Решение № 549 от 13.08.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 295/2020
- Вид
- Решение № 549
- Подписан
- 13.08.2020
- В сила
- 13.08.2020
- Състав
- ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА КРЪНЧЕВА, АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА, НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 316, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 237, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 238 · Търговски закон
- чл. 238, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 239 · Търговски закон
- чл. 302 · Търговски закон
- чл. 320 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София, 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Н.Н.
АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Албена Тараланска, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 295 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С решение от 25.11.2019 г., постановено по НОХД № 21881/2018 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 135-ти състав е признал обвиняемия К.П.И. за невиновен в това, че на 23.03.2017 г., в гр. София, при условията на посредствено извършителство, чрез адв. Х.С.Л., при подаване на Заявление А5 № 20170323124439 до Търговския регистър към Агенцията по вписванията, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Решение на Съвета на Директорите на „АКБ К.“ АД с ЕИК: *******от месец март 2017 г., в частта му, касаеща подписа на Н.Й.Б., като от И. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.
4, т. 2 от НПК обв. И. е оправдан по така повдигнатото обвинение.
С решението и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 217.25 лв. (двеста и седемнадесет лева и двадесет и пет ст.), са оставени за сметка на държавата.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнение от прокурор при СРП. С така депозирания протест се отправя искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, като неправилно и за постановяване на ново решение, с което обвиняемият И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание.
В депозираното допълнение към протеста се изразява несъгласие с тезата на решаващия първоинстанционен съд, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като не са събрани данни обвиняемият да е присъствал на нотариалната заверка на инкриминираното решение на Съвета на директорите на „АКБ К.“ АД. В тази насока се развиват доводи, че както инкриминираното по делото решение, така и тези на новия едноличен собственик на капитала на „Т.Я.“ ЕАД – „К.Т.“ ЕООД, за избор на обв. И. за член на Съвета на директорите на дружеството и за избора му за изпълнителен директор на дружеството, са без дата, а пред нот. Г.е представено решение, което не отговаря на изискванията по чл. 238, ал. 1 от ТЗ, съгласно който решение на Съвета на директорите може да се вземе, ако присъстват поне половината членове на Съвета. Развиват се аргументи, че обвиняемият, в качеството си на изпълнителен директор, е представил пред адв. Л.не едно, а няколко решения без дата, съставени в нарушение на чл. 238 от ТЗ, както и в нарушение на изискванията на чл. 239 от ТЗ, съгласно който за решенията на Съвета на директорите се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове на съответния съвет, като се отбелязва как е гласувал всеки от тях по разглежданите въпроси, като в инкриминираният документ изрично е посочено, че се удостоверява единствено подписа на един от членовете на СД на „АКБ К.“ АД. Сочи се, че при положение, че съгласно нотариалното удостоверяване изрично е указано, че предния ден документът не е бил подписан от св. Б., то да се приеме, че на следващия ден обвиняемият, в качеството си на новоизбран изпълнителен директор, не е могъл да знае, че документът не е подписан, противоречи на каквато и да е житейска логика, а също така и на завишените изисквания, които ТЗ, в чл. 237, ал 2 и чл.
320 от ТЗ, поставя спрямо лицата, имащи качеството на членове на Съвета на директорите на АД. Намира за доказано осъществяването на деянието от субективна страна от обв. И., предвид това, че в рамките на 24 часа се удостоверява прехвърлянето на 1 700 000 акции от капитала на „Т.Я.“ ЕАД, въз основа на решения, изготвени в нарушение на чл. 238 и чл. 239 от ТЗ, без дори същите да имат дата, сменят се членовете на СД на дружеството, избира се обвиняемият за изпълнителен директор и същият носи документите на св. Л.за входиране в Търговския регистър.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Намира постановената присъда за неправилна, като изтъква, че същата не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи, че макар първият съд да е събрал всички относими към делото доказателства, е анализирал същите изолирано едно от друго, без да съпостави отделните факти и връзката между тях, вследствие на което е достигнал до неправилни правни изводи. Намира за безспорно установено, че обв. И. е имал интерес от представяне на неистинския частен документ, тъй като след продажбата на „Т.Я.“ ЕАД на „К.Т.“ ЕООД, едноличният собственик на това дружество е направил промяна в Съвета на директорите на „Т.Я.“, като е освободил досегашния Съвет на директорите и е назначил нов, част от който е бил и обв. И., който е назначен и за изпълнителен директор на дружеството. Сочи, че Търговския закон не изисква такъв частен документ да бъде нотариално заверен и това, че другият подпис под решението е имал нотариална заверка, е ирелевантно за производството. Ангажира доводи, че от събраните по делото доказателства е видно, че обвиняемият е провел няколко срещи с адв. Л., уговорил е какви са необходимите документи за продажбата и след това е представил неистинския частен документ от името на Б.. Предлага първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановена друго, с която обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата на обвиняемия И. – адв. М. – от САК, моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протестът на прокурора при СРП да бъде оставен без уважение. Излага доводи, че първият съд е направил изключително детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които правилно е установил, че не се извлича съставомерен признак от състава на престъплението, а именно – неговата субективна страна. Посочва, че по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока, както и за това обвиняемият да е имал изгода от деянието, в какъвто смисъл са твърденията на представителя на държавното обвинение.
Обвиняемият
К.П.И., при упражняване правото си на лична защита поддържа становището на защитата си и сочи, че не е виновен. При упражняване на правото си на последна дума, моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на писмени доказателствени средства показанията на св. Н.Й.Б. (л. 137 – 138 от досъд. п-во), Х.Г.К.(л. 146 – 147 от досъд. п-во), В.А.Н.(л. 148 – 150 от досъд. п-во), Х.С.Л. (л. 153 – 155 от досъд. п-во), В.С.Г.(л. 167 – 168 от досъд. п-во), Ш.А.С.(л. 166 от досъд. п-во), В.Т.И.(л. 364 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК; преписи от Устав на „АКБ К.“ АД (л. 5 – 24 от досъд. п-во); акт на едноличния собственик на капитала на „Т.Я.“ ЕАД от 10.08.2016 г. (л. 25 от досъд. п-во); протокол от заседание на Съвета на директорите на „Т.Я.“ ЕАД от 10.08.2016 г. (л. 26 от досъд. п-во); временно удостоверение за 1 074 758 броя поименни акции на „Т.Я.“ ЕАД (л. 27 от досъд. п-во); джиро № 2/25.09.2012 г. (л. 28 от досъд. п-во); решение на едноличния собственик на капитала на „Т.Я.“ ЕАД от 03.2017 г. (л. 29 – 30 от досъд. п-во); решение на СД на „Т.Я.“ ЕАД от 03.2017 г. (л. 31 – 32 от досъд. п-во); решение на СД на „АКБ К.“ АД от 03.2017 г. (л. 33 от досъд. п-во); договор за покупко – продажба на акции от 03.2017 г. (л. 34 – 36 от досъд. п-во); джиро № 3/23.03.2017 г. (л. 37 от досъд. п-во); акционерна книга на „Т.Я.“ ЕАД (л. 38 от досъд. п-во); справка от Агенция по вписванията, рег. № 11-02-561/22.06.2017 г. (л. 107 – 108 от досъд. п-во); удостоверение от Агенция по вписванията по партидата на „Т.Я.“ ЕАД (л. 109 – 112 от досъд. п-во); протокол от заседание на СД на „Х.М.“ АД от 13.03.2017 г. (л. 156 – 158 от досъд. п-во); извлечение от Общия регистър на нот. Г.от 22.03.2017 г. и 23.03.2017 г. (л. 171 – 182 от досъд. п-во); справка от Агенцията по вписванията по партидата на „АКБ К.“ АД, ведно със заверени преписи от документи, послужили за регистрация и пререгистрации по партидата на дружеството (л. 192 – 257 от досъд. п-во); Заявление А5 № 20170316154544/ 16.03.2017 г. (л. 199 от досъд. п-во); Заявление А5 № 20170403175957/03.04.2017 г. (л. 212 от досъд. п-во); копия от документи, подадени в Агенция по вписванията; протокол от заседание на СД на „АКБ К.“ АД от 03.04.2017 г. (л. 214 – 217 от досъд. п-во); справка за съдимост на обвиняемия (л. 384 – 385 от досъд. п-во и л. 79 – 80 от съд. п-во); справка от ГД „ИН“ – МП относно изтърпяно наказание от обв. И., вх. № 1005773/25.01.2019 г. (л. 15 от съд. п-во), както и заключението на назначената и изготвена графическа експертиза – протокол № 232 – Е/2018 (л. 187 – 190 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК.
При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели, като е преценил, че са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства.
Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и заключението на назначената и изготвена графическа експертиза, като е преценил, че е пълно, ясно, компетентно изготвено и отговарящо на поставените на вещото лице въпроси, както и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по делото.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателствени източници. Въззивният съд изгради изводите си по фактите въз основа на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и тяхната правна оценка.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, решаващият първоинстанционен съд е приел за установено, от фактическа страна, че обвиняемият К.П.И. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******. Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна отговорност.
СРС е приел, че до м. март 2017 г. „Т.Я.“ ЕАД, с ЕИК: *******, било със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, кв. „Индустриален“, и е било с едноличен собственик на капитала – търговско дружество „АКБ К.“ АД, с ЕИК: *******.
Считано от 25.09.2012 г., „АКБ К.“ АД придобило всички акции на „Т.Я.“ ЕАД с джиро под № 2 от 05.09.2012 г. по реда на чл. 187, ал. 2 от ТЗ, извършено по издадено Временно удостоверение № 22 и вписано в Книгата на акционерите.
„Т.Я.“
ЕАД се представлявало от св. Х.Г.К., в качеството му на изпълнителен директор, и от Съвет на директорите, чиито членове били св. Н.Й.Б., св. Х.Г.К.и Д.А.Б..
До м. март 2017 г. „АКБ К.“ АД било със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „****** и било представлявано от изпълнителния директор – св. Н.Й.Б., и от Съвет на директорите, чиито членове били изпълнителния директор като физическо лице и две юридически лица: „Финансово индустриален концерн АКБ Ф.“ АД, с ЕИК: *****, с последваща промяна на наименованието „Х.М.“ АД, и „АКБ Актив“ АД, с ЕИК: *******, като и двете били представлявани от М.Н.Б.а.
Свидетелят
В.А.Н., заедно с Р.А.и други неустановени по делото лица, посетили кантората на адв. Х.С.Л., находяща се в гр. София, ул. „*****, с искане за съдействие от страна на адв. Л., а именно – да се изготвят документи за промяна в управленския орган на търговското дружество „Х.М.“ АД. След направената консултация, на 14.03.2017 г. по партидата на „АКБ К.“ АД в Търговския регистър било депозирано за вписване Заявление А5 № 20170314113424, което било подадено от заявителя – адв. Х.С.Л., с изрично пълномощно, по силата на което последният бил упълномощен от физическите лица В.А.Н.и Г.М.И.. Към посоченото заявление били приложени Протокол от 13.03.2017 г. от заседание на СД на „Х.М.“ АД, видно от който св. В.А.Н.и Г.М.И. били новите представители на дружеството, а старите представители – М.Б.а и св. Н.Б., били освободени от длъжността членове на СД на дружеството. Във връзка с подаденото заявление и след издаден отказ от длъжностно лице, било подадено повторно заявление, въз основа на което били вписани новите обстоятелства.