Определение № 232 от 21.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600215 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

С протестираното определение състав на Окръжен съд Пазарджик е отменил постановлението от 22.03.2022г. на ОП-Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ***г. по описа на ОД на МВР П. и върнал делото на ОП Пазарджик за изпълнение на указанията, дадени в определението.

Срещу определението е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик. В протеста са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност, като с петитума се предлага определението да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство потвърдено. Прокурорът е оспорил и изразил несъгласие с изводите на Окръжния съд, като е посочил, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и обективната истина е разкрита по несъмнен и безспорен начин. Така прокурорът е намерил, че изпълнението на дадените от Окръжния съд указания с нищо не биха променили фактическата обстановка, а от там и правните изводи.

1

Пловдивския апелативен съд, като прецени допустимостта на протеста и провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на протестираното определение, намира протеста на прокурора за основателен.

Това е така защото прокурорът е изградил вътрешното си убеждение, като е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Това е сторено по реда и със средствата предвидени в НПК. Всички въпроси, обхванати от разпоредбата на чл.102 НПК са изследвани обективно, всестранно и пълно.

Детайлно са обсъдени показанията на всички свидетели, в частност на Т.Г.., М.В., Х.Д., П.В., А.К. и Х.К.. Анализирани са детайлно заключенията по назначените експертизи и писмените доказателства по делото.

Доказателствено обоснована и професионално поднесена от прокурора е и аргументацията, довела до крайния правен извод, че липсват доказателства за извършени престъпления от общ характер от длъжностни лица в ДГС „ Ш.“ във връзка с реализацията на придобития дървен материал, който впоследствие не бил заплатен от контрагентите на дружеството.

Установено по делото е, че тогавашния директор на ДГС „ Ш.“ свидетелят Т.Г.. е предал на фирмите „ М.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Х.“ ЕООД и „ А.“ ЕООД дървесина в нарушение на чл.87р, ал.12 от ППЗГ с т.н. отсрочено плащане.

Само това формално нарушение обаче не може да доведе до търсене на наказателна отговорност от съответното длъжностно лице по чл.282 НК.

Необходими са безспорни и категорични доказателства за субективната страна на деянието, изискваща наличието на пряк умисъл и специална цел на дееца да набави за себе си облага или да причини немаловажни вреди на дружеството. Съвкупната доказателствена база не позволява да се приеме, че директорът Т.Г.. е разрешил предаването на дървесината без предварително заплащане на цената, за да може по този начин да облагодетелства себе си или едноличните собственици на капитала на горепосочените дружества или пък да е искал по този начин да причини имотна вреда на горското стопанство.

Това е така, защото по делото е установено, а и не се спори от страните, че в случая става въпрос за т.нар.“обли занаятчийски материали“, т.е. за дървесина, която е извън първи и втори клас и затова е неатрактивна за търговците, която е била добита и се е съхранявала на временни складове в 2 гората. Именно за да не погине този вид дървен материал, в случай че остане нереализиран, св. Г. в качеството му на директор на стопанството, оправдано е предприел продажбата на дървесината, макар и в нарушение на чл.87р, ал.12 от ППЗГ.

Установено е, че продаване на дървесината в противоречие с разпоредбата на чл.87р, ал.12 от ППЗГ е било наложена практика в горските стопанства от региона, като единствената цел е била да дървесината да спаси от похабяване и влошаване й на качеството до степен да не бъде годна за реализация. И четирите фирми са били редовни и изрядни клиенти на ДГС „ Ш.“, като първоначално са заплащали закупената дървесина, но в последствие са спрели плащанията, което пък от своя страна води до извод, че св. Г. изначално не е знаел и не е можел да предполага, че в един последващ момент купувачите ще спрат да плащат цената на получената предварително дървесина. Именно спирането на плащанията са дали основания на ръководството на ДГС „ Ш.“ да предприеме законови действия за събиране на задълженията, като са били образувани изпълнителни дела срещу нередовните дружества купувачи и част от задълженията им са били събрани по съдебен ред.

Всичко това сочи, че директора на ДГС „Ш.“ не е действал с престъпния умисъл и специалната цел да набави за себе си или за дружествата купувачи облага или пък да причини вреда да управляваното от него дружество. Сложилата се в този момент неблагоприятна икономическа обстановка и опасността от похабяване и унищожаване на добития дървен материал са принудили св. Г. да поеме риска, като го продаде, макар и в нарушение на чл.87р, ал.12 от ППЗГ и по този начин от една страна да избегне настъпващата вреда за дружеството, а от друга страна да се опита да му осигури приход от реализацията на застоялия дървен материал.

Именно липсата на умисъл в действията на св. Г. не позволяват търсене на наказателна отговорност за престъпления по чл.282 НК или чл. 220 НК, при които прекият умисъл е основен елемент от субективната страна и липсата на доказателства за него води до несъставомерност на действията на дееца.

Настоящият състав не намира за необходимо да коментира дали и доколко има данни за престъпление по чл.219, ал.1 НК поради очевидно 3 настъпилата абсолютна давност за реализиране на наказателна отговорност по този законов текст.

Обобщено, при решаване на делото по същество, настоящата инстанция намира, че прокурорът е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения и след като разследването по делото е проведено задълбочено и съобразно процесуалните изисквания, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и крайния правен извод е основан на установената доказателствена съвкупност и съобразен със закона, то постановлението за прекратяване на досъдебното производство се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така изводът на Окръжния съд, че постановлението следва да бъде отменено и делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания се явява необоснован.

Всичко посочено по-горе прави определението на първоинстанционния съд, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство незаконосъобразно и налага отмяната му.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6, т.2 НПК Апелативния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 139/04.05.2022г. по чнд № 166/22г. на Окръжен съд Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 22.03.2022г. на ОП-Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ***г. по описа на ОД на МВР П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5