Решение № 58 от 05.11.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велики Преслав, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200212 по описа за 2023 година Производството по ВАНД 212/2023 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от И. К. И. с ЕГН **********, с адрес в с.******, срещу Наказателно постановление №23-0323000559/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП, за което се изтъкват - липсата на уведомяване за прекратената регистрация на притежаваното от жалбоподателя МПС, респ.субективна несъставомерност на извършеното нарушение, както и наличието на предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

С влязло в сила Определение №109/10.08.2023 г. по настоящото дело, на основание чл. 63 г, във вр. с чл.79б, ал.2 от ЗАНН производството по ВАНД №212/2023г. по описа на ВПРС е прекратено в частта на наложената с НП санкция „Глоба“, тъй като на 14.07.2023 г. жалбоподателят се е възползвал от право си и е заплатил глобата с 20% отстъпка в 14 дневния срок от връчване на НП и същото е влязло в сила в тази част от датата на плащането.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата аргументи, като се позовава и на посоченото в ТР№2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен и 1 въззиваемата страна, не изпращат представители в съдебно заседание, като последната, чрез писмено становище на процесуален представител сочи, че за страните и съда е задължителнво прилагането на ТР№2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС .

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 24.03.2022 г. полицейски служители от РУ-Велики Преслав на път III-7301, км.9+700 спрели за проверка около 14,25 ч., л.а. "Субару Форестър" с рег № ******, движещ се в посока с.Кълново, управляван от жалбоподателя И. И.. При извършена от същите проверка, било установено, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация на 22.03.2022 г. Предвид констатираното, бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от И., а в последствие била сезирана и РП-Шумен. С Постановление от 14.09.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на извършеното деяние.

Препис на постановлението било изпратено в РУ - В.Преслав по компетентност, за преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП по отношение на И..

Въз основа на посоченото в Постановлението на ШРП било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за извършено на 24.03.2022 г. нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и му били отнети 10 контролни точки.

След връчване на 30.06.2023 г. на НП на жалбоподателя, същият се възползвал от право си и на 14.07.2023 г. заплатил наложената му парична санкция.

Видно от приложеното по административнонаказателна преписка, Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. № 026391/20.02.2022 г. е изпратено до собственика на л.а.“Субару Форестър“ с рег № ****** И. И., като след изискана информация и направена справка в ЦАИСДО Сектор ПП-Шумен е установено, че собственика на процесния автомобил, след прието в сектора уведомление от ГФ, не е уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство.

Видно от приложените по делото справки, на 24.03.2022 г. е служебно възстановена и регистрацията на процесното МПС, предвид сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за същото.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви и взаимосвързани, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът ги кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление касателно проверяваната му част относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на 2 наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна . Доколкото на основание чл. 63 г, във вр. с чл.79б, ал.2 от ЗАНН с Определение №109/10.08.2023 г. по настоящото дело е прекратено производството по ВАНД №212/2023г. по описа на ВПРС в частта на наложен ата с НП санкция „Глоба“, жалбата се явява процесуално допустима по отношение на НП, с което е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна .

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуван е на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл.

57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на И. И. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство.

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за 3 които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В случая, видно от материалите по делото не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя И.. Същият, като собственик на процесния автомобил няма данни да е бил надлежно уведомен за настъпилата служебна дерегистрация на автомобила, доколкото уведомяването му е втората кумулативна предпоставка наред с получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложиматНаредба № I-45 от 24.03.2000 г. з а да е налице изпълнение на фактическия състав на посочената разпоредба.

От страна на АНО не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

Автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да да се доказа, това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, каквито са и изложените твърдения и съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е била извършена проверката при управлението на 23.03.2022 г. на процесния автомобил, като такива доказателства не са събрани и в хода на прокурорската преписка, видно от посоченото в прокурорския акт.

Знанието за дерегистрацията на управлявано МПС е от значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Ето защо няма как да се приеме, че от субективна страна въззивника И. е осъществил състава на нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Същият, в качеството си на собственик и водач на процесното МПС, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно/ в този см. е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС/.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, състава на съда намира, че неправилно е ангажирана отговорността на И . за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление в проверяваната си част следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи, че о тнемането на контролни точки , осъществено с обжалваното НП, не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се 4 присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, с оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.