Решение № 677 от 28.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Пазарджик, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220100098 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от Д. С. В., ЕГН- **********, с адрес- с. ****, ул. ********, общ. Септември, обл. Пазарджик и Г. И. А.,ЕГН- ********** от с. ****, ул. ******, общ.

Септември, обл. Пазарджик, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„М.а долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т.

С подадената искова молба е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и цена на иска 12 434.59 лева.

Твърди се , че съгласно Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. по ч.гр.д. № 2343/2010г.по описа на РС Пазарджик Д. С. В. с ЕГН:********** и Г. И. А. с ЕГН: ********** са осъдени солидарно да заплатят на Банка ДСК ЕАД с булстат:121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 17 сума в размер на 9 453.59 лева, лихва в размер на 2737.28 лева от 07.02.2009г. до 10.07.2010г., законна лихва от 16.06.2010 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 244 лв. държавна такса - всичко по Изпълнителния лист в размер на 12 434.59лв.

На 08.03.2011г. при ЧСИ Драгомира Митрова - Топозлийска с район на 1 действие: Окръжен съд - гр. Пловдив и peг.№ 828 е образувано изпълнително дело с № ******** срещу Д. С. В. с ЕГН:********** и Г. И. А. е ЕГН:********** в качеството им на длъжници по гореописания Изпълнителен лист с взискател: Банка ДСК ЕАД. По изпълнителното дело има извършени няколко изпълнителни действия. Сочи се, че по време на изпълнителното дело вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, които са станали взискатели в изпълнителното производство.

С Постановление от 26.02.2016г. по изпълнително дело № 211 от 2011г.

ЧСИ Драгомира Митрова като е взела предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 (две) години на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е поставила: „прекратяване изпълнителното производство по изпълнителното дело“. Сочи се, че впоследствие вземането по изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. е прехвърлено на ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК:131001375 с договор за цесия.

През 2023г., ЕОС Матрикс ЕООД е образувало изпълнително дело с № ** от 2023г. при ЧСИ Васил Бараков, с район на действие: Окръжен съд - гр.

Пазарджик и peг. № 886. На 14.09.2023г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на Д. С. В. в Обединена българска банка АД. Твърди се, че в момента изпълнителното дело е все още висящо и действащо. Сочи се, че от прекратяване на изпълнително дело № 211 от 2011г. при ЧСИ Драгомира Митрова на 26.02.2016г. до първото оттогава изпълнително действие спрямо един от длъжниците - Д. С. В., а именно наложен запор върху банковата сметка на Д. С. В. в Обединена българска банка на 14.09.202 г., са минали повече от 5 (пет) години. По този начин е изминал период повече от 5 г., през който не са предприемани никакви действия, които на основание чл.116 от ЗЗД да прекъснат започналата да тече съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС давност от 26.06.2015г., когато все още е имало висящо изпълнително производство при ЧСИ Драгомира Митрова.

От влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по изпълнително дело № 211 от 2011г. при ЧСИ Драгомира Митрова няма извършени изпълнителни действия, които на основание чл. 116 от ЗЗД да прекъснат погасителната давност. Твърди се, че в момента на налагане на 2 запора върху банковата сметка на Д. С. В. по изпълнителното дело при ЧСИ Васил Бараков петгодишния давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗД вече е бил изтекъл. Предвид това в полза на Д. С. В. и Г. И. А. е изтекла петгодишната давност и задължението им по Изпълнителен лист на Пазарджишкия районен съд от 8.06.2010г. е погасено по давност. Сочи се, че задължението на Д. С. В. и Г. И. А. по Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г., представляващи задължения в размер на 9 453.59 лева, лихва в размер на 2737.28 лева от 07.02.2009г. до 10.07.2010г., законна лихва от 16.06.2010г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 244 лв. държавна такса за погасено по давност.

Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 439 във вр. с чл. 124. ал. 1 от ГПК да признае за установено, че поради погасяването по давност на задължението на Д. С. В. и Г. И. А. по изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. по ч.гр.д.№2343/2010г. е погасено по давност и ищците не дължат съответните парични суми на ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК: 131001375.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЕОС Матрикс ЕООД с която се сочи, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. Твърди се, че липсва спор по фактическата обстановка, изложена в исковата молба и становището на ответника. Сочи се,че възражението е само досежно правните изводи, които следва да се направят въз основа на едни и същи факти. Твърди се, че не съществува право на принудително изпълнение за процесиите суми.

Вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. Сочи се, че в исковата молба ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притежателно право на принудително изпълнение. Сочи се, че въпреки това, в подкрепа на твърдението, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението.

С отговора е отправена покана до ищеца да получи от ответното 3 дружество оригиналния екземпляр на изпълнителния титул, а именно ИЛ на PC Раднево или да посочи адрес, на който да му бъде изпратено чрез куриер, в тази връзка определение по ТД 13- 2023г. на ОС Добрич. Моли се съда, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „ЕОС Матрикс” ЕООД, делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск, присъди разноски в полза на ищеца и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, правя възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.

Сочат се доказателства. Претендират се разноски.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Не се спори между страните по делото, а и от приетите по делото доказателства се установява, че „Банка ДСК”ЕАД е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ищците в настоящото производство, по което заявление е било образувано ч.гр.д.

№2343/2010 г., по описа на PC Пазарджик. По посоченото частно гражданско дело е била издадена Заповед за изпълнение №1471 от 18.06.2010г. по реда на чл.417 ГПК.

4

Въз основа издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, съдът е издал по ч.гр.дело №2343/2010г. и изпълнителен лист от 18.06.2010г в полза на „„Банка ДСК”ЕАД за следните суми: сума в размер на 9 453.59 лева, лихва в размер на 2737.28 лева от 07.02.2009г. до 10.06.2010г., законна лихва от 16.06.2010 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 244 лв. държавна такса - всичко по Изпълнителния лист в размер на 12 434.59лв.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, банката- като взискател, е образувало срещу длъжниците на 08.03.2011г. изпълнително дело с № ******** по описа на ЧСИ Драгомира Митрова - Топозлийска с район на действие: Окръжен съд - гр. Пловдив и peг.№ 828.

По посоченото изпълнително дело съдебният изпълнител е извършвал проучване за имущественото положение на длъжниците. До ищците в настоящото производство са били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени от тях на 24.03.2011г. и на 29.03.2011г.

В хода на производството по изпълнителното дело са били предприети принудителни изпълнителни действия срещу длъжника А. , като е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му "Ейвис –Иван Георгиев" –с. ****, обл. Пазарджик. С уведомително писмо дружеството- работодател е уведомило съдебният изпълнител за готовността си да удържа ежемесечно от трудовото възнаграждение на А. съответните суми за погасяване на задължението му към взискателя.

В хода на производството по изпълнителното дело , процесното вземане е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, които са конституирани като нов взискател от ЧСИ с Постановление от 12.09.2012г.

С Постановление от 26.02.2016г. по изпълнително дело № 211 от 2011г.

ЧСИ Драгомира Митрова като е взела предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 (две) години на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е поставила: „прекратяване изпълнителното производство по изпълнителното дело“.

Впоследствие вземането по изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 18.06.2010г. е прехвърлено на ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК:131001375 с договор за цесия от 30.10.2017г.

5

По молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375 от 30.08.2023г. е било образувано изпълнително дело №**/2023г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, с район на действие: Окръжен съд - гр. Пазарджик и peг. № 886. На 14.09.2023г. е било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на Д. С. В. в Обединена българска банка АД. Към момента на изготвяне на решението, изпълнителното дело все още не е приключило.

Към настоящето дело са били приложени изпълнително дело

№211/2011г. по описа на ЧСИ Топозлийска, изпълнително дело №**/2023 г. по описа на ЧСИ Бараков, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е допустим, поради следните съображения - налице е правен интерес за ищците в настоящото производство от предявяване на иска. Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.439 ал.2 ГПК/. В този смисъл е определение №233/17.04.2009г. на ВКС по ч.т.д.

№ 239/09г., II т.о.,ТК. В настоящото производство за такива факти ищцовата страна сочи погасяване на спорното вземане по давност.

По отношение основателността на предявения иск: от приетите по делото доказателсва се установява, че процесното вземане е погасено поради изтекла давност. Ищцовата страна твърди,че претендираната сума не се дължи от него поради настъпване на погасителна давност. Настоящият съдебен състав споделя този извод. Действително, Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността, като същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие.

Разпечатката съдържа 41 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6ab8d38-f72d-4a7d-a8b2-77dc10f9f182