Решение № 127 от 30.04.2019, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

127 гр.

Севлиево, 30.04.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ при секретаря Виктория

Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1285/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Мелон България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно срещу С.Х.И., с ЕГН ********** - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *** и Б.И.И., ЕГН ********** - в качеството на физическо лице и като ЕТ „*.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ***.

Ищеца твърди, че между „Българска пощенска банка" АД (понастоящем с наименование на дружеството „Юробанк България" АД), в качеството си на кредитор и ЕТ„*.'', представлявано от С.Х.И., в качеството на кредитополучател бил сключен договор за банков кредит (продукт „Бизнес револвираща линия плюс") № BL6211 на 05.04.2007 г., по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 20 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно договора за кредит съдлъжник по него била и ЕТ„*.", с ЕИК *********, и регистрираното в това търговско качество физическо лице Б.И.И..

На 03.08.2017 г. „Юробанк България" АД, действаща като цедент, прехвърлила всички свои вземания и права по договор за кредит № BL6211 /05.04.2007 г., сключен с кредитополучателя ЕТ„*.", заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на цесионера - „Мелон България" ЕАД, съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г. Вземанията произтичащи от договора за кредит № BL6211/05.04.2007г. фигурирали под сделка №711906, отразена в Приложението към Договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017 г.. На посочените адреси на кредитополучателя и съдлъжника били изпращани уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за настъпилата цесия, но пратките изпратени по пощата се върнали в цялост. С оглед на гореизложеното С.Х.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*.", с ЕИК ********* и Б.И.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*.", с ЕИК ********* следвало да се приемат за уведомени по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за настъпилата цесия с връчване на преписа от исковата молба. Считано от 03.08.2017 г., Цедентът - „Юробанк България" АД вече не бил законен носител на вземането и от тази дата всички права по договора за кредит се упражнявали, както и всички и всякакви изменения по договора за кредит се администрирали, от цесионера - „Мелон България" ЕАД. Следвало да се има предвид, че с изключение настъпилата промяна на кредитора, извършената цесия не засягала по никакъв друг начин правата, задълженията и ангажиментите на задължените лица произтичащи от договора за кредит. На основание чл. 3 от договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит включвала сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4,5 пункта. Към датата на подписване на договора за кредит обявеният от банката БЛПМФ бил в размер на 10 процента. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора за кредит - дължимата лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 4 от договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал. 1 се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 1 от Договора за кредит кредитополучателят се задължавал да върне предоставеният кредит в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която дата видно от приложението към договора за кредит била 05.04.2007 г., което от своя страна означавало, че крайната падежна дата на целия кредит настъпила на 05.04.2017 г.. Въпреки поетите с договора за кредит задължения и настъпилия му падеж на 05.04.2017 г., кредитополучателят не обслужвал кредита в сроковете и по начините, уговорени в договора за кредит, като напълно усвоеният от кредитополучателя банков кредит, считано от 21.10.2008 г., бил в просрочие към 03.08.2017 г., включително. Главницата по посочения договор за кредит падежирала на 05.04.2017 г.. С оглед гореизложеното и липсата на каквито и да е постъпления на суми за доброволно погасяване задължението на ответниците се пораждал правен интерес за ищеца да пристъпи към принудително събиране на вземането си от кредитополучателя и съдлъжника. Към 11.10.2018 г. общият размер на претендираното в исковата молба вземане по договор за кредит № BL6211/05.04.2007г., било в размер на сумата от 27 336,71 лева, от които: главница 20 000 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви 4 575,05 лева, начислени съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за банков кредит, дължими за периода от 21.08.2008 г. до 25.03.2016 г.

(включително), законна лихва 2 761,66 лева от 26.03.2017г. до 03.08.2017г.. С исковата молба ищеца уточнява, че в производството не претендира лихвите върху главницата от датата на цесията (03.08.2017 г.) до датата на входиране на исковата молба (10.10.2017г.).

Предвид изложеното ищеца иска осъждане ответниците: С.Х.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*." и Б.И.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ „*., в режим на солидарна отговорност да му заплатят сумата в размер на 27 336,71 лева, от които: главница 20 000 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви 4 575,05 лева, начислени съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за банков кредит, дължими за периода от 21.08.2008 г. до 25.03.2016 г.

(включително), законна лихва 2 761,66 лева от 26.03.2017г. до 03.08.2017г.. Претендира разноски - сумата от 1 243,47 лева, от които - 1 093,47 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниците са подали писмен отговор. Оспорват както допустимостта, така и основателността на исковете. Не било посочено правното основание на претенциите спрямо отделните ответници в качеството им на физически лица и на еднолични търговци - дали като кредитополучатели, или като поръчители, и въз основа на каква именно солидарност се претендира тяхното осъждане. Когато в договора било записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, квалификациите на правоотношението, давани от страните не били определящи за неговата същност, а важни били съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел.

Трябвало да се изясни конкретното договорно основание за възникване на солидарността, за да се установи какво е действителното съдържание на общата воля и съгласие на страните и оттук дали тези лица са съдлъжници или било учредено поръчителско или друго солидарно правоотношение. Задължението било уговорено като поръчителство в случаите, когато в титулната част на договора за кредит едно лице било определено като „солидарен длъжник", но то не било съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум преминала паричната сума и от когото се очаквало да погаси кредита, съществуването на дълга на кредитополучателя било предпоставка за съществуването на задължението на солидарния длъжник, с отпадането на задължението на кредитополучателя отпадало и задължението на солидарния длъжник, който дължал на собствено правно основание, а намерението на страните и преследваната от страните цел била солидарният длъжник да обезпечи изпълнението на главния дълг. Счита, че спрямо лицата, за които в кредитните договори било посочено обстоятелството, че са солидарни длъжници не следвало да се прилагат общите правила за солидарността, а регламентацията на института на поръчителството и по - конкретно нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД.

Недопустимостта на иска била свързана и с обстоятелството, че посочените еднолични търговци ЕТ „*." и ЕТ „*.", за които не била заявена пререгистрация, се считали за заличени от 01.01.2012 г. и не съществували.

Липсвала материално правна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 05.04.2007 г. между „Българска пощенска банка" /Юробанк България/ АД и ЕТ „*." като кредитополучател и ЕТ „*." като съдлъжник, като оспорва относимостта на договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. към цитирания договор за банков кредит от 05.04.2007 г.. Съобразно

TP № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски - в случая невнасяне на дължима вноска за главница и/или лихва, кредиторът можел да събере вземането след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгл. т.4г от цитираното решение безспорно цесията не била съобщена на длъжника и това правело исковете недопустими поради липса на съответна легитимация. Ответниците от 13.12.2013 г. имали постоянен и настоящ адрес ***. Това обуславяло недопустимостта на предявените искове от ищеца, който не бил носител на първоначалното вземане.

Исковете били неоснователни и погасени по давност, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започвала да тече от деня, в който вземането станело изискуемо. По делото предсрочната изискуемост на кредита съгл. чл. 24 и чл. 25 от договора за банков кредит настъпила към 21.10.2008 г., поради което давността започнала да тече оттогава поради просрочието на кредита чрез невнасяне на дължима вноска по главница и/или лихва и на 21.10.2013 г. изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на претендираната главница. По отношение на периодичните задължения за заплащане на погасителни вноски относно дължима лихва и главница, както и на неустойка /накателна лихва/ съответно изтекла тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД, предвидена за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно тълкувателно решение № 3/ 2011 от 18.05.2012 г. ОСГК на ВКС периодичното плащане по смисъла на чл. 111, б.

"в" от ЗЗД се характеризирало с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Налице била нищожност на договора относно едностранно увеличаване на размера на дължимата договорна лихва и надбавка за неустойка, съгласно чл. 2 от процесния договор за банков кредит лихвата по кредита била в размер 4,5 %, като банката без основание увеличила тази лихва, тъй като клаузата на чл. 2, ал. 3 и клаузата на чл. 4 от договора били нищожни, поради липса на предмет, поради противоречие на добрите нрави и поради противоречие на закона, включително поради неравностойност. Размерът на самата неустойка бил прекомерен. По делото не бил наличен договор за поръчителство със С.Х.И. съгл. чл. 6, нито запис на заповед издаден от кредитополучателя ЕТ „*." и съответно авалиран от Б.И.И., съгл. чл. 7 и 7а от договора за банков кредит. ЕТ „*." не била получавала в патримониума си никаква част от сумата по кредита и следователно нямала качество на главен длъжник, независимо, че била посочена като съдлъжник. Претендира разноски.