Решение № 585 от 30.05.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 471/2022
- Вид
- Решение № 585
- Подписан
- 30.05.2022
- В сила
- 16.01.2023
- Състав
- Мария Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 78, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 311, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 585 гр. П***, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220100471 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът ИВ. Д. АВР. чрез пълномощника адвокат К. твърди, че срещу него и И*** М*** Х*** е било образувано досъдебно производство № 3/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – П*** за престъпление по чл.
311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. На 10.09.2019 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем и бил разпитан в това качество. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Към същата дата и до настоящия момент ищецът бил държавен служител на РДНСК – П***, от която били изискани редица документи в хода на досъдебното производство.
На 07.02.2020 г. било издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство поради обстоятелството, че деянието не осъществява състав на престъпление – чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК.
Постановлението било отменено от Окръжна прокуратура – П*** и досъдебното производство било изпратено за разследване в ОСлО при Окръжна прокуратура – П***. На 30.09.2021 г. на ищеца били предяви материалите по разследването. На 07.10.2021 г. отново било издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК, което влязло в сила на 26.10.2021 г.
Ищецът твърди, че в резултат от незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, свързани с психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, пред роднини, приятели, познати и колеги, притеснение, срам, несигурност и страх от 1 осъждане. Доколкото незаконното обвинение не е за тежко престъпление, но същото е умишлено, за него се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и възможност на налагане на наказание без лишаване от свобода по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, както и че обвинението е за извършване на престъпление в съучастие, оценява претърпените неимуществени вреди на 20 000 лв. Формулира петитум за осъждане на Прокуратурата на Република Б*** да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република Б***, представлявана от прокурор П*** от Районна прокуратура – П***, намира иска за допустим, но оспорва същия по основание и размер.
Поддържа, че приложените към исковата молба писмени доказателства не установяват наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди при доказателствена тежест за ищеца да докаже, че е претърпял неимуществени вреди, техния размер и причинно-следствената им връзка с конкретни действия на прокуратурата. Счита, че ищецът не е посочил конкретните обективни прояви на твърдените от него вреди. Оспорва като прекалено завишен и некореспондиращ с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД претендирания размер на неимуществените вреди. Счита, че разследването е протекло в рамките на разумен срок особено с оглед големия обем на материалите по досъдебното производство. Посочва, че обвинението не е за тежко престъпление, а допълнително предвиденото в закона наказание не е кумулативно, а се налага по преценка на съда и то в много малък брой случаи.
Поради това счита, че евентуално претърпените от ищеца неимуществени вреди са с изключително нисък интензитет и не обосновават обезщетение в претендирания размер.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по делото досъдебно производство № 3/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – П***, че на 28.12.2018 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Панагюрище е било образувано досъдебно производство за това, че на 08.11.2016 г. в гр. Стрелча длъжностни лица в кръга на службата си са съставили официален документ – констативен протокол № 1481/08.11.2016 г., в който са удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства при издаване на Разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г. от Община Стрелча – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
На 10.09.2019 г. ИВ. Д. АВР. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 08.11.2016 г. в землището на гр. Стрелча, като длъжностно лице 2
– старши инспектор в РОНСК П*** в съучастие като съизвършител с И*** М*** Х*** – старши инспектор в РОНСК П***, в кръга на службата си е съставил официален документ – констативен протокол № 1481/08.11.2016 г., в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че не се извършва ново строителство в имот № 000680 в местността „Р*** дол“ в землището на гр. Стрелча, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства при издаване на Разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г. от Община Стрелча – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК – престъпление по чл.
311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
С постановлението за привличане на обвиняем спрямо ИВ. Д. АВР. е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На същата дата той е бил разпитан в качеството на обвиняем и му е било предявено разследването.
С постановление от 07.02.2020 г. наказателното производство против ИВ. Д. АВР. и И*** М*** Х*** е било прекратено на основание чл. 199, чл.
243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и субективна страна престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
По жалба на управителя на „Сайлест“ ЕООД постановлението за прекратяване на наказателното производство е било отменено от Окръжна прокуратура – П*** и разследването по досъдебното производство е било възобновено.
На 30.09.2021 г. на ИВ. Д. АВР. отново е било предявено разследването.
С постановление от 07.10.2021 г. досъдебното производство, водено срещу И.Д.а А. и И*** М*** Х*** за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК е било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и субективна страна престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Със Заповед № РД-15-0187/07.09.2011 г. ИВ. Д. АВР. е бил назначен на длъжност „младши инспектор“ в Сектор П*** на РДНСК Южен централен район, считано от 08.09.2011 г.
Към момента същият продължава да работи като държавен служител в ДНСК като заема длъжността „главен инспектор“ в РДНСК П*** съгласно представената по делото служебна бележка с изх. № ЧР-14-00-433/25.01.2022 г.
Приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза установява, че след привличането на ищеца като обвиняем на 10.09.2019 г. същият е изпаднал в състояние на стрес с изразена тревожност и богата невротична симптоматика – подтиснат, с депресивни мисли, не можел да спи, събуждал се посред нощ, сънувал сънища с агресивно съдържание.
3
Многократното преработване на събитието засилва цялата симптоматика. У ищеца се наблюдават симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в преживяване на несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение, склонност към изолация и дистанциране. Всичко това на фона на повишена възбудимост на вегетативната нервна система, изразена в безсъние и повишено кръвно налягане. По данни от амбулаторен лист № 437 от 02.03.2021 г., издаден от д-р Чилингирова, на ищеца е поставена диагноза по МКБ10: G47.8 – други нарушения на съня. Анамнезата, снета от пациента, е за инсомния със ставане, говорене, извършване на различни движения – стряскане…Болки в краката. Назначена терапия – Цитибак – 1, деанксит 1+1.
Цитибак е хранителна добавка, която съдейства за нормална когнитивна функция, памет и концентрация. Допринася за възстановяване на когнитивните способности след съдови мозъчни инциденти. Подобряване на невротрансмисията (комуникацията между невроните). Оптимизиране на биоенергетиката (използването на енергия от мозъка). Стимулиране на оросяването на мозъка (подобрено кръвоснабдяване). Осигуряване на невропротекция (защита на невроните от увреждане и дисфункция). Деанксит принадлежи към група медикаменти, които действат като облекчават симптомите на потиснато настроение. В комбинация активните съставки представляват препарат с антидепресивни, анксиолитични и активиращи свойства. Деанксит се използва за лечение на тревожност и депресия при пациенти със или без психосоматични симптоми. Деанксит е медикамент, подходящ за лечението на лека до умерена депресия. Счита се, че помага при безпокойство, потиснатост и апатия, при страх и притеснение от неуспехи и вина. По думи на подекспертния след инцидента у него се наблюдават симптоми на повишена тревожност, изразяваща се, в преживяване на несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение, склонност към изолация и дистанциране. Психологичната му реакция вследствие стресогенното събитие се проявява с разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания, мисли за безперспективност, чувство на изолираност. Ищецът е изживял и протрахирани във времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в социалния му статус, като обвиняем. Предприетите срещу ищеца следствени действия и призоваването в прокуратурата на 30.09.2021 г. са го довели до постоянен стрес от психосоциален характер. Той е публична личност – познавали са го хора, с които общувал през времето на дейността си. Той искал да обясни на всички, че не е извършвал това, което му се приписва и за което е обвинен. Усещал безсилието си да промени ситуацията, в която се намира. Започнал да усеща как колегите го съжаляват.
С тези, с които общувал, усещал тяхната промяна в отношението. Започнал да се затваря в себе си, не искал дори да говори с близките си. Изпитвал напрежение и притеснение. Това емоционално напрежение се е изразило в 4 негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от несправедлива осъдителна присъда, промяна в начина на живот през периода на предварителното производство, водено срещу него. В ежедневните си отношения с хората от обкръжаващата го среда се притеснявал. Чувствал неудобство от воденото срещу него производство. През периода преживял емоционален стрес довел до влошаване на здравословното му състояние, сънувал сънища, вдигал кръвно. Тази фрустрираща обстановка неминуемо е породила у ищеца преживяване на отхвърляне, несправедливо дискриминиране, обида, социално унижение и т.н. От проведените тестови изследвания става ясно, че в момента подекспертният се намира все още в състояние на тревожност. При него има наличие на изразена личностова тревожност, което определя нагласата му към интерпретиране на различни въздействия от действителността със субективното чувство на безпокойство и заплаха, преживяване на несигурност, неувереност и вътрешно неспокойствие. Преживяването на тревожност включва всички степени на усещането за несигурност: нервна напрегнатост, угриженост без видими причини, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за неблагоприятен изход. Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца не се установяват депресивни реакции и нарушения в интелектуалната сфера, мислене, възприятия, представи, памет и интелект – в норма. По време на прегледа се намира в еквивалент на психично здраве, не е нарушено социалното му функциониране.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна: