Определение № 467 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. София, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20231000503258 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№106897 от 17.11.2023 година по описа на Софийски градски съд, подадена от Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, против определение № 13547 от

09.11.2023г., постановено по гр.д.№7084 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, I - 25 състав, с което е прекратено производството по гр.д.№7084/2023г. на СГС, I - 25 състав.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, като при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните норми, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба вх. № 275604 от 12.12.2022г. по описа на съда, с която Р. К. Г., ЕГН **********, е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД срещу Д. П. С., ЕГН **********, и „РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ“АД, ЕИК

205584792, с искане да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, описан в исковата молба, от 21.12.2017г., сключен между Д.

П. С. и Р. К. Г..

С разпореждане № 48680 от 19.04.2023г., по гр.д. № 67631/2022г. на СРС, 28 състав, производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на СГС.

С молба вх.№97513 от 25.10.2023г.по описа на СГС, Р. К. Г. е поискал допускане на обезпечение на предявения иск на основание чл.390, ал.1, предл. последно 1

ГПК, вр. с чл. 397, ал.1, т.1 ГПК, чрез спиране на изпълнителните действие по посочено изпълнително дело, засягащо недвижимия имот обект на процесния предварителен договор.

С разпореждане № 23541 от 31.10.2023г., по гр.д.№7084/2023г. на СГС, гражданско отделение, I - 25 състав, исковата молба е оставена без движение, а на ищеца да дадени указания за отстраняване на допуснати нередовности.

С молба от вх. № 103361 от 09.11.2023г. по описа на СГС, ищецът, в изпълнение указанията на съда от 31.10.2023г., е посочил правното основание на исканията си срещу втория ответника – обявяването за недействителна съгласно чл.135 ЗЗД спрямо него на сделката между първия и втория ответника, като е представил искова молба с уточнен петитум и срещу втория ответник.

С обжалваното определение съдът е приел, че дори и да се приеме, че би било допустимо последващо съединяване на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД в хода на развилото се производство по уточняване на исковата молба и без да е направено подобно искане със самата искова молба, в случая за ищеца липса правен интерес както от предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, така и от иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. В случая той не може да получи търсената от него защита на правата му по нито един от двата иска с оглед на изложените обстоятелства относно развитието на отношенията във връзка с процесния имот.

Процесният имот към момента не принадлежи на ответника Д. С., страна по предварителния договор. Ищецът твърди, че имотът е прехвърлен на ответника „Рекавъри инвест“ АД, който не е страна по договора. В производството по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът трябва да провери дали отчуждителят - ответника Д.

С., е собственик на имота, но при заявеното от ищеца обстоятелство, че той вече не е собственик, искът не би могъл да бъде уважен, т.е. ищецът не би могъл да получи търсената от него защита. Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД не може да бъде предявен срещу лицето, което е придобило имота - ответника „Рекавъри инвест“ АД.

Ищецът е съединил и иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, с който иска да обяви за относително недействителна спряно него продажбата на имота, за да може да бъде уважен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен спрямо първоначалния собственик на имота и страна по предварителния договор Д. С..

В молбата за обезпечение на иска ищецът твърди, че по отношение на процесния имот за предприети изпълнителни действия по изп.д.№20198440402212, като иска съда да постанови спиране на въвода по отношение на имота.

Както твърди ищецът и видно от приложена справка за вписванията по партидата на процесния имот, на 01.04.2019г. имотът е продаден от Д. С. на

„Рекавъри инвест“ АД. След това „УниКредит Булбанк“ АД е предявило иск за обявяване на относителната недействителност на тази продажба /иск по чл.135, ал.1 ЗЗД/, като исковата молба е вписана на 17.10.2019г. Наличието на такъв иск е видно не само от вписванията 2 в справката, но също и от посоченото в призовката за доброволно изпълнение, където е посочено и делото на СГС, по което е разгледан искът. Искът е уважен, като решението е влязло в сила на 30.07.2021г. /видно от служебно извършена от съда справка в деловодната система на съда/. След това на 13.09.2021г. е вписана възбрана върху имота от взискателя по изпълнителното дело „УниКредит Булбанк“ АД и видно от справката за вписванията, имотът е продаден на публична продан на 11.11.2022г., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 02.10.2023г. /според посоченото в призовката за принудително изпълнение относно въвода на купувача/ и е вписано на 17.10.2023г. /съгласно справката за вписванията/.

От тези обстоятелства става ясно, че процесният имот е продаден на публична продан на трето лице и то за задължение на ответника Д. С.. Проданта, както и предхождащата я възбрана, са вписани преди вписването на исковата молба по настоящото производство /по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и по иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, които искове са предявени след приключването на проданта/. Съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД не би могло да се противопостави на купувача на публичната продан /съгласно чл.453, т.2 ГПК и чл.114, ал. 1, б. „б“ ЗС/. Решението по иска по чл.135, ал.1 ЗЗД също не може да засегне придобитите от купувача на публичната продан права, при това не само защото исковата молба по него не е вписана /този иск е предявен с молбата от 09.11.2023г./, а съгласно правилото на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД относителната недействителност не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Купувачът на публичната продан е придобил собствеността върху имота за погасяване на задължения на отчуждителя на имота Д. С., а не на приобретателя „Рекавъри инвест“ АД, доколкото купувачът е закупил имота след уважаването на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от взискателя „УниКредит Булбанк“ АД именно по отношение на разпоредителната сделка от 01.04.2019г.

Дори и при уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на ищеца не може да се счита, че собствеността върху процесния имот принадлежи на ответника Д. С., тъй като именно за погасяване на негови задължения правото на собственост върху имота вече е прехвърлено върху купувача на публичната продан, приключила с влязло в сила на 02.10.2023г. постановление за възлагане и е извършена въз основа на възбрана, вписана на 13.09.2021г. Поради това ищецът не може да получи търсената от него защита чрез иска по чл.135, ал.1 ЗЗД и за него не съществува правен интерес от предявяването му. С оглед на това, че процесният имот не принадлежи на ответника Д. С., което положение в конкретния случай не може да бъде променено при посочените по-горе обстоятелства, за ищеца липсва правен интерес и от предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

3

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 6/2017г., задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.„ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т. е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно, и трябва да е налице не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по съществото на спора.

Според Решение № 166 от 3.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 209/2016г., I г. о., ГК, което е в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, наличието на правен интерес се обуславя от твърденията на ищеца в исковата молба, че е носител на конкретно субективно материално право, което ответникът оспорва, отрича или засяга, и формулираното в съответствие с тези твърдения искане до съда за защита на това право.

Съответствието на действителното фактическо и правно положение с твърденията на ищеца е въпрос по същество на спора, но няма отношение към редовността на исковата молба и преценката за наличие на правен интерес от търсената с иска защита

/в този смисъл са Решение № 487 от 9.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 1256/2008 г., I г. о., ГК;

Решение № 384 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 368/2012г., IV г. о., ГК, и мн.др./.

В случая твърденията на ищеца в исковата молба и уточняващата молба от 09.11.2023г. и формулираното искане за защита установяват правния интерес от предявените искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.135 ЗЗД. Изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес са основани на преценка на представени от ищеца към молбата по чл.390 ГПК писмени доказателства и отношенията между страните и трети лица във връзка с процесния недвижим имот, предвид вписванията по партидата на процесния имот в Службата по вписванията преди вписването на исковата молба по настоящото производство, което не е в съответствие с цитираната съдебна практика и обосновава извод за неправилност на обжалваното определение.

Отговорите на въпросите, кой е собственик на процесния имот към момента; какво отношение към правния спор имат вписванията по партидата на процесния имот в Службата по вписвания, съответно невписването на исковата молба; противопоставими ли са правата на ищеца на правата на трети лица по отношение на процесния имот, предвид посочените вписвания и извършените разпореждания с имота, следва да бъдат съобразени при решаването на спора по същество, а не при преценка

4 допустимостта на предявените предпоставките по чл.130 ГПК. искове, съответно не установяват наличието на

Поради несъвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и за преценка допустимостта на извършеното първоначално съединяване на предявените искове по реда на чл. 210, ал.1 ГПК.

Воден от тези мотиви и не основание чл. 271, ал.1, предл.2 ГПК, вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13547 от 09.11.2023г., постановено по гр.д.№7084 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, I - 25 състав.

ВРЪЩА

ДЕЛОТО на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и за преценка допустимостта на извършеното първоначално съединяване на предявените искове по реда на чл.210, ал.1 ГПК.