Определение № 1074 от 08.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. Перник, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500812 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 407 от същия кодекс.

Частното гражданско дело № 812 по опис на Окръжен съд гр. Перник за календарната 2026г. е образувано по частна жалба на длъжника Г. А. М. от ***, ЕГН **********, съдебен адрес: *** , депозирана против определение per. № 2993/ 26.08.2026 г. по ч.гр. д. № 20261720106734/2026 г. по описа на Районен съд-Перник, XV гр. състав, в частта, в което е определено да се издаде изпълнителен лист за присъдените в полза на заявителя разноски, а именно държавна такса в размер на 10.86 евро и 40.90 евро - юрисконсулско възнаграждение.

Поддържа се в жалбата , че обжалваното определение е неправилно , тъй като със своето поведение длъжникът не бил дал повод за образуване на делото; поддържа се, че още на 30.01.2024 г., в качеството й на потребител тя надлежно заявила прекратяване на договорните си отношения с ищеца и след прекратяването заплатила в срок всички издадени и изпратени фактури, независимо от тяхната стойност, като погасила изцяло задълженията си към заявителя. През февруари 2024 г. получила уведомление, което удостоверявало, че задълженията й към заявителя са изцяло погасени, и не била канена да заплати претендираната неустойка доброволно. Затова иска да се отмени определението на РС рег. № 2993 от 26.08.2026 г. по ч.гр. д. № 20261720106734/2026 г. по описа на Районен съд-Перник, XV гр. състав, в частта, в което е определено да се издаде изпълнителен лист за присъдените в 1 полза на заявителя разноски.

Жалбата е допустима, тя е подадена в срок, от страна по делото и при внесена такса, като е извършена процедурата по размяна на книжата. Тя подлежи на разглеждане по същество.

Обжалваното определение на районния съд е валидно и допустимо. По същество, установено е следното:

Частното гражданско дело № 6734 по описа за 2026 г. на Районен съд – Перник е било образувано по заявление на „А1“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Кукуш“ № 1, депозирано против Г. А. М. от ***, ЕГН **********, и искане да се издаде заповед за плащане на сума, представляваща неустойка за невърнато оборудване. Заповедта била издадена и връчена на М., която възразила против нея в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, без да мотивира възражението си.

Затова и съдът указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си. Тъй като обаче на 14.06.2026г, оборудването било върнато, заявителят депозирал молба, в която заявил, че няма да предяви иск, тъй като интереса му от това действия е отпаднал с връщенто на оборудването, и поискал издаване на изпълнителен лист за разноските. С обжалваното определение съдът обезсилил заповедта за плащане и разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските, заповядани за плащане със заповедта.

При тези факти , обжалваното разпореждане е неправилно.

На първо място, при подадено срещу издадената заповед за плащане възражение в срока по чл. 414 от ГПК, заповедта не влиза в сила, включително в частта за разноските. При такова възражение , съдът не може да присъди разноски в полза на заявителя, ако искът не бъде предявен в срока по чл. 422 от ГПК, тъй като съществуването на вземането на кредитора не е установено и той няма право на разноски. Възражението против заповедта е подадено по общия ред на чл. 414 от ГПК, без да бъде мотивирано, при което не може да се направи извод за това , че вземането е платено в хода на производството; такова твърдение длъжникът не е направил , като продължава да оспорва същестуването на неустоечното вземане.

На следващо място , вземането на заявителя е парично и произтича от договорена, според него, неустойка, дължима поради това, че след прекратяването на договора длъжника не е върнал в срок предоставено му за ползване оборудване. Ще рече, то не може да бъде погасено чрез връщане на същото оборудване, при което изявлението на кредитора, че е отпаднал интереса му от иска по чл. 422 от ГПК не може да бъде кредитирано, след като парично плащане липсва. Затова и иска на „А1“ за установяване на вземането 2 му за неустойка продължава да е допустим след връщането на оборудването , и след като не е предявен, основание за присъждане на разноски в тежест на длъжника изцяло липсва.

Или като краен резултат обжалваното определение подлежи на отмяна като неправилно в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист, а издадения възоснова същото изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на РС рег. № 2993 от 26.08.2026 г. по ч.гр. д. № 20261720106734/2026 г. по описа на Районен съд-Перник, в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за присъдените в полза на заявителя разноски.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист рег. № 5778/27.08.2026г. по електронната партида на изпълнителните листове , издаден по частното гражданско дело № 20261720106734/2026 г. по описа на Районен съд-Перник.

Настоящото определение не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3