Решение № 261460 от 03.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.11.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1083 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 398 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален регресен иск с правно основание чл. 48 от Общите условия на застраховката.

Ищецът твърди, че Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерство на Т.И.С.П. /МТСП/ има качеството на Управляващ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 /ОП РЧР/. На 13.06.2018 г. МТСП, чрез Ръководителя на управляващ орган на ОП РЧР, сключило договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициент „С.“ ЕООД за изпълнение на проект № ******„Създаване и развитие на социално предприятие към „С.“ ЕООД“. С него била уговорено финансова подкрепа за търговското дружество-бенефициент в размер на не повече от 199 957,52 лева. В изпълнение на този договор, на 05.11.2018 г. било подадено от бенефициента искане за авансово плащане, като МТСП му превело аванс в размер на 39 991,50 лева, както е уговорено в чл. 3.8.1 от договора – след представяне от „С.“ ЕООД на уговорено обезпечение за аванса под формата на издадена от ответника застрахователна полица. Твърди, че по полицата МТСП е „бенефициент“, а застраховано лице и застраховащ е „С.“ ЕООД. Обект на застраховане по полицата за застраховката по Клауза 02 „Гаранция за авансово плащане“ е вземането му за дадения на дружеството аванс от 39 991,50 лева.

Посочва, че във връзка със сключения договор на 30.07.2019 г. служители на МТСП от Управляващия орган на ОП РЧР извършили планирана проверка на място при бенефициента, за резултатите от която бил съставен „Лист за извършване на проверка на място то УО – Приложение № 7.6“, като при проверката било констатирано, че има неизпълнение на договора и били отправени препоръки. На 11.10.2019 г. през системата ИСУН2020 чрез модул „Комуникация“ било изпратено съобщение на бенефициента, в което повторно са описани отправените препоръки в резултат на проверката от 30.07.2019 г., в което се посочва, че от „С.“ ЕООД само частично са предприети необходимите действия, включително към момента все още не са предоставили информация за новото местонахождение на социалното предприятие, съответно изпълнение на проекта. Посочва, че кореспонденцията е била отворена от бенефициента на 15.10.2019 г., но нямало отговор. На 16.10.2019 г. предприели нова внезапна /непланирана/ проверка на място при „С.“ ЕООД, като за резултатите от нея бил съставен съответен акт, който е качен в системата и съответно отворен от дружеството на 25.10.2019 г. В резултат на съвкупния анализ на установените факти, със свое решение от 25.10.2019 г. ищецът прекратил договора, като решението било изпратено на същата дата в системата ИСУН2020 и не е обжалвано от „С.“ ЕООД. С това решение бенефициентът бил поканен да възстанови на ищеца по посочена банкова сметка ***,50 лева. Твърди, че на 01.11.2019 г. поканил застрахователното дружество-ответник да му плати застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица, като представил т. нар. „Уведомление по щета по застраховка „Гаранции“, съгласно клауза Х.41 от приложимите Общи условия. С писмо от 08.11.2019 г. ответникът го уведомил, че е завел преписа по щета и изискал определени документи. На 14.11.2019 г. предоставил на ответника изисканата информация. Отново с писмо от 27.11.2019 г. ответникът изискал от ищеца документи, като с писмо от 28.11.2019 г. МТСП предоставило подробна и разбираема информация, касаеща застрахователната сума по процесната полица, основателността на претенцията към застрахователя, както и приложило документи. Посочва, че с писмо от 19.12.2019 г. ответникът отказал, без всякаква връзка с горепосочените писма, да уважи претенцията по процесната полица. Счита, че в отказа на застрахователя се съдържат напълно неверни съждения. Твърди, че единствените предпоставки за извършване на авансово плащане, е да се сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и да е учредено обезпечение за аванса „в пълен размер“. Счита за неправилен извода на застрахователя, че за изплащане на обезщетение е следвало сключената застраховка да е била по клауза 03 „Гаранция за изпълнение“. Поддържа, че е налице валиден застрахователен договор, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. В отказа от 19.12.2019 г. ответникът твърди, че отказът е по причина, че извършените разходи от бенефициента към първата проверка надвишават значително изплатената авансова сума. Като мотив се излага и обстоятелството, че има частично изпълнение на дейностите по сключения договор.

Посочва, че е неоснователно за процесната застрахователна полица да се изискват доказателства и информация да това какви дейности, в какъв обем и на каква стойност са извършени, нито колко са до заявяване на претенцията верифицираните и неверифицираните средства по проекта на „С.“ ЕООД. Отделно от това, ищецът е предоставил на застрахователя цялата поискана информация и документи. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД да заплати на МТСП като бенефициент по застрахователна полица сума в размер на 39 991,50 лева, явяваща се уговорена в полза на ищеца застрахователна сума, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 2 255,27 лева обезщетение за забава за периода от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. В случай, че се приеме иска за основателен, моли да не се присъжда пълния размер на обезщетението, тъй като претендираният с исковата молба размер е прекомерно завишен и не съответства на реално претърпените от ищеца вреди. Твърди, че срещу предоставения на изпълнителя – бенефициент на безвъзмездната финансова помощ по договора „С.“ ЕООД аванс са извършени редица дейности в изпълнение на сключения с ищеца договор, чиято стойност следва да бъде приспадната от аванса. Оспорва да е налице правно валидно прекратяване на сключения административен договор, което от своя страна е предпоставка за основателността на искането за връщане на преведения на бенефициента аванс, респективно за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции“, Клауза 02 – Гаранция за авансово плащане. Твърди, че „С.“ ЕООД не носи отговорност за настъпване на вреди по отношение на МТСП – невъзстановяване на платения аванс. Счита, че съгласно разпоредбата на т. 40.1 от приложимите общи условия не са представени безспорни писмени доказателства за настъпване на обстоятелства, при които за ответника възниква задължение за плащане. Не оспорва възникването на застрахователно правоотношение. Оспорва, че „С.“ ЕООД виновно не е изпълнило договорните си задължения с МТСП. Посочва, че ищецът към датата на проверката е констатирал, че общата стойност на направените до момента разходи по проекта възлиза на сумата от 72 81368 лева. Твърди, че МТСП е получило обезщетение за същите вреди от друг застраховател по друга аналогична застраховка, както и че се е обезпечил от друго предоставено по административния договор обезпечение, поради което не се дължи плащане. Счита, че за изплащане на обезщетение по повод неизпълнение на условията по договора е необходимо застрахованият да притежава сключена застраховка по клауза 03 – „Гаранция“ за изпълнение, каквато в случая не е налице. Прави искане за привличане като трето лице помагач застрахованото лице по полицата „С.“ ЕООД.

Предявява регресен иск. Претендира разноски.

С предявения регресен иск прави искане към съда, в случай че главният иск бъде уважен, с решението да се осъди дружеството „С.“ ЕООД да му заплати сумата 26 000 лева, частичен иск от общо заявен за сумата 42 246,77 лева, на основание приложимите към застраховката общи условия и Кодекс за застраховането.

В предоставения от съда срок, дружеството „С.“ ЕООД, уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на регресния иск.

Дружеството „С.“ ЕООД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника,уведомено е по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и не изразява становище по делото.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на 13.06.2018 г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, между Министерство на Т.И.С.П. като „Управляващ орган“ и „С.“ ЕООД, като „Бенефициент“. С чл. 2.1 е предвидено, че ръководителят на управляващия орган предоставя на Бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 199 957,52 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.010

„Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение на проект „Създаване и развитие на социално предприятие към „С.“ ЕООД“. Съгласно чл. 2.3 срокът/периодът за изпълнение на проекта е – 14 месеца, считано от датата на сключване на договора, като изпълнението на дейностите по договора започва от датата на сключването му. В чл. 3.8 е предвидено, че управляващият орган извършва авансово плащане в срока по чл. 61, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай, че авансовото плащане е обезпечено в пълен размер. /Обезпечение за авансово плащане не се изисква от бенефициенти – разпоредители с бюджет по чл. 13, ал.

1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси/ и при следните условия: 3.8.1 В размер до 20% от сумата, посочена в чл. 2.1 от договора и получаване от страна на Управляващия орган на искане за плащане генерирано в ИСУН 2020, придружено с банкова гаранция или застраховка „Разни финансови загуби“, или „Застраховка на гаранция за авансово плащане“, или Запис на заповед /приложимо за общини/райони на общини/, съгласно Ръководството за бенефициента за изпълнение на договори по процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за стойността на аванса, в полза на Управляващия орган, издадена от представляващия/ите или едно от представляващите Бенефициента лице/а, придружен с решение на колективния орган /когато е приложимо/. В случаите на обезпечение на авансово плащане с банкова гаранция, тя трябва да бъде безусловна и неотменима в полза на Управляващия орган. Същата се освобождава след извършване на финалното плащане по проекта, за което Управляващият орган уведомява банката – издател при поискване от страна на бенефициента. Съгласно чл. 3.35, ако Бенефициентът не предаде междинните и окончателния доклад на Управляващия орган по указания в чл. 3.33 от договора формат и в предвидения в чл. 3.34 срок и не изготви приемливо и изчерпателно писмено обяснение относно неизпълнението на това си задължение, Управляващият орган има право да прекрати договора по реда на чл.

3.56.1 а/ и да изиска връщане на недължимо платените суми. В чл. 3.56.1 а/ е уговорено, че освен при условията на ЗУСЕСИФ Управляващият орган има право да прекрати административния договор без предизвестие и без да плаща каквито и да било обезщетения в случай, че бенефициентът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган.

Установява се, че във връзка с гореописания договор е заявено искане от „С.“ ЕООД и на дружеството е преведена от ищеца сума в размер на 39 991,50 лева като авансово плащане с платежно нареждане от 02.11.2018 г.

Разпечатката съдържа 21 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6ab9b6b-2640-44ae-9cf0-79093e17b53b