Решение № 56 от 05.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година. в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002102054 по описа за 2023 година.

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Постъпили са три касационни жалби срещу решение №810/23.06.2022г., постановено по гр. Дело №650/2021г. по описа на ВОС, с което е отменено решение №2994 от 09.07.2020г., постановено по гр. Дело №11222 по описа за 2018г. на ВРС, като въззивният съд е: 1. Приел за установено в отношенията между И. П. и В. О., че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № *, адрес: [населено място], [улица], ет.*, с идентификатор ***, целият с площ от 59,63 кв.м, ведно с прилежащата изба №* с площ от 6,85кв.м., и ведно с 7,0630% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, като е осъдил В. О. да предаде посочените идеални части на ищцата на осн. чл. 108 от ЗС; допуснал е И. П. да изкупи на осн. чл.33, ал.2 ЗС продадената от съсобственика Д. Е. на В. О. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 49 от 24.08.2017г. 1/2 ид. част от същия недвижим имот за действително уговорената продажна цена - сумата от 30 000, която И. П. следва да заплати на В. О. в едномесечен срок от влизане на решението в сила;

2. Приел е за установено в отношенията между И. П. и В. К., че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от апартамент №*, с идентификатор ***, 1 находящ се на същия адрес, като е осъдил В. К. да предаде посочените идеални части на ищцата на осн. чл. 108 от ЗС; допуснал е И. П. да изкупи на осн. чл.33, ал.2 ЗС продадената от съсобственика Д. Е. на В. Б. К. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 11 от 02.12.2014г. 1/2 ид. част от същия недвижим имот за действително уговорената продажна цена - сумата от 16 750 евро, която И. П. следва да заплати на В. К. в едномесечен срок от влизане на решението в сила; 3. Приел за установено по отношение на Т. и Т. Т., че ищцата П. е собственик на 1/4 идеална част от гараж №*, находящ се в [населено място], [улица], идентификатор ***, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като Т. са осъдени да предадат посочените идеални части на ищцата на осн. чл. 108 от ЗС и допуснато П. да изкупи на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС продадената от съсобственика Д. Е. на Т. Т. същия обект за действително уговорената продажна цена - сумата от 2 500 евро, която И. П. следва да заплати на Т. и Т. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Чрез депозираните писмени отговори, ответникът И. П., чрез адв. Сн. К. оспорва същите като твърди, че не са налице нито общите, нито допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. В о.с.з., проведено пред настоящата инстанция се развиват допълнителни съображения, а именно, че в рамките на производството по чл. 108 от ЗС не е предявяван иск за частична трансформация, нито има някакви твърдения по този въпрос. Единственото твърдение е било за лична собственост на основание пряка трансформация, които въпрос е детайлно изследван от предходните инстанции.

С определение №4190 от 19.12.2023г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса, формулиран в изложението на Д. Е. относно необходимостта от пълно изясняване на произхода на средствата за придобиването на процесните недвижими имоти, при направено от ответника възражение за трансформация на лично имущество в контекста на соченото от касатора противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

2

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че И. П. и Д. Е. са били в граждански брак, сключен през 1989г., прекратен с влязло в сила на 18.12.2010г. решение.

Не е спорно, че Д. Е. е притежавал по дарение 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 412 кв.м, пл.№ ***, находящо се в [населено място], [улица] заедно с 1/2 идеална част от намиращата се в него едноетажна жилищна сграда, тоест имотът е лична негова собственост.

Съгласно договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г., Д. Е. и неучастващото по делото лице Х. М. в качеството си на съсобственици на имот в [населено място], [улица], представляващ УПИ ****** в кв.№ *** се задължили да прехвърлят на „Жоел“ ЕООД общо 100 кв.м /всеки по 50 кв.м/ от собствеността като вместо плащане, дружеството се задължава за своя сметка и със свои сили да изгради в имота обекти на собствениците, които са част от общата разгъната площ от сградата, при поето от собствениците задължение /чл.6/ да заплатят полученото над договорената като обезщетение квадратура на изградените за тях обекти, като надвишението за Д. Е. е 31,79 кв.м.

С НА №64 от 11.02.2005г. Х. М., Д. М. и Д. Е. са продали на „Жоел“ ЕООД /първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м идеални части/ от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите.

С договор за учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №90 от 09.09.2005г., Х. М., Д. М. и „Жоел“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните погоре два апартамента и 1/2 идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите.

По делото са представени три броя наредителни разписки /стр. 268-270 от първ. Дело/ за общата сума от 11 000 евро, заплатени в периода от 28.11.2005г. до 3.04.2006г. с наредител "Тария шипинг къмпани" ООД в полза на Н. Ат. П., като върху всяка от трите разписки е изписано ръкописно изявление на Е. Х. в качеството и на представител на "Жоел" ЕООД, че е получила сумата по разписката. Приети са и три броя фактури придружени с касови бонове съответно за сумите от 323. 20 лв. от 29.12.2005г., 9 800 лв. с ДДС от 23.12.2005г. и за 6 700 лв. с ДДС от 27.11.2005г. издадени на името на Д. Е. с посочено основание „за строителство на обект Д. В..

3

С оглед посочените доказателства, въззивният съд е приел, че договорът, обективиран в НА №64 от 11.02.2005г., чрез който Х. М., Д. М. и Д. Е. са продали на „Жоел“ ЕООД /първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м идеални части/ от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите, е симулативен, като се прикрива договор за замяна на земя срещу проектиране и строителство на сграда.

Счел е обаче, че такъв извод не може да бъде направен досежно договора за учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №90 от 09.09.2005г., чрез който Х. М., Д. М. и „Жоел“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните погоре два апартамента и 1/2 идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите. Приел е, че в частта, в която се съдържа изявлението на страните, че цената на правото на строеж е платена от приобретателя и е получена от прехвърлителите представлява частен свидетелствуващ документ, установяващ получаването на сумата. Ответникът Е. е подписал НА, създавайки по този начин подписан частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за него факт, който има силата на извънсъдебно признание.

Доколкото от удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж от 08.12.2007г., издадено от Община Варна, се установява, че сградата е изградена по време на брака между страните, а от приетите писмени доказателства-че бащата на ищцата И. П. е платил в полза на дъщеря си и зет си общо сумата от 44 728,20 лева, съдът е приел за установено, че собствеността върху обектите е придобита по време на вече прекратения брак.

Въззивният съд е направил извод, че Д. Е. е получил срещу заплащане вещното право на строеж и фактическото изграждане на жилищата и идеалната част от гаража. Възмездното придобиване на правото на строеж в обема на бъдещите обекти за застрояване трансформира правото на строеж в право на собственост върху изградените обекти за двамата съпрузи при условията на СИО. След развода, при липса на установителни искове за поголям дял от придобитото или за трансформация на лични средства, семейната собственост се превръща в обикновена съсобственост при равни квоти.

Посочил е, че възражения на ответниците, че Д. Е. е придобил както дворното 4 място, така и новопостроените в него имоти, включително 1/2 идеална част от гараж №3 на лично основание - дарение и суперфиция /за която не са влагани парични средства със семеен произход/, и за липсата на съвместен принос на ищцата в придобиването на имотите, са недопустими за всички тях с тъй като са лични и могат да бъдат въвеждани само и единствено от бившия съпруг.

Обсъдил е обаче направените от самия Е. възражения в този смисъл, като е посочил, че преценката за момента на придобиването е с оглед настъпването на юридическото придобиване на правото на собственост, съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.

Посочил е, че изградената по време на брака сграда върху имот индивидуална собственост на единия съпруг е СИО като се е позовал на постоянната съдебна практика, включително и ППВС № 5 от 1972 г. – „включва се в СИО сградата, построена по време на брака върху земя – индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия”. Приел е, че презумпцията за равен принос на двамата съпрузи за придобитото през време на брака имущество не е оборена. Ищцата безспорно е доказала посредством писмени и гласни доказателства произхода на средства, размера и влагането им при придобиване на спорното имущество. Предвид което въззивният съд е счел, че процесните имоти са придобити в СИО, поради което и след прекратяването на брака, респективно СИО, страните имат равни квоти в съсобствеността. С оглед направения извод, предявените искове по чл. 108 и чл. 33, ал.1 ЗС са уважени по отношение на претендираните квоти.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е относно необходимостта от пълно изясняване на произхода на имуществото, вложено в придобиването на процесните недвижими имоти, при направено от ответника – бивш съпруг възражение за трансформация на лично имущество в контекста на соченото от него противоречие с Решение №347 от 15.10.2012г. на ВКС по гр. д. №1071/2011 г.

В посоченото решение, се приема, че хипотезата на чл. 21, ал.1 СК има пълна трансформация, изключваща тези вещи от съпружеската имуществена общност, защото няма съвместен принос за възникването на последната съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ При частичната трансформация по чл. 21, ал. 2 СК /отм./ лична собственост на съпруга остава такава част от придобития имот, която съответства на вложените извънбрачни 5 средства. При преценката за придобиване на имот в режим на СИО или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира придобиващият съпруг дължи връщане на заема.