Решение № 6120 от 31.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6120 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110101252 по описа за 2025 година

Образувано е по постъпила искова молба от Е. П. В. срещу А. Е. К., М. Е. И., М.

Н. Т. и А. Н. С..

Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва:

- положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено спрямо ответниците А. Е. К. и М. Е. И., че: 1 / ищецът е собственик на 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр. София, район „, заедно с прилежащи помещения: избено помещение № с площ от 3 кв.м. и таванско помещение № с площ 3 кв.м. и 1,021% ид.ч. от общите части на сградата, придобити от ищеца на основание покупка от РНС Христо Ботев - София, като в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първия предявен иск, ищецът моли: 2 / да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, придобити въз основа на покупка от РНС „Христо Ботев“, а в условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете по т.1 и т.2, моли 3/ да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, придобити въз основа на давностно владение, както и

- 4/ съединен в условията на евентуалност - при уважаване на който и да е от установителните искове по т.1, т.2 или т.3, ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу ответниците М. Н. Т. и А. Н. С. за признаване за установено, че ищецът е собственик на 2/3 ид.ч. на процесния недвижим имот, в случай, че съдът уважи установителния иск по т.1 или на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, в случай, че съдът уважи иска по т.2 или т.3, както и да осъди ответниците да му предадат владението на съответните идеални части и

- 5/ искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № Ищецът Е. П. В. твърди, че на 23.08.1983 г. е сключил брак с А В.а, а на 1

12.07.1984 г. въз основа на Протокол печат и номер №ф94-Е-97 от 25.11.1985 г. от Главна Дирекция за изграждане на София РНС „Христо Ботев“ е закупил процесния недвижим имот - апартамент №, находящ се в гр. София, район Слатина, ж.к. „3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор , срещу заплащане на покупна цена от 11 682 лева, от която сумата от 3554 лева е заплатена с лихвоточки от родителите на ищеца, а остатъкът в размер на 8128 лева - със заем от „Банка ДСК“.

Посочва, че с Решение по гр.д. № г на СРС бракът му с А В.а е прекратен. Посочва, че със съдебно решение, постановено по гр.д. № 127/2000 г. на СГС, решението на СРС е изменено и семейното жилище е предоставено за ползване на А Г В.а поради нейното тежко здравословно състояние и въз основа на съдебното решение тя е живяла в жилището до края на живото си през 2021 година. Ищецът и двете му дъщери и ответници по настоящото дело - А. Е. К. и М. Е. И., са се изнесли от процесното жилище през 2000 година и заедно живели в друго жилище. През м. декември 2024 г. ищецът узнава, че жилището е продадено на ответника А. С.. След справка в Агенция по вписванията - имотен регистър, ищецът установил, че М. И. и А.

К. се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост на процесният апартамент придобит въз основа на давностно владение и наследство - акт № АВ-ИР София. След това с нотариален акт № , том дело от 14.12.2023 г. на АВ-ИР София учредяват право на ползване върху процесното жилище на третият ответник М. Т.. В същия ден М. И. и А. К. продават голата собственост върху процесният апартамент на четвъртият ответник и син на третата ответница А. С. с нотариален акт № , дело № от 14.12.2023 г. на АВ София. Ищецът поддържа, че е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, като 1/3 ид. ч. е придобил чрез трансформация на лично имущество - дарени от родителите му лихвоточки, с които е заплатил част от покупната цена на процесния недвижим имот, и 1/3 ид.ч. - след прекратяване на СИО върху процесния недвижим имот след прекратяване на брака с А В.а, а ответниците А.

Е. К. и М. Е. И. са придобили общо 1/3 ид. ч. по наследство от майка си А В.а. В условията на евентуалност навежда, че е придобил 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, като в периода от 1985 г. до 2000 г. е упражнявал владението лично, а след това в периода 2000 г. до 2021 г. - чрез покойната си бивша съпруга по силата на съдебното решение, с което й е било предоставено ползването на недвижимия имот и която е упражнявала фактическа власт върху 1/2 ид. ч. от имота за ищеца. Оспорва, че за периода от 02.06.1996 г. до 02.09.2022 г. ответниците А. Е. К. и М. Е. И. са придобили процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, като сочи, че в процесния период първоначално съпругата му А В.а, след смъртта й, двете дъщери, които я наследяват, упражняват фактическа власт като владеят своите идеални части и държат за ищеца неговата 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Оспорва и че ответниците М. Н. Т. и А. Н. С. са придобили вещни права в сочения обем въз основа на нотариален акт № г. за учредяване на право на ползване и нотариален акт за собственост № г. за покупкопродажба на недвижим имот, доколкото техните прехвърлители не са били собственици на процесния недвижим имот към деня на продажбата. Въз основа на посоченото, моли предявените искове да бъдат уважени, като ищецът бъде признат за собственик на съответната идеална част от процесния недвижим имот и ответниците да бъдат осъдени да му възстановят владението върху съответната идеална част, както и да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК процесният нотариален акт.

Претендират и разноски.

Ответниците М. Н. Т. и А. Н. С., преди срока по чл. 131 ГПК, подават общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените исковете като неоснователни. Посочват, че на 14.12.2023 г. А. К. и М. И. са учредили възмездно право на ползване на М. Н. Т. по силата на нотариален акт № г. по описа на нотариус К 2 на НК, а с нотариален акт № , нот. дело № г. по описа на нотариус К в НК А. К. и М.

И. продават на А. С., процесния недвижим имот. Посочват, че продавачите на имота М. И. и А. К. са се легитимирали като собственици по давност и наследство въз основа на констативен нотариален акт № ., издаден от нот. Цв. Д на НК, вписан с акт № дело 19274 от 31.05.2022 г., издаден от Служба по вписванията гр. София. Сочат, че ответниците А. К. и М. И. са придобили имота въз основа на давностно владение, осъществявано от тяхната майка А В.а спрямо бившия й съпруг, като е владяла имота изцяло въз основа на влязло в сила съдебно решение на СГС, постановено по гр. д.

127/2000 г. по описа на СГС, считано от 2000 г. до смъртта си през 2021 г. През 2021 г.

А В.а получава документ, че в Столична община не се съхранява договор за покупкопродажба на процесния апартамент, тъй като такъв не бил сключван за имота. Поради това А В.а е придобила въз основа на давностно владение идеалните части на бившия си съпруг Е. В., а нейните наследници М. И. и А. К. са се позовали на изтеклата в полза на майка им давност чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост. В условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме придобиване на процесния недвижим имот по давност от посочените лица - А В.а и нейните дъщери, оспорват твърденията за трансформация на лично имущество за 1/3 ид.ч. от стойността на имота, като оспорват и твърденията, че сумата от 3554 лева е заплатена като сума от лихвоточки, дадени от родителите на ищеца. Поддържат, че имотът е станал СИО между Е. В. и А В.а при покупката на жилище въз основа на Протокол за избор на жилище от 12.07.1984 г., като след развода имотът е придобит в обикновена съсобственост. Оспорват твърденията на ищеца, че е придобил 1/2 ид. ч. чрез давностно владение, като посочват, че в периода от 1985 до 1990 г. ищецът е бил в брак и давността е била спряна по силата на закона, а след прекратяване на брака поддържат, че А В.а, която е ползвала процесния недвижим имот, не е допускала ищеца до имота, заплащала е всички данъци и сметки за него, поради което е владяла 1/2 ид. ч. от имота на ищеца за себе си. Въз основа на посоченото, молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. В условията на евентуалност, молят съда да установи, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, а не на 2/3 ид. ч. Претендират разноски.

Ответниците А. Е. К. и М. Е. И. подават отговор на исковата молба в срок по чл.131 ГПК, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че процесният недвижим имот не е придобит в условията на СИО, тъй като започналата с Протокол от 12.07.1984 г. процедура за закупуване на процесния недвижим имот от държавата не е завършена и не е сключен договор за продажба, тъй като е било необходимо да се заплати такса в размер на 20% ДДС върху определената продажна цена по реда на ЗДДС в размер на 2 300 лева, която сума обаче не е заплатена от ищеца до 2004 г., а след 2004 г. ищецът трайно се е дезинтересирал от процесния недвижим имот. Предвид посоченото оспорват твърденията на ищеца, че процесният имот е бил СИО, която е прекратена с развод, както и че след развода за процесния имот е имало съвладение между ищеца Е. В. и бившата му съпруга А В.а, която е живяла в процесния недвижим имот. Оспорват през периода 1985 - 1990 г. за ищеца да е текла придобивна давност, а ако е текла, поддържат, че е за периода от 01.06.1996 г. до м.

12.1998 г., на която дата ищецът е напуснал семейното жилище, след което А В.а е владяла сама процесния недвижим имот. Оспорват, че след прекратяване на брака ищецът е владял процесния недвижим имот чрез бившата си съпруга, тъй като отношенията между тях са били влошени, не са поддържали връзка, като единствено А В.а е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот само за себе си, заплащала е всички сметки, прехвърлила е на свое име партидите за комунални услуги; многократно е била осъждана от „Топлофикация София“ ЕАД да заплаща сметки за процесния недвижим имот, но се е легитимирала като единствен собственик 3 на имота и не е сочила, че имотът е съсобствен, предвид което се установявало намерението й за своене на процесния недвижим имот. Предвид посоченото молят съда да отхвърли като неоснователни предявени от ищеца искове. Предвид неоснователността на предявените искове, молят съдът да остави без уважение и искането за отмяна на констативен нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно молят съдът да отмени посочения акт само за частите, в които признае ищеца за собственик при евентуално уважаване на някой от предявените от него искове.

Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото като доказателства за собствеността на ищеца върху процесния недвижим имот са представени Протокол за избор на жилище от 12.07.1984 г., издаден от Главна дирекция за изграждане на София (л. 17 и л. 199), видно от който комисия към ГДИС, назначена със заповед № РД-09-290/10.06.1983 г. на Председателя на ИК на СНС е определила Е. П. Начев за купувач на избрания от него апартамент № 11, находящ се в жилищен блок № 30, построена върху държавна земя в жилищен комплекс „Христо Смирненски“ с площ 48,34 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 12 и 1,021 ид. ч. от общите части на сградата общо за цена от 11 082 лв., от които 3554 лв. – платими със собствени средства и 8128 лв. – заем от „ДСК“, като видно от положения подпис Е. В. е изразил съгласието си със съдържанието на протокола. Писмени доказателства за собствеността на ищеца са приложени и по нот. дело № г. за съставяне на нотариален по описа на нот. Ц на НК, приложени към настоящото дело с придружително писмо изх.№ 38/01.09.2025 г. на нот. Ц на НК. Представено е писмо от ДСК – Софийски окръжен клон пор. № 308/500000/1972 (л. 200) с партиден номер на сметката на длъжника 1685284 и с посочен длъжник Е. П. В., видно от което на посоченото лице е отпуснат заем по чл.