Решение № 4 от 04.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№4 гр. П., 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500606 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С

Решение

№820/20.07.2022г., постановено по гр.д.

№20215210103489/2021г. по описа на РС- П., по иска на М. Г. К., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“1-ва“ №28, чрез пълномощника д-р Р. П.- адвокат от АК- П., със съдебен адрес: гр.П., ул.“П.М.“ №9, Офис център 1, ет.2, офис №11, против Л. С. К., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“32-ра“ №26, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на Л. С.

К., с ЕГН **********, че М. Г. К., с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-1677 в кв.39, целия от 750кв.м. по плана на гр.В., общ.С., с административен адрес: улица „1-ва“ №30, при съседи на имота: улица; УПИ ХІV-1676; УПИ ХІV-1676; УПИ ХV-1677 и УПИ ІІ- за училище, ведно с построената в източната част полумасивна едноетажна сграда от 52кв.м.

Отменен е по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт №109, т.3, рег.№5933, н.д.№476/26.04.2021г. на Нотариус №423- А.И., вписан с вх.рег.

№3177, дв.вх.рег.№3165, Акт №125, т.11, н.д.№1698/26.04.2021г. на СВп- П..

Осъден е Л. С. К., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“32-ра“ №26, да 1 заплати на М. Г. К., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“1-ва“ №28, с пълномощник д-р Р. П.- адвокат от АК- П., съдебен адрес: гр.П., ул.“П.М.“ №9, Офис център 1, ет.2, офис №11, разноски по делото, в общ размер на 701,87лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Л. С. К., чрез процесуалния му представител адв.В. П..

Твърди се в него, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с целия доказателствен материал, както и да обсъди всички наведени от страните възражения.

В тази насока се визира, че в процесното решение, едностранно и в пълно противоречие с останалия доказателствен материал се ценят само показанията на свидетелите на ищцовата страна и няма и ред, че има дадени показания и от свидетели на ответната страна.

Въпреки надлежно обозначените възражения под формата на оспорване в писмения отговор на ответника и доразвити в писмената защита, произнасяне на съда по тях няма.

Визира се, че в решението няма произнасяне по съществен за правото въпрос - в какво качество ищецът е подал тези искове, като това е мотивирано като възражение в точка едно римско още в самото начало на писмения отговор, подаден от ответника. Респективно, направено е и съответното искане за връщане на ИМ и нейното поправяне, включително и в писмената защита в точка две римско на лист 8 от нея.

Сочи се, че при постановяването на първоинстанционно решение, при ненадлежно упражнено право на иск води до недопустимост на съдебния акт и поставя въпроса за правомощията на въззивния съд, когато се констатира, че пьрвоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. В такава хипотеза, въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, като приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт и при направено уточнение се произнася по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

2

Относно необосноваността на решението се твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е взел предвид, всички събрани по делото доказателства. В тази насока се цитират такива, които не са обсъждани.

Сочи се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. В тази насока се визира че в писмения отговор и в писмената защита са изложени от страна на ответника правни аргументи, с които се обоснова юридически защо двата иска следва да бъдат отхвърлени. Посочена е относимата и задължителна съдебна практика.

Твърди се, че съдът се е позовал също на тази практика, като е цитирал TP №1 от 06.08.2012г. на ВКС, постановено по ТД №1/2012г. на ОСГК на ВКС, като обаче не я е приложил правилно.

В конкретния случай се сочи, че макар ищецът М. К. да твърди в ИМ, че е осъществявал фактическа власт върху процесната източна част от имота, като я е обработвал лично, то това на първо място не е доказано в хода на делото. Приема се, че не е доказано, че ищецът е отнел владението от останалите наследници конкретно за тази източна 1/2ид.част от имот III-1677 в кв.39 по плана на гр.В. и това е доведено до тяхното съзнание. По-важното е, че тези дейности- саденето на дървета, поставяне на кошери, дори да е станало, а то не се доказа да е станало, не могат да бъдат възприети като демонстрация на намерението да свои имота. Още по- малко пък може да се говори за такива действия като характер, чрез които да е отблъснато владението на останалите наследници, било от бащата на ищеца или пък от него лично.

В тази насока се излагат подробни съображения.

С оглед приемане на становището за отхвърлянето на първия иск по чл.124 от ГПК, то се моли да се отхвърли и акцесорния иск по чл.537, ал.2 от ГПК.

Твърди се, че този иск няма самостоятелен характер, а може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост.

Касае се до акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне е изцяло обусловено от изхода на спора по вещния иск.

Искането е да бъде уважено направеното възражение за недостатъци на исковата молба, посочено в параграф I на писмения отговор и доразвито в 3 параграф II на писмената защита на ответника, като се моли да се дадат указания за поправяне на нередовностите на исковата молба. Да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, за да се обезпечи постановяване на допустим съдебен акт и при направено уточнение се произнася по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

Ако не бъде уважено това възражение, то се моли да се постанови решение, с което се отмени изцяло обжалваното Решение №820 от 20.07.2022г., постановено по гр.д.№20215220103489 по описа на РС-П., с което по нека на М. Г. К., против Л. С. К., с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК с което е прието за установено по отношение на Л. С. К., с ЕГН **********, че М. Г. К., с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-1677 в кв.39, целия от 750м2 по плана на гр.В., общ.С., с административен адрес: улица „1-ва“ №30, при съседи на имота: улица; УПИ XIV-1676; УПИ XIV-1676; УПИ XV- 1677 и УПИ ІІ-за училище, ведно с построената в източната част полумасивна едноетажна сграда от 52м2 и се отмени по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт №109, т.3, peг.

№5933, н.д.№476/26.04.2021г. на Нотариус №423 А.И., вписан с вх.рег.

№3177, дв.вх.peг.№3165, Акт №125, т.11, н.д.№1698/26.04.2021г. на СВп- П., както и Л. С. К. е осъден, да заплати на М. Г. К. разноски по делото в общ размер на 701,87лв., като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като освен това е необосновано, вместо което се постанови ново решение, с което се отхвърли предявения от М. Г. К., против Л. С. К., с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: Да се признае за установено по отношение на Л. С. К., че М. Г. К., с ЕГН ********** е собственик на 1/2ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-1677 в кв.39, целия от 750м2, по плана на гр.В., общ.С., с административен адрес: улица „1-ва“ №30, при съседи на имота: улица; УПИ XIV-1676; УПИ XIV-1676; УПИ XV- 1677 и УПИ ІІ-за училище, ведно с построената в източната част полумасивна едноетажна сграда от 52м2 и на основание чл.537, ал.2 от ГПК бъде отменен Нотариален акт №109, т.3, peг.

№5933, н.д.№476/26.04.2021г. на Нотариус №423 А.И., вписан с вх.рег.

№3177, дв.вх.peг. №3165, Акт №125, т.11, н.д. №1698/26.04.2021г. на СВп П..

Моли се за присъждане на направените разноски от страна на Л. С. К. за 4 двете инстанции- заплатени адвокатски хонорари- 615лв. за пред първата инстанция и 500лв. за пред въззивната, както и заплатена ДТ от 25лв. за пред въззивната инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- М. Г. К., чрез пълномощника му адв.Р. П. е постъпил писмен отговор.

Твърди се в същия, че въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу валиден съдебен акт, от лице с правен интерес и в срок.

Приема се, че същата е неоснователна, като решението е правилно, обосновано и не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че във въззивната жалба на практика се повтаря писмената защита на ответника и възраженията в отговора, поради което следва да се приеме, че пред въззивния съд, обжалването следва да се разгледа в хипотезата на чл.269, изр.2 от ГПК.

Сочи се, че районният съд се е съобразил с писмените защити на страните, направените доказателствени искания и възражения, събраните доказателства и е направил своите обосновани и правилни изводи за допустимостта и основателността на исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.527, ал.2 от ГПК.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение.

Моли се за присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция, съгласно списък по чл.80, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят Л. С. К., редовно призован не се явява. За същият се явява адв.П., редовно упълномощен от първата инстанция. От страна на последният се поддържа подадената въззивна жалба.

Искането е да се отмени решението на РС- П.. Моли се за присъждане на сторените пред първата и втора инстанция разноски.

Ответникът по жалбата- М. Г. К., редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.П.. Последният застъпва становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Счита се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като не са допуснати процесуални нарушения при постановяването му.

5

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод на подадена искова молба от страна на М. Г. К., чрез пълномощника д-р Р. П.адвокат от ПзАК, против Л. С. К., с която е предявен установителен иск за собственост, с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и иск по чл.537, ал.2 от ГПК.

Твърди се от страна на ищецът, че той и ответникът са първи братовчеди, като бащите им Г. и С. К.и са братя и имат общ наследодател Л.Й. К., бивш жител на гр.В., починал на 14.06.1983г.

Твърди се, че общият наследодател притежавал следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в гр.В., цялото от 750м2, съставляващо УПИ III-1677 в кв.39 по плана на гр.В., общ.С., с административен адрес: улица „1-ва“ №28-30, при съседи на имота: улица; УПИ XIV-1676; УПИ XIV1676; УПИ XV-1677 и УПИ II - за училище, ведно с построените в източната част от имота полумасивна едноетажна сграда от 52м2 и в западната част от имота масивна жилищна сграда от 72м2 и стопанска постройка от 132м3.

Твърди се, че общият наследодател живеел и ползвал само полумасивната едноетажна къща от 52м2, построена на източната част на имота, а в западната част и в масивната сграда от 72м2 живеел бащата на ищеца със семейството си, като ползвал и стопанската постройка от 132м3.

Твърди, че след смъртта на Л.К.Н. от наследниците не ползвал източната част на имота с полумасивната едноетажна къща от 52м2.