение забранените за внасяне вещи. В единия от джобовете на якето си, с което бил облечен, подс.Р. поставил прозрачно полиетиленово пликче, завързано на възел, в което било увито топче, запечатано чрез затопляне, съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество. Описаната вещ не била установена от служителите на затвора и останала в джоба му при влизането в сградата.

След като подс.Р. бил вписан в книгата за посетители, служител на Затвора -гр.Варна го придружил до помещението за свиждания във вътрешността на сградата на Затвора Варна. Друг служител на Затвора -гр.Варна отвел до същото помещение и задържаните лица - Румен Райчев Михайлов и св.И. М. Я., с които преди това подсъдимият заявил, че желае да се срещне. Помещението било оборудвано с камери за видео наблюдение.

Пръв към подс.Р. се отправил св.Румен Михайлов, видно и от отразеното на записите на охранителните камери. Двамата с Р. за кратко време останали под самата камера и реално извън нейния обхват. Тогава подс.Р. предал на Михайлов полиетиленовото топче, което последния поставил в устата си. Срещата между двамата била кратка. След нея Михайлов излязъл от помещението и при връщането му в килията свидетелите И.

И. и Любомир Димитров, надзиратели в затвора, извършили обиск на Михайлов. Това се случило в специално помещение. Поводът за този обиск бил, че на Любомир Димитров му направило впечатление необичайното поведение на задържаното лице Михайлов и затова му разпоредил да отвори устата си, където видял някакво топче.

Св.Димитров хванал за гърлото Михайлов, за да не му позволи да глътне топчето и така той го изплюл. На въпрос какво е това, задържаният му отговорил, че е наркотик, получен от подс.Р.. Михайлов заявил, че наркотичното вещество не било предназначено за него, а за други задържани лица, но тези негови твърдения били няколкократно променяни. Тези обстоятелства били отразени и в докладни записки от служителите на затвора, сред които е и тази на инс.Валя Ангелова.

Щателна проверка била извършена впоследствие и на другия лишен от свобода – св. И. Я., но в него не били установени забранени вещества.

От заключението на назначената по делото СХЕ се установява, че намереното у Михайлов кафяво на цвят прахообразно вещество представлява хероин с нетно тегло 0.46 грама със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 %.

Хероинът представлява високо рисково наркотично вещество -включен е в Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Съгласно цените, посочени в Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, към 29.10.2015г. стойността на горепосоченото количество от 0.46 грама хероин със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 % възлизала на 41.40 лв.

Й.Р. не притежавал надлежно разрешително да държи или да разпространява горепосоченото количество хероин.

Било образувано ДП, по което се разследвал единствено Румен Михайлов и едва през 2017 год. било повдигнато обвинение и на Й.Р..

На 24.11.2017 г. подс.Й.Р. посетил в качеството си на адвокат ТПО „Разделна“ под предлог да осъществи среща със свой доверител – Димо Тодоров Георгиев. Когато двамата се срещнали, подс.Р. при здрависването със свидетеля, му предал топка смачкана хартия с думите: „Нали знаеш за кого е?“. Когато св.Георгиев демонстрирал изненадата си, подсъдимият осъзнал, че е сгрешил задържаното лице и всъщност е трябвало да се срещне с друг – Димо Георгиев Д.. Тогава подс.Р. поправил имената на задържаното лице в билета за свиждане. Когато св.Димо Георгиев се качил обратно в затворническите помещения там бил чакан от „20 човека“, които му обяснили, че тази топка не е за него, че е станала грешка и е попаднала в него по погрешка.

После разбрал от други задържани лица, че в топката е имало наркотици.

На 01.12.2017 год. към

09.30 часа св.Я. М. – служител в Сектор Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода към ГД Национална полиция, получил анонимен сигнал на личния си телефон, че адвокат на име Данчо Р. ще внесе наркотици в ТПО-Разделна.

В изпълнение на служебните си задълженията, М. предприел проверка на информацията и затова отишъл около 12.00 часа на 01.12.2017 г. в Разделна и се срещнал със Зам.директора на ЗО. Там изчаквал евентуалното пристигане на адвокат с подобни имена, като предупредил и служителя от Пост 1 да ги уведоми в случай, че същият пристигне, а на служителя от Пост 2 по-късно било разпоредено да задържи адвоката на поста, преди да е осъществена срещата с задържаните лица, при които отивал.

Около 14.00 часа подс.Р. отишъл до намиращата се в с.Разделна, обл.Варна сграда на ЗООТ „Разделна" към Затвора - гр.Варна. До там пристигнал с такси, управлявано от св.Иво Владимиров. Последният работел като таксиметров шофьор в „Триумф такси“. По-рано същи ден той получил поръчка чрез централата на таксиметровата компания. Когато отишъл на посочения адрес в гр.Варана, бил посрещнат от жена, която му дала найлонова торбичка и сумата от 50 лв., а св.Владимиров от своя страна сложил торбата и парите на предната дясна седалка. Тази неустановена по делото жена му обяснила, че трябва да отиде до с.Тополи, откъдето да вземе един човек, да му предаде торбата и да го закара до Разделна. Дала му и телефонен номер на този човек, който впоследствие се оказал подс.Й.Р.. Така св.Владимиров се свързал с подс.Р. по телефона, открил адреса му в с.Тополи. Когато подс.Р. влязъл в колата, той видял торбичката и парите на предната дясна седалка, взел ги и след това седнал. После отворил торбата и разгледал съдържанието й. Когато пристигнали до ЗООТ Разделна, подс.Р. взел торбата и слязъл от таксито, като поръчал на св.Владимиров да остане да го чака пред затворническото общежитие.

След това подс.Й.Р. се явил на пост №1, където обяснил, че идва на свиждане с лишените от свобода Димо Тодоров Георгиев и Панко Ангелов Янев, което било вписано в регистъра за служебни посещения. Постовият от Пост 1 уведомил за посещението постовият от Пост 2 - св.Георги Георгиев, който разпоредил от своя страна двете задържани лица да бъдат свалени в стаята за свиждания. През това време за пристигането на подс.Р. били уведомени Я. М. и Зам. началника - Милко Драганов. Двамата тръгнали към Пост 2, където вече бил и Р., до където съгласно установения ред, служител в ЗООТ – Разделна го придружил. Пост №2 се намирал на входа на корпуса, в който били настанени лишените от свобода. На него се извършвала проверка на вещите на лицата, които идвали на свиждане с лишени от свобода. В момента там се намирали: св.Я. М., св.Милко Драганов, работещ на длъжност ИНОД в ЗООТ -Разделна при Затвора - гр.Варна, св.Георги Георгиев, старши надзирател в ЗООТ - Разделна при Затвора - гр.Варна и св.Красимир Желязков, командир на отделение в ЗООТ - Разделна при Затвора - гр.Варна. Подс.Р. преминал през поставения на пост №2 рамков металдетектор, след което св.Я. М. му казал, че ще бъде извършена обстойна проверка на вещите му и го поканил да извади всичките си вещи. Подс.Р. извадил от джобовете си кутия цигари, лична карта, адвокатска карта, парична сума, дебитни карти и прозрачна чанта за документи, съдържаща пълномощни. М. го подканил втори път да извади всичко, което носи в себе си, при което Р. извадил от единия от джобовете на якето, с което бил облечен цилиндричен предмет във формата на пура, обвит в черна непрозрачна скоч лента, като впоследствие било установено от назначената СХЕ, че съдържа 2 бр. прозрачни целофанови плика, единият от които съдържащ кафяво на цвят прахообразно вещество, представляващо хероин с нетно тегло 4.35 грама и съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 28.47 %; а другият - съдържащ бяло на цвят прахообразно вещество с нетно тегло 5.03 грама, съдържащо амфетамин, като съдържанието на амфетамин е 3.1%.

Разпечатката съдържа 53 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6afb441-23bb-48ad-9a85-7037d5e13a01