Решение № 1139 от 21.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 21.06.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря С. Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

3152 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалифиация чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „Д.з.” АД, твърди, че на 15.08.2015 г. на кръстовището нa път III-2902 и пътя Варна – село Долище е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Форд Рейнджър”, с peг. № ******, собственост на „Л.” ЕООД, и лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ******, управляван от М.Т.Л..

Съставен бил протокол за ПТП, в който като причина за събитието е записано виновното поведение на водача на „Ауди 80”. Ищецът твърди също, че със собственика на увредения лек автомобил „Форд Рейнджър” имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско”. След събитието застрахователят е изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на 33 600 лв., както и сумата от 306, 96 лв., представляваща направени разходи за транспортиране. Водачът на лек автомобил „Ауди 80” имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника З. „Б.и.” АД, валидна към датата на ПТП. С оглед на това ищецът твърди, че за него е възникнало регресно право на основание чл. 213 КЗ да иска от ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 15 лв., както и на разходи за транспортиране на увредения автомобил в размер на 306, 96 лв., или общо сума в размер на 33 921, 96 лв. Поради изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 33 921, 96 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение и сумата от 7 227, 31 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.10.2015 г. до 20.11.2017 г. Претендира разноски.

Ответникът – З. „Б.и.” АД, оспорва иска. Твърди, че вина за събитието има водача на лек автомобил „Форд Рейнджър”, който се е движил с несъобразена скорост. В случая, че съдът не приеме възражението за изключителна вина на посоченото лице, ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Форд Рейнджър”. Счита, че обезщетението, което претендира ищецът не отговаря на действителната стойност на причинената вреда. Оспорва, че застрахователният договор за застраховка „Каско”, от който ищецът черпи права, е бил действащ към датата на настъпване на ПТП-то, както и факта, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Поради изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл. 213 КЗ /отм./, която разпоредба е действаща към датата на възникване на процесното правоотношение.

За да бъде уважен предявеният от „Д.з.”

АД иск срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответника и виновния водач; 3) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите вреди; 4) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди.

От представената в производството застрахователна полица № 03102601400211/ 02.12.2014 г. се установява, че между ЗАД „В.” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „Д.з.” АД, като застраховател, и дружеството „Л.” ЕООД, като застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек автомобил марка „Форд Рейнджър“, с рег. № ******, причинени от настъпване на определени рискове по клауза „Пълно каско”, която видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети на МПС, получени в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Тези общи условия за имуществени застраховки „Каско”, сключвани от ЗАД „В.” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „Д.з.” АД, са станали задължителни за съдоговорителя „Л.” ЕООД, тъй като се установява, че са му предадени при сключването на процесния договор и от дружеството е заявено писмено, че ги приема, видно от изявлението, направено от негово име в самата застрахователна полица, т.е. спазени са императивните изисквания на чл. 186 КЗ /отм./.

В застрахователния договор страните по него са уговорили срок на действието му - от 18.12.2014 г. до 17.12.2015 г., по време на който е настъпило събитие със застрахования автомобил, а именно ПТП между това МПС и лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ******, управляван от М.Т.Л., което е риск, който, както беше посочено, ищцовото застрахователно дружество се е съгласило да покрива. Настъпването на събитието и датата на осъществяването му – 15.08.2015 г., не са спорни между страните в производството, като те се доказват и от приетия като доказателство констативен протокол за ПТП, който в частта, в която в него са удостоверени обстоятелствата по настъпване на произшествието и моментът, в който е станало това, има качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в самия протокол е отбелязано, че съставителят му е посетил мястото на произшествието и лично е възприел това, че между двете МПС-та е осъществен удар.

Спорен по делото е въпроса дали при настъпване на произшествието водачът на лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ****** е имал такова поведение, което да се квалифицира като противоправно и дали то е причината за осъществения удар със застрахованото при праводателя на ищеца МПС.

За установяване на тези факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.П.П., който е първото от двете лица, разпитани в съдебно заседание, проведено на 07.11.2018 г., като следва да се отбележи, че в съставения протокол за съдебно заседание поради грешка неговото име е посочено като М.Л., който обаче е свидетелят на ответника и е второто разпитано лице, както и чрез разпит на свидетеля Ж. С.Ж., извършен по делегация от Районен съд – гр. Балчик. И двамата свидетели в своите показания описват събитията, при които е настъпило произшествието по идентичен начин, като свидетелят Ж. Ж., който е очевидец на събитието, изнася повече конкретни факти за това какво е било поведението на водача на МПС „Ауди” като сочи, че той не е спрял на знак „Стоп” и не е пропуснал движещият се на път с предимство втори автомобил, който е бил джип и в резултат на удара се е обърнал по таван. Свидетелите последователно и логически възпроизвеждат в разпита си възприетите от тях обстоятелства, като те не се оборват от никакви други представени по делото доказателства, поради което съдът кредитира изцяло показанията им. Факти в тази насока изнася пред съда и третият разпитан по делото свидетел, който е М.Л. и е водач на МПС „Ауди 80”. Разпитът му е проведен в съдебно заседание на 07.11.2018 г., като той е второто разпитано лице и в съставения протокол за съдебно заседание поради грешка неговото име е посочен като К.П., който всъщност е свидетелят на ищеца и е първият от двамата разпитани свидетели. В своите показания този свидетел също заявява, че като е преминавал през кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП, не е спрял на пътен знак „Стоп”, а само е намалил скоростта, с която се е движил.

Съгласно чл. 49, т. 2 и чл. 51 от Наредба №

18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак Б2 е такъв, който се използва за определяне на реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя и означава „Спри!

Пропусни движещите се с предимство!”. С оглед на това и предвид установения факт, че на кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП за водача на МПС „Ауди 80” е имало поставен пътен знак Б2, то трябва да се заключи, че дължимото от него поведение е да спре на кръстовището и да пропусне автомобилите, движещи се по пътя с предимство, какъвто не се спори, че е бил лекият автомобил „Форд Рейнджър“. Като не е направил това водачът на автомобила „Ауди 80” е нарушил задължения, установени от правните норми, а именно правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и издадената въз основа на него наредба, което прави неговото поведение противоправно.

При анализ на показанията на разпитаните свидетели К.П. и Ж. Ж. във връзка със заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, което с оглед своите експертни знания е направило обоснован извод, че причинените увреждания по автомобилите, участвали в сблъсъка, са получени при ПТП, което се е случило по начина, описан от свидетелите, който отговаря напълно на този в съставения констативен протокол, съдът счита за доказано, че противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди 80” по непропускане на МПС-то, движещо се на път с предимство, е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие.

Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД.

Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи това.

Съдът счита, че в производството се установява, че по застрахования при праводателя на ищеца лек автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № ****** са настъпили претендираните в исковата молба щети. Видът на вредите по лекия автомобил се доказва от представения опис на претенцията, като те са констатирани и в протокола за ПТП, който и в тази си част е официален свидетелстващ документ, доколкото неговият съставител, който е посетил мястото на произшествието, лично е възприел щетите по двете МПС-та – чл. 179, ал. 1 ГПК. Както се посочи, от заключението на вещото лице по изготвената в производството САТЕ се установява наличието на пряка причинна връзка на всички претендирани вреди с настъпилото ПТП.

Предвид установените факти, се налага извод, че за застрахователното дружеството, на което ищецът е правоприемник, по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че в чл. 208, ал. 1 и 3 КЗ /отм./ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.

За да определи какъв е размера на претърпените в случая вреди, съдът взема предвид това, че в изготвената САТЕ вещото лице е констатирало, че повредите по застрахования при ищцовото дружество автомобил са такива, че за да бъде той възстановен чрез ремонт е необходимо да се подмени цялата кабина и товарния отсег. Експертът е извършил проверка за закупуването на тези част, в резултат на която е установил, че те не се продават готови в комплект, поради което единственият начин да се ремонтира превозното средство е чрез изграждане от отделни части на нова кабина и товарен отсег, за които дейности трябва да бъдат разходени средства, които са повече от пазарната стойност на автомобила, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие – 15.08.2015 г., която възлиза на 44 660 лв. След като разходите за отстраняване на вредите по застрахованото МПС, получени в резултат от процесното събитие са на стойност, която надхвърля действителната му такава към датата на събитието, то следва да се приеме, че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./.