Акт от 10.09.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 10.09.2020 г.

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.а М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 830 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.., на стойност 721,92 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на

Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответникът не изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.

Посочва, че на 17.04.2019 г. било подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2674/2019 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 394/17.05.2019 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 721,92 лева за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 104,24 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2019 г. до окончателното ù изплащане. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 721,92 лева - главница за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр.

П., кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на

104,24 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2019 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, излагайки твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия, както и относно дължимостта на процесните суми и техния размер.

Твърди и че по делото липсвали доказателства за разгласяване по нормативно установения ред на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация – П.“ ЕАД на потребители в гр. П..

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 17.04.2019 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Б.Л.Д. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 394/2019 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 394/17.05.2019 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., кв. „Х.д.”, бл.., вх.

„Ж“, ап.. е открита партида на името на Б.Л.Д., с абонатен номер ..

По делото е представен и приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.08.1989 г., от който се установява, че Б.Л.Д. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се на пети етаж в жилищна сграда – бл.., вх. „Ж“, с административен адрес: гр. П., кв. „И.П.“, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 65,21 кв. м.

Видно от издаденото от община П. удостоверение от 06.06.2018 г., недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „И.П.“, бл.., вх. „Ж“, ет. 5, ап.

15, описан в договор за продажба на държавен недвижим имот от 04.08.1989 г., е идентичен по сега действащия административен адрес: гр. П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „Ж“, ет. 5, ап...

От приложеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № .г., издадено от община П., се установява, че ответникът Б.Д. е със семейно положение „разведен“, като гражданският брак, сключен на 27.02.1983 г. с Р.И.Д., е бил прекратен на 19.10.2006 г.

Видно от приложената по делото справка, издадена от община П. на 05.07.2020 г. е, че Р.И.Д.е с постоянен адрес ***15 и за същата няма данни за съставен акт за смърт.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за абонат № ., с титуляр Б.Л.Д., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден обект е 721,92 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г. е в размер на 104,24 лева.

Според вещото лице, в счетоводството на ищеца сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 721,92 лева. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2016 г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите се е извършвало от „Топлофикация – П.“ АД. Посочено е, че за процесния период „Т.П.“ АД е разпределяла нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от „Топлофикация – П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период вещото лице не разполага с данни за подадени от ответника възражения срещу изравнителните сметки.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Б.Д. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Съдът намира за безспорен факта, че ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот, което се установява от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.08.1989 г. Ответникът е придобил имота в съсобственост с бившата си съпруга Р.И.Д., тъй като имотът е закупен по време на сключения между тях граждански брак и на основание чл. 19 СК (отм.) жилището е станало съсобствено между съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяване на сключения граждански брак през 2006 г., всеки от бившите съпрузи е придобил собствеността върху ½ ид. ч. от процесния имот.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;

2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.