Решение № 1783 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1783 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330204072 по описа за 2023 година състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300133 от

26.06.2023г. издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, с което на " Менпауър Груп " ЕООД, ЕИК: 175085777, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. "Филип Кутев" № 146, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, на основание чл. 416, ал. 5 и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят в жалбата чрез адв. Г. Я. моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и излага съображения за това.

Претендира направените по делото разноски. Редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, се представлява от началник отдел К. която моли съда да потвърди обжалваното 1 наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В хода на съдебните прения изразява аргументи в подкрепа на издаденото наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН , подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

В периода от 24.03.2023г. до 24.04.2023г. от свидетеля Б. К. била извършена проверка на „МенпауърГруп" ЕООД. Проверката била извършена както по представени документи, така и чрез проверка в обект, в който от „МенпауърГруп" ЕООД били изпратени работници, а именно в хотел „**", намиращ се в гр. Пловдив. На 24.03.2023г. служители от Дирекция „Инспекция по труда“, измежду които и св. К., извършили проверка в хотел „**" в гр. Пловдив намиращ се на площад „Св. Петка" № 1 и стопанисван от „Витус” ЕООД. По време на проверката било установено че в кухнята на ресторанта на хотела работи като ** А.Я., ЕГН **********. При проведения разговор с нея същата е заявила, че е изпратена от няколко месеца от „МенпауърГруп" ЕООД да работи в ресторанта на хотела като **, с работно време, определено от „Витус" ЕООД, на две смени, първа от 8,00 часа до 16,30 часа и втора от 15,00 часа, до 23,30 часа, с почивни дни по график, като от „МенпауърГруп" ЕООД й се заплаща месечно възнаграждение спрямо отработените дни , по 45 лв. на ден. А.Я. е заявила, че за месец февруари 2023г. от „МенпауърГруп" ЕООД й е изплатено възнаграждение в размер на 960 лв.

От допълнително представените от страна на „МенпауърГруп" ЕООД и „Витус" ЕООД документи проверяващите установили, че на 28.06.2022г. между двете еднолични дружества - „МенпауърГруп" ЕООД и „Витус” ЕООД бил сключен Договор № 184 за предоставяне на услуги. Съгласно сключения договор и съгласно търговска оферта в приложение №2 към договора, изпълнителят „МенпауърГруп" ЕООД бил задължен да извърши подбор и администриране на персонал /сервитьори, готвачи, миячки и камериерки/, като същите да бъдат изпратени на работа във „Витус" ЕООД. В чл. 2 от Договора било уговорено, че същият влиза в сила от датата на подписването 2 му от двете страни и е валиден за срок от една година. В изпълнение на Договор № 184 от страна на „МенпауърГруп" ЕООД била изпратена на работа в хотел „**" А.С.Я.. Я. от своя страна имала сключен с жалбоподателея „МенпауърГруп“ ЕООД, граждански договор.

Свидетелката К. приела че с описаното по горе се установява че от страна на „МенпауърГруп" ЕООД е приета да работи за дружеството и да предоставя работна сила на работно място в хотел „**" А.С.Я., ЕГН **********, като ** при установени елементи на трудово правоотношение работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, изплащано ежемесечно, без към 24.03.2023г. да е сключен с нея трудов договор в писмена форма, съобразно условията на чл. 107р, ал.1 от КТ.

Изложените обстоятелства свид. К. преценила, че съставляват административно нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което съставила в присъствието на Т.Г.В. /упълномощена от управителя на

„МенпауърГруп" ЕООД /, АУАН с № 16- 2300133 от

03.05.2023г., в който вписал обстоятелствата по констатираното нарушение. В графата за възражения не били отразени такива. По реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ наложил на „МенпауърГруп" ЕООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства - от показанията на свид. Б. С. К. /актосъставител/, които съдът кредитира като последователни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят „МенпауърГруп" ЕООД , в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл. 6 2, ал.1 от КТ, тъй като на 24.03.2023г. е изпратил А.Я. да работи като ** в кухнята на хотел „**" в гр. Пловдив стопанисван от „Витус“ ЕООД, съгласно сключен между „МенпауърГруп" ЕООД и „Витус“ ЕООД, Договор за предоставяне на услуги, без с работника да е сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. В разпоредбата на чл. 6 2, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с 3 работника или служителя преди постъпването му на работа писмен трудов договор. В настоящия случай се касае за приложение на разпоредбите на глава V, раздел VIII В от КТ, в която се уреждат допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие което осигурява временна работа, тъй като между жалбоподателя „МенпауърГруп" ЕООД и „Витус“ ЕООД е бил сключен Договор № 184 за предоставяне на услуги. Съгласно сключения договор и съгласно търговска оферта в приложение №2 към договора, изпълнителят „МенпауърГруп" ЕООД бил задължен да извърши подбор и администриране на персонал /сервитьори, готвачи, миячки и камериерки/, като същите да бъдат изпратени на работа в обекти на възложителя „Витус" ЕООД. В чл. 2 от Договора било уговорено, че същият влиза в сила от датата на подписването му от двете страни и е валиден за срок от една година.

Договора бил подписан на 28.06.2022г. и едногодишния срок изтичал на 28.06.2023г. В изпълнение на Договор № 184 от страна на „МенпауърГруп" ЕООД, на 24.03.2023г., била изпратена на работа в хотел „**" в гр. Пловдив, АА.С.Я.. В настоящия случай „МенпауърГруп" ЕООД е действало именно като предприятие което осигурява временна работа на работничката Я. в предприятието възложител - „Витус“ ЕООД. Като такова предприятие отношенията между работничката Я. и „МенпауърГруп" ЕООД е следвало да бъдат уредени именно по реда на глава V, раздел VIII В от КТ, като по силата на чл. 107р, ал. 1 от КТ с нея е следвало да бъде сключен срочен трудов договор, а не граждански договор за услуга, каквито договори са били сключвани с нея. По делото са представени сключени два Договора за услуги с № 4609 от 01.02.2023г. и с № 4940 от 01.03.2023г. Всеки от договорите бил за срок от един месец, като Работничката била установена на работа в хотела стопанисван от „Витус“ ЕООД на 24.03.2023г. по времето на действие на втория граждански договор. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, каквито са били отношенията между „МенпауърГруп" ЕООД и АА.С.Я., ЕГН **********. По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение са установени от контролния орган, видно от попълнената декларация от Я.. От разпита на актосъстовителя К. беше установено че тъй като работничката Я. не можела да пише, декларацията била попълнена от друга работничка работеща като **, но данните които били вписани в декларацията били заявени устно от Я. и вписани от другата работничка пред свидетелката К.. Тя чула заявеното от Я. и видяла че същото било вписано в декларацията. В попълнената декларация Я. заявила че работи за „МенпауърГруп" ЕООД от около 11 месеца, в хотел 4

„**", на длъжност "**", с работно време от 08.00ч. до 16.30ч. – първа смяна и от 15-23.30ч. – втора смяна, с почивни дни два дни в седмицата съобразно изготвения график, почивка в работния ден от 10 мин., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 45 лв. на ден, последно получено трудово възнаграждение на 13.03.2023г., в размер на 960лв. за месец, без сключен трудов договор. От платежната ведомост изготвена от жалбоподателя „МенпауърГруп" ЕООД за месец февруари се вижда че дружеството е осигурило на възложителя „Витус“ ЕООД по сключения договор за услуги 24 работника. Между тях на второ място е записано и името на А.С.Я., като е отразено че й е изплатено на 28.02.2023г. възнаграждение в размер на 957лв.

По делото е приложен и график на работещите във „Витус“ ЕООД, видно от който работничката А.Я. е имала уговорено работно време през целия месец, с междуседмични почивки. В графика е отразено че Я. е следвало да работи втора и трета смяна, с работно време съответно от 08.30ч. до 17.00ч. и от 15.00ч. до 23.30ч., така както отразила в подписаната декларация пред св. К..

Изложеното сочи на извода за наличие на характеристики, типични за едно трудово правоотношение, което обаче не е било оформено съобразно изискванията на КТ. От показанията на актосъставителя се установява, че проверяващите са видели ча работничката Я. работила като ** в ** помещение на хотел „**" в гр. Пловдив. При проведен разговор с работничката Я. тя разказала на св. К. че работи за „МенпауърГруп" ЕООД от 11 месеца, като възнаграждението й се плаща от „МенпауърГруп" ЕООД за дните в които полага труд, по 45лв. месечно, а работното време и задълженията й се определяли от „Витус“ ЕООД. Я. заявила и всички данни които били попълнени от друг работник в обекта в подписаната от Я. декларация. Св. К. разказа че от „МенпауърГруп" ЕООД били предоставени граждански договори между „МенпауърГруп" ЕООД и Я. които не били трудови договори, а договори за услуга, сключвани за срок от 1 месец. При извършената проверка в хотела св. К. видяла на място и графика по който работела Я., в който тя била вписана като „А.“. Всичко изложено налага извода, че работникът при посещението на контролните органи е осъществявал трудова дейност и е престирал работната си сила в обекта стопанисван от „Витус“ ЕООД – дружеството с което „МенпауърГруп" ЕООД имало сключен Договор № 184 за предоставяне на услуги , по силата на който като предприятие изпълнител, извършвало за възложителя - „Витус“ ЕООД, подбор и администриране на персонал /сервитьори, готвачи, миячки и камериерки/, като същите били изпращани на работа във „Витус" ЕООД. В изпълнение на Договор № 184 от страна на „МенпауърГруп" ЕООД била изпратена на работа в хотел „**" А.С.Я. която нямала сключен трудов договор с жалбоподателя какъвто се изисква от чл. 107р и следващите от КТ.