Решение № 32 от 18.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000256 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №26044 от 17.05.2021г., постановено по т.д. №127/2020г., Окръжен съд-Плевен е осъдил Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве АД-гр.София да заплати на Т. Г. М., с постоянен адрес в с.Обнова, Плевенска област, сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му К. Г. М. в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 14.05.2017г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС, с валидна застраховка, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2020г. /датата на която изтичат 15 дни от представянето на всички доказателства на застрахователя/ до окончателното изплащане на обезщетението. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част, до претендираните 50 000 лева като частичен иск от сумата 100 000 лева, със същия произход, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователно акционерно дружество Далл 1

Богг живот и здраве АД-гр.София да заплати на адвокат П. С., от САК, сумата от 11,30 лева адвокатски хонорар. Осъдил е на основание чл.76 ал.6 от ГПК Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве АДгр.София да заплати държавна такса по сметката на Плевенския окръжен съд в размер на сумата 800 лева, както и сумата 234 лева, направени разноски от бюджета на съда съразмерно с уважения иск. Осъдил е на основание чл.78 ал.3 от ГПК Т. Г. М. да заплати на Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве АД-гр.София сумата 409,50 лева, направени разноски по съразмерност с отхвърления иск.

Постъпили са две въззивни жалба, съответно от двете страни по делото.

С въззивната си жалба, подадена чрез упълномощения адвокат Н.Д., ищецът Т.М. моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 20 000 лева, до частично предявения размер от 50 000 лева, неимуществени вреди и вместо него с решението си Въззивният съд да присъди на ищеца допълнително още 30 000 лева, заедно със законната лихва.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за двете инстанции на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изразяваща се в ниския размер обезвреда, присъден на ищеца, за определянето на който нямало мотиви. В случая била доказана изградена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и загиналия негов брат, разрушаването на която връзка по такъв внезапен, трагичен и необратим начин се било отразило изключително пагубно на ищеца.

Първоинстанционният съд бил приложил неправилно чл.52 от ЗЗД при определяне на конкретното обезщетение. Съдебно психоло-психиатричната експертиза доказвала изключителната близост, която е съществувала между двамата братя. Според вещите лица понастоящем ищецът има тревожна депресивност, което означава че не е и никога няма да може да преживее изцяло смъртта на по-малкия си брат. Поради това счита, че справедливият размер обезщетение възлиза на претендирания от него.

С въззивната си жалба, подадена чрез упълномощения адвокат Д.С., ответникът Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве 2

АД-гр.София моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е уважена исковата претенция над сумата 5 000лева до присъдените 20 000 лева, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като неправилно, за законната лихва върху тази разлика, както и за присъдените разноски и не посочва какво да направи Въззивният съд в отменената част, което искане Апелативният съд е задължил въззивника ответник да уточни с писмена молба с препис за другата страна, в едноседмичен срок от съобщението.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски, в двете инстанции, включително за заплатеното адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Уточнение на въззивната жалба Застрахователното дружество не представя по делото.

При това положение Апелативният съд приема, че въззивникът ответник иска след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, Въззивният съд да отхвърли предявения иск за разликата над 5 000 лева до уважените от Окръжния съд 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.

При оплакване, че неоснователно първоинстанционният съд бил отхвърлил възражението му за съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като велосипедът нямал светлоотразители и пострадалият не бил със светлоотразителна жилетка, както и не се бил движил най-вдясно на пътното платно. С §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ било предвидено, че до влизане в сила на Наредбата за методиката по чл.493а ал.2 обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 са в размер на 5000 лева т.е. с цитираната правна норма законодателят бил определил максимален размер на обезщетението, което може да получи брат на загиналото лице и той е 5000 лева. Действително болката и страданието от загубата на близък не могат да бъдат овъзмездени с определена парична сума, но съгласно съдебната практика тя не е абстрактна, а е в зависимост от критерии, които се прилагат към конкретните факти, между които трябвало да бъде и икономическият принос на загиналия за семейството и обществото респективно загубеният доход/принос за тях след смъртта му, икономическите условия на живот в страната като минимална работна заплата, покупателна способност, среден 3 доход на глава от населението, стандарта на живот, конкретния социално икономически стандарт на ищеца. От друга страна застрахователите били натоварени със социалната функция да разходват събраните застрахователни премии за всички настъпили застрахователни събития т.е. да компенсират много други пострадали лица, поради което обезщетенията трябвало да имат разумен таван.

В писмена молба, подадена към момента на съдебното заседание, имаща характер на писмена защита, процесуалният представител на Застрахователното дружество посочва списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който е записана като направени разноски само сумата 300 лева, представляваща платена държавна такса по въззивната жалба, без да се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, каквото не е заплатено за тази инстанция, тъй като по делото не е представен платежен документ.

Постъпили са отговори на двете въззивни жалби от насрещните страни, с които всяка страна оспорва въззивната жалба на насрещната страна и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Въззивникът ищец и въззивникът ответник не изпращат процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция.

В писмени молби, с характер на писмени защити, същите поддържат направените от тях искания съответно във всяка една от въззивните жалби, по изложените в жалбите съображения.

Като разгледа направените в двете въззивни жалби оплаквания, възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени от страните по делото, които имат интерес да обжалват, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и са подадени в срок.

При обсъждане на тяхната основателност приема за установено следното.

Ищецът Т. Г. М., с постоянен адрес с.Обнова, Плевенска 4 област, твърди в исковата молба и по делото, че е по-големият брат на К. Г.

М., който загинал при ПТП настъпило на 14.05.2017г. в с.Обнова, в близост до техния дом, при управление на велосипед, по изключителната вина на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ЕН 68****, с водач Р. Н. К., който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй карал автомобила в пияно състояние, с 2,7 промила съдържание на алкохол в кръвта и тъй като избягал от произшествието. За случая срещу водача на лекия автомобил е постановена присъда №59/07.11.2018г. по НОХД №905/2018г., на Окръжен съд-Плевен, която е влязла в сила и в която е описан механизма на ПТП, както и вината на Р. К.. В момента на пътния инцидент лекият автомобил имал валидна застраховка гражданска отговорност при ответното Застрахователно дружество. Поради това същото му дължи застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие загубата на по-малкия му брат, с когото твърди че са имали дълбока и трайна емоционална връзка, тъй като двамата братя са били изключително близки, имали са отношения на обич и разбирателство, ищецът като по-голям бил бащински настроен към К., грижил се е за него, отгледал го е и освен това К. е загинал пред очите му, на метри от дома им, в навечерието на неговото дипломиране и абитуриентско изпращане. Ищецът приел много тежко загубата, преживял силен емоционален постравматичен стрес, още не може да преодолее мъката и няма да може да свикне да живее без брат си до края на живота си. Заявил пред Застрахователя претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 24.04.2020г., но ответникът бил съгласен да му изплати само 5000 лева.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Застрахователно дружество да му заплати сумата от 50 000 лева, частично предявена от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на брат му К. Г. М., загинал вследствие на пътно транспортното произшествие, настъпило на 14.05.2017г. по вина на застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното Застрахователно дружество, заедно със законната лихва считано от 14.05.2017г. – датата на деликта съгласно чл.429 от КЗ, както и законната лихва считано 15 дни след уведомяване на застрахователя по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

5

Ответникът Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото оспорва иска по основание иразмер, като допустим, но неоснователен и недоказан. По начало искът бил неоснователен, но ако съдът го приеме за основателен, следвало да го уважи само до размер на сумата 5000 лева, на основание §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, тъй като ищецът бил брат на загиналия, поради което попада в кръга на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ. На извънсъдебната претенция, отправена от ищеца до него, бил отговорил че е съгласен да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева. Оспорва претенцията за лихва за забава, като се позовава на чл.380 ал.3 от КЗ. Прави възражение за съпричинявне на вредоносния резултат от страна на загиналия, тъй като бил без светлоотразителна жилетка, велосипедът, който управлявал бил без светлотразители и не се движел най-вдясно на пътното платно.

Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП-то, оспорва наличието на причинно следствена връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредите, оспорва ищецът да е получил посттравматичен стрес вследствие смъртта на брат му. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията и исканията си, направени в първоначалната искова молба. Оспорва направените от ответинка в отговора възражения. Излага становището си относно началната дата на дължимост на лихва върху обезщетението като излага съображени в тази насока.