Решение № 6 от 23.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Разград, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Депозирана е жалба от М. Б. И., подадена чрез упълномощен адвокат, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20239120400723 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 и район на действие ОС Разград, срещу извършване на действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на обезпечителна мярка възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот, находящ се в с.*******. Жалбоподателят твърди, че недвижимият имот е единствено нейно и на семейството й жилище и поради това е несеквестируем. Моли съда да отмени действията на ЧСИ по опис и оценка на имота и да отмени наложената възбрана.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя „Банка ДСК“АД.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата против насрочения опис е недопустима, а против наложената възбрана е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка, относима към предмета на жалбата: изпълнително дело № 20239120400723 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 и район на действие ОС Разград е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“АД против М. Б. И. и Л.Ю.Р., издаден на 8.01.2016г. на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2167/2015 г. РРС, за сумата 18 496,52лв. главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, сумата 900,66лв. редовна лихва, сумата 12,65лв. лихва за забава върху просрочената главница, сумата 25,70лв. лихва за забава върху цялата главница, както и за съдебните разноски.

За обезпечение на вземането на взискателя е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на жалбоподателя, находящ се в с.*******, ул."*********, с идентификатор 1

*********, с площ 1900кв.м., заедно с построените в него: сграда с идентификатор *********.1, със застроена площ от 68кв.м., с избено помещение с площ 68кв.м., с предназначение жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор *********.2, със застроена площ от З0кв.м., с предназначение жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор *********.3, със застроена площ от 31кв.м., с предназначение постройка за допълващо застрояване; сграда с идентификатор *********.4, със застроена площ от 40 кв.м., с предназначение постройка за допълващо застрояване. Възбраната е вписана в Службата по вписванията Разград с вх. №4739/1.11.2023 г., акт 30, т.4, дело 2097.

С разпореждане от 6.12.2024г. на ЧСИ е насрочен опис на възбранения недвижимия имот при условията на ТР 2/2013 г. на ВКС. Призовката е връчена на жалбоподателкатадлъжник чрез нейната майка на 12.12.2024г.

При така установената фактичека страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока на чл.436 ал.1 ГПК. Доколкото в нея са релевирани доводи, че предмет на обжалване са действия на ЧСИ, отнасящи се до насочване на принудително изпълнение върху несеквестируем имот в нарушение на нормата на чл.444 т.7 ГПК, същата попада в предметния обхват начл.435 ал.2 т.2 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Длъжникът се позовава на нормата на чл.444 т.7 ГПКс довод, че процесният недвижим имот, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение и върху който е наложена възбрана, е единствено нейно жилище, поради което е несеквестируем.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи /каквато вещ в случая е процесният недвижим имот/ е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, защото възбраната ги задържа в патримониума на длъжника, обезпечителното действие не е не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Описът на вещта също е допустимо изпълнително действие, защото не нарушава забраната за осребряване на несеквестируем имот. Всъщност точно при описа на имота, наред с другите необходими проверки, дължими от ЧСИ /приложените справки в този смисъл са от 2023г. и не са актуални към момента/, ще се установи дали същият е изцяло или частично несеквестируем, съгласно разпоредбата на чл.444 т.7 предл.последно ГПК, която следва да бъде съобразена от ЧСИ при извършване на преценката дали да предприеме действия по осребряване на имота.

Обжалваните действия се явяват допустими, имащи за цел съхраняване на имуществото на длъжника с оглед евентуалното разпореждане с него от страна на жалбоподателката, както и преценка за наличието или липсата на предпоставките на последващото му осребряване. Същите са и законосъобразни, предвид задължителните разяснения на посоченото тълкувателно решение. Жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на М. Б. И. срещу извършване на действия по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20239120400723 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 и район на действие ОС Разград, изразяващи се в налагане на обезпечителна мярка възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот, находящ се в с.*******.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3