Решение № 261279 от 02.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№………… гр. София, 02.09.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание проведено на втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Маргарита

Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 1055/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 50820/10.06.2020г. подадена от „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, учредено и съществуващо по правото на Република Турция, с регистрационен номер *******, със седалище и адрес на управление:***/6 А., представлявано от И.Д.- управител, чрез адв. Б.М., срещу „Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Е.Б., Я.С.и М. Е.Б..

Предявен за разглеждане е частичен иск при квалификацията на чл. 266, ал.

1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 110 500 евро – съставляваща неизплатен остатък по уговорено възнаграждение във връзка с възложено извършване на част

„Конструктивна“ на техническите проекти на сградите, подлежащи на изграждане в обект-комплекс със смесено предназначение с наименование „София Скуеър“ с приблизителна РЗП от 534 000 кв.м., въз основа на сключен договор за проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и споразумение от 21.12.2018г. за негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя фактури : от 23.07.

2018г., 27.12.2018г. и 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 10.06.2020г. до окончателно изплащане на главния дълг.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че между дружеството – „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, възникнало и регистрирано съгласно правото на Република Турция и занимаващо се с инвестиционно проектиране и ответника „Г.“ ЕАД, учредено и регистрирано в Република България с едноличен собственик Нидерландско дружество и действителни собственици турските граждани О.Е.Б., Я.С.и М. Е.Б., на 03.08.2018 г. е бил сключен договор за проектиране на конструкции, по силата на който ищецът се задължава да изготви и предаде част „конструктивна“ на техническите проекти на сградите, които ответника планира да изгради в имот находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“, район Красно село, под формата на комплекс със смесено предназначение и наименование „София Скуеър“, при приблизително РЗП 534 000 кв.м. Съгласно клаузата на чл.3.1. от това съглашение, ответникът поел насрещното задължение да заплати в полза на ищеца възнаграждение в размер на сумата от 275 000 евро без ДДС, разпределени както следва: 55 000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок, считано от подписване на договора и получаване на проформа фактура; 82 500 евро, представляващи 30% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок от предаване на част „Конструктивна“; 55 000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок, считано от набавяне на акт №15 за приемане на строителната конструкция; и 27 500 евро, представляващи 10% от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от снабдяване с Акт - Образец 16 за всички сгради. Поддържа се, че в пределите на така учреденото договорно правоотношение дружеството-възложител пристъпило към заплащане на изпълнителя на сумата в размер от 55 000 евро, съгласно фактура № 39762 от 17.08.2017г., съответно на 21.09.2018 г. направил второ плащане на сумата от 7 000 евро, представляващи частично погашение на дълг по втората фактура с № 39797 от

23.07.2018г., чиято обща стойност е 27 500 евро и има основание за издаване - плащане на 10% за предаване на проект на кофражни планове. Изтъква се, че тази фактура е била изпратена до възложителя на 31.07.2018г., като с писмо от 20.08.2018г., той потвърждава и получаването на оригиналната фактура. Към месец 10.2018 г. ответното дружество-възложител по договора взело решение да внесе промени в проекта си „СОФИЯ СКУЕЪР“ и уведомил за това ищеца с нарочно писмо.

На 07.11.2018г. изпълнителят – „Г.“ ЕАД изпратил на ответното дружество по електронен път всички изготвени до момента от негова страна проекти и калкулации. Направено е пояснение на фазите на проекта, разделена на фаза 1-сметки, фаза 2-проект на кофражни планове с архитектурни координати и фаза 3-детайлна армировка, като междувременно РЗП е нараснала от 535 000 кв.м. на 595 000 кв.м. Предаването на тази работа е поискано във връзка с планирано спиране на проекта „СОФИЯ СКУЕЪР“. Така внесените промени в проекта продиктували договорна необходимост у страните за сключване между тях на Споразумение за прекратяване на договора за проектиране и конструкции датиращо от 21.12.2018 г. В Споразумението е постигнато изрично съгласие между страните относно това, че по прекратявания договор е било извършено авансово плащане на сумата от 55 000 евро, както и на частично плащане на сума в размер на 7 000 евро или общо сумата от 62 000 евро без ДДС. Освен това страните се били споразумели за редуцирането на първоначално уговореното възнаграждение от 275 000 евро на 172 500 евро без ДДС. Ищецът се позовава на това, че в споразумението присъствало изрично пояснение, че сумата от 110 500 евро без ДДС, представляваща неизплатената част от фактурираното задължение, която по чл. 1.1. от същото е в размер на 20 500 евро без ДДС и 90 000 евро без ДДС ще бъде изплатена по банков път за срок от 30 дни след получаването от Възложителя на издадените от Изпълнителя фактури. Изрично е разписано, че така уговореното възнаграждение, съставлява такова за изпълнени от ищеца и приети без забележки от ответника проектантски работи. Предвидено е и това, че изпълнителят се освобождава от останалата част от работата, която му е била възложена с договора за проектиране, като за нея не му се следва плащане от възложителя. От ищецът се твърди, че на 18.01.2019г. е изпратено писмо до „Г.“ ЕАД, с което е поискано разделяне на сумата от 90 000 евро на две части : 35 000 евро - платими през месец декември 2018 г. и 55 000 евро през месец януари или февруари 2019 г. За първата сума, изпълнителят поддържа, че е издал фактура с № 39806 от 27.12.2018г. и основание завършени конструктивни дейности, която е приложена към писмото от 18.01.2019г., а оригиналната фактура е предадена на възложителя с писмо от 23.01.2019 г. По повод сумата от 55 000 евро е издадена фактура №39820 от 18.11.1019 г. с основание „София Скуеър“ завършени конструктивни дейности, с приложен към нея приемно-предавателен протокол и справка за напредъка на плащанията изпратени по електронен път, а оригиналът на същата е предаден на 26.11.2019г. Изяснява, че към задължението по двете фактури се прибавя и неизплатената част по фактура № 39797 от 23.07.2018 г. в размер на 20 500 евро и така общия размер на задължението на ответника се консолидира на сумата от 110 500 евро. Последното задължение присъствало в счетоводството водено при ответника. Допълва се, че независимо от настъпване на срока на изискуемост на паричното вземане, по него не било предприето плащане от ответника. Ищецът излага и съждения от правна страна, според които просения договор по своята същност представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ла. 1 от ТЗ, който като договор за услуга попада в обхвата и на чл.258 и сл. ЗЗД уреждащ правилата на договора за изработка.

Твърди, че както Договора, така и Споразумението от 21.12.2018 г. са сключени в писмена форма, като последното се явява изменение на първоначалния договор и съгласно чл. 5 от него с неговото изпълнение се прекратява автоматично Договора за проектиране и конструкции. Подчертава, че съгласно чл. 4 от сключеното споразумение възложителят е приел цялата извършена от изпълнителя до момента на подписването му работа, без да има забележки по нея. В подкрепа на факта на извършена работа ищецът се позовава на изпращането на предварителни протоколи от страна на ищеца до ответника, които са приети от последния без възражения, а така също и действията по изплащането на задължения по фактура №39762 от 17.08.2017г. и фактура №39797 от 23.07.2018г. Изяснява механизма на формиране на вземането по Споразумението, възлизащ на сумата от 110 500 евро, като сочи, че същия се разпределя както следва : неизплатената част от 20 500 евро по фактура № 39797 от 23.07.2018г. с общ размер 27 500 евро;

35 000 евро, съгласно фактура № 39806 от 27.12.2018г.; и 55 000 евро, съгласно фактура № 39820 от 18.11.2019г. Повторно се описват начините на изпращането на цитираните фактури по електронен и официален път до ответника и потвържденията им от негова страна във връзка с тяхното получаване. Подчертава се, че към момента на подаване на ИМ, 30-дневния срок на изискуемост на вземанията по всяка една фактура е изтекъл. От ищецът се формулира и претенция за присъждането на разноски.

Ответникът – „Г.“ ЕАД, след извършено надлежно уведомяване на адреса му на управление по правилата на чл. 50, ал. 3 ГПК се е възползвал от правото си на отговор по чл. 367 от ГПК. С него е оспорена подадената от ищеца искова молба като нередовна, защото съгласно чл.127, ал. 4 от ГПК, същия предявявайки осъдителен иск за парично вземане не е посочил банкова сметка ***. Освен това нямало яснота, в какво се състои вземането от 110 500 евро, правоотношението, от което същото произтича, както и видът, размерът и основанието на отделните елементи, от които е съставено. Привежда се довод, че ищецът следва да конкретизира съответното правоотношение и вида на извършените проектни работи, съответния размер на паричното възнаграждение дължимо се за тях, както и датата на предаването им на възложителя. Всичко това налагало ИМ да се остави без движение за отстраняване на изброените неизправности по нея. На следващо място ответната страна оспорва предявеният осъдителен иск, като го определя за неоснователен и желае неговото отхвърляне, като наред с това получи и присъждане на сторените във връзка със защитата си по делото разноски. Оспорва ищецът-изпълнител да е осъществил реално възложената му според договора проектантска работа, респективно да е предало същата на възложителя, а той да я е приел. Това лишавало ищецът от правото му да получи уговореното с договора възнаграждение. Възразява се по изложените в ИМ фактически обстоятелства, които според ищеца го снабдяват с материална легитимация да получи плащане на съдебно предявеното от него парично вземане. Ответната страна изтъква, че притежава в собственост УПИ разположено в гр. София, в района на бул. „Цар Борис III” където планирало да изгради сграда със смесено предназначение с наименование „СОФИЯ СКУЕЪР“ с приблизителна РЗП от 534 000 кв.м. Ответникът е направил анализ на съдържанието на договорната връзка създадена между него и ищеца, съгласно подписан договор от 03.08.2017 г., като е маркирал основните права и задължения на страните, в т.ч. начина на предаване и приемане на работата, и съответното нейно разплащане. Потвърждава това, че на 17.08.2017 г. дружеството-ищец е издало фактура за сумата в размер от 55 000 евро, която се отнася до извършване на уговорено авансово плащане на част от стойността на възнаграждението по договора, като на 28.08.2017 г. „Г.“ ЕАД надлежно реализирало в полза на ищеца това плащане. Последвало е фактуриране от страна на ищеца с дата – 23.07.2018 г. за сумата в размер от 27 500 евро, за която е отразено, че съставлява 10 % от уговореното възнаграждение за проектантска дейност по част „конструктивна“ по проект „СОФИЯ СКУЕЪР“ и по конкретно доставката на черновите на кофражните планове. Предвид това, че работа от такова естество не била предадена на ответника, респективно не била приета от негова страна, то не било извършено и пълно заплащане на фактурираното възнаграждение, а само част от него възлизаща на сумата от 7 000 евро.

Продължава се с това, че изпълнителят не е предприел предаване в полза на възложителя, съгласно правилата на чл. 7 от договора на целия комплект от възложената му за изработване проектна документация. Относно подписаното на 21.12.2018 г. споразумение за прекратяване на договора за проектиране на конструкция от 03.08.2017 г., ответникът маркира, че изразената от страните воля в това споразумение е насочена към промяна в първоначалния размер на уговореното възнаграждение, а именно то е намалено от 275 000 евро на 172 500 евро. Невярно било отразеното в споразумението изявление, че новото уговорено възнаграждение по чл. 1 от споразумението е такова за проектантските работи по договора, които били извършени от изпълнителя към датата на сключване на споразумението, респективно предадени и приети от възложителя без да са налице забележки по тях. Аргумент в тази насока ответникът извежда от това, че със споразумението не отпада изискването на чл. 7 от договора за проектиране, където е предвидено, че цялата проектна документация се предава от изпълнителя в електронен вид, а предаването на самите проекти се удостоверява посредством съставянето на двустранен протокол. Такива протоколи обаче не били надлежно съставени между страните към датата на сключване на споразумението от 21.12.2018 г., Освен това към тази дата за сградите не съществували и одобрени инвестиционни проекти. Съпътстващи възражения за неоснователност на претенцията са и тези свързани с липсата на изпълнение на поето от ищеца задължение по чл.