Решение № 3596 от 01.08.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№3596/1.8.2018г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2404 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от В.П.Б., ЕГН ********** ***, съдебен адрес адв. Р.Христова и адв. Е.Димитрова, гр. Варна, *** срещу Прокуратурата на Република България с административен адрес гр. София, *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 20000 лева представляващи неимуществени вреди причинени на ищеца, вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищеца е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД № 1387/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на задължението, като и сумата от 2000 лева имуществени вреди съставляващи заплатени от ищеца възнаграждения за процесуално представителство по досъдебно производство, в съдебно производство пред първа и въззивна инстанции, като и разноски сторени по образувано административно наказателно дело, ведно със законната лихва, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.

В исковата молба се излагат твърдения, че по ДП № 49/2012г. по описан на ОСлС – ОП гр. Варна на ищеца е повдигнато обвинение на 20.01.2014г. за престъпление по чл. 204 б.“а“, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 НК. В последствие е образувано НОХД №

1387/2014г. на ВРС, по което е постановена оправдателна присъда № 215/23.06.2014г.Вследствие протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 975/2014г., по което е постановено решение № 299/27.10.2014г., с което е потвърдена оправдателната присъда на първа инстанция. След влизане в сила на оправдателната присъда материалите са изпратени на директора на ОД на МВР за реализиране на административно – наказателна отговорност спрямо ищеца, при което на 24.06.2015т. на последния е съставено НП №433а-674, с което му е наложено административно наказание „глоба“. Така постановената санкция била обжалвана от ищеца, за което обстоятелства е образувано НАХД № 3250/2015г., по което е постановено решение от 23.10.2015г., с което наложеното наказание е отменено.

Излага, че за периода от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда е претърпял неимуществени вреди, които са се изразявали в изпитване чувство на унижение, уронване на престижа и доброто име на ищеца в обществото. Променило се отношението му с околните, като същия се отчуждил от тях, затворил се в себе си.

Претендира и имуществени вреди представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство по образуваните досъдебно производство, в съдебно производство пред първа и въззивна инстанции, като и разноски сторени по образувано административно наказателно дело по отмяна на наложената му глоба от административно – наказващия орган.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез ВРП.

Предявения иск се оспорва, като се сочи, че претендираната сума е завишена по размер.

Намира, че търсените неимуществени вреди не са в резултат от преки действия на ответника, при което моли предявения иск да бъде отхвърлен. Излага, че в хода на наказателното производство по отношение на ищеца е била взета най – леката мярка за неотколешния „Подписка”, което не е довело до нарушаване правата и интересите му. Доколкото неоснователно е искането за присъждане на претендираната главница, то намира и че искането за присъждане на лихва за забава също следва да бъде отхвърлено. По отношение на искът за присъждане на неимуществени вреди сочи, че ответника не отговаря за вреди съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство за образувано административно наказателно дело по отмяна на наложената му глоба от административно – наказващия орган. В условията на евентуалност излага възражения, че е налице съпричиняване доколкото извършеното от ищеца, за което същия е оправдан с влязла в сила присъда съставлява дисциплинарно наказание.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановление за привличане на обвиняем от 20.01.2014г. по ДП № 49/2012г., по описа на ОСлО при ОП Варна ищецът Б. е привлечен в качеството му на обвиняем, за това че в периода 30.04.2012г.-31.05.2012г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Началник Сектор „Пътна Полиция“ – отдел „ОП“ при ОД на МВР гр. Варна, присвоил чужди движими вещи – 34 литра гориво А94 Н, на стойност 87,23 лева, собственост на ОД на МВР гр. Варна, връчени в това му качество и поверени да ги управлява, като случая е маловажен, престъпление по чл. 204 б“а“, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК. На ищеца е определена мярка за неотклонение „Подписка“.

Представен е протокол за разпит на обвиняем от 20.01.2014г., в който е оформен проведения на посочената дата разпит с ищеца.

Въз основа на обвинителна акт от 24.03.2014г. на ВРП, постановен по досъдебно производство № 49/2012г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, на ищеца е повдигнато обвинение, за това че в периода30.04.2012г.-31.05.2012г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Началник Сектор „Пътна Полиция“ – отдел „ОП“ при ОД на МВР гр. Варна е присвоил чужди движими вещи – 34 литра гориво А94 Н, на стойност 87,23 лева, собственост на ОД на МВР гр. Варна, връчени в това му качество и поверени да ги управлява, като случая е маловажен, престъпление по чл. 204 б“а“, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК.

Въз основа на разпореждане от 27.03.2014г. по НОХД №1387/2014г. на ВРС образуваното вследствие внесения обвинител акт във ВРС наказателно дело е насрочено за 14.05.2014г..

Видно от протокол от о.с.з. проведено на 14.05.2014г. по НОХД № 1387/2014г. на ВРС, ищецът в качеството му на подсъдим се е явил лично и е бил разпитан пред състав на съда.

Видно от протокол от о.с.з. проведено на 23.06.2014г. по НОХД № 1387/2014г. на ВРС, ищецът в качеството му на подсъдим се е явил лично, като се е възползвал от правото си на последна дума.

С присъда №

215/23.06.2014г., постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС ищецът е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, като е отхвърлен и искът на ОД на МВР за присъждане на имуществени вреди в размер на 87,23 лева. Отменена е наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“. Посочено е, че след влизане в сила на присъдата материалите по делото следва да бъдат изпратени на Директора на ОД на МВР за реализиране на административно – наказателна отговорност.

Въз основа на протест от

23.06.2014г. от ВРП по повод оправдателна присъда № 215/23.06.2014г., постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС е образувано ВНОХД № 975/2014г. на ВОС.

Видно от приложения по делото протокол от о.с.з. проведено на 25.09.2014г. по ВНОХД № 975/2014г. на ВОС ищецът в качеството му на подсъдим се е явил лично. На така проведеното с.з. протестът на ВРП не се поддържа от ВОП.

С решение № 299/27.10.2014г. постановено по ВНОХД № 975/2014г. на ВОС е потвърдена присъда № 215/23.06.2014г., постановена по НОХД № 1387/2014г. на ВРС.

По повод жалба на ищеца срещу НП № 433а-674/24.06.2015г. на началника на Първо РПУ при ОД на МВР Варна е образувано НАХД № 3250/2015г. на ВРС.

С решение №

1999/23.10.2015г., постановено по НАХД № 3250/2015г. на ВРС е отменено НП № 433а-674/24.06.2015г. на началника на Първо РПУ при ОД на МВР Варна, с което на ищеца е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

От представената по делото служебна характеристика от 13.12.2012г. се установява, че ищецът е постъпил на работа в органите на МВР на 12.09.1989г., като е заемал последователно длъжностите: районен инспектор, експерт в ОУ на МВР Михайловград, РУ Кнежа, полицейски инспектор в Пето РПУ „Златни пясъци“, началник група „ОП“ в Пето РПУ, началник група „АНД“ в сектор „Пътна полиция“, а от 30.05.2010г. – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Ищецът е служебно награждаван три пъти с „писмена похвала“, пет пъти с „Обявяване на благодарност“ от Директора на ОД на МВР Варна и един път от Главния секретар на МВР. Връчен му е „Почетен знак“ ІІІ степен – 2006г. от Министъра на вътрешните работи. През 1996г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

По делото е депозирано заключение по съдебно – психологична експертиза на вещото лице А.Ц., в която се посочва, че ищецът показва невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонения от нормата.

От невротичните реакции най–силно са изразени тревожност и депресия, а от личностовите – на недоверие, съмнение. Налице е завишена самокритичност свързана с несигурност в социалните контакти. Посочва се, че ищеца е с ясно съхранен спомен за преживяното и травматичните събития.

Открояват се негативни последици като уронен професионален престиж, негативни преживявания свързани с психически тормоз и стрес, неудобство в обществото, злепоставяне сред близки и познати. Експерта посочва, че възстановителния процес е протичал трудно, предвид личностните характеристики на ищеца и травматичните загуби в личен план. В съдебно заседание експерта посочва, че загубата на родител и дете е друго утежняващо събитие в живота на ищеца, което е усложнило възстановителния процес.

Представен е по делото трудов договор №170/19.07.2017г. от който се установява, че ищеца заема длъжността „обслужващ газостанция“ при работодателя

„Метан Груп“ ООД.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите И. Р. З. и Мирослав Антонов Чеков.

Свидетеля З. посочва, че познава ищеца от 1994г., с последния са били колеги в МВР. Посочва, че ищеца винаги се е ползвал с авторитет след своите колеги, завършил е право в задочна форма на обучение, отнасял се е честно и лоялно към колегите си. Свидетеля посочва, че ищецът му е споделил обстоятелства досежно повдигнатото му обвинение, като посочва, че след уволнението от заеманата от ищеца длъжност същия се е променил, като се е затворил в себе си, преустановил е комуникациите си въпреки, че е бил канен от колегите си. Посочва, че това изолирано състояние при ищеца продължава и по настояще.

Свидетеля Чеков посочва, че познава ищеца от 2003г.Посочва, че допреди образуване на наказателното производство ищеца е бил весел човек, отворена личност, отделящ време за своето семейство, забавляващ се. Посочва, че ищеца е имал хоби да се занимава с музика, като след наказателното производство е преустановил тази си дейност.

Посочва, че Б. се е изолирал, изпаднал е в тъжно състояние, не е проявявал желание да споделя по темата досежно повдигнатото му обвинение.

Представени по делото за разписка за сумата от 400 лева за заплащане на сумата от 400 лева по осъществено процесуално представителство по ДП № 49/2012г., разписка за сумата от 400 лева за осъществяване на защита по процесуално представителство по АНД № 3250/2015г. на ВРС, разписка за сумата от 600 лева за осъществяване на защита и процесуално представителство по НОХД№1387/2014г. на ВРС и разписка за сумата от 600 лева, заплатени с оглед процесуално представителство по ВНОХД № 975/2014г. на ВОС.

Представени са по делото печатни материали досежно отразяване на факти във връзка с повдигнатото на ищеца обвинение.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.

С ТР № 7/2014г. на

ВКС, ГО се прие разбраното, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане.